4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 554 гр. София, 16.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1067 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ (ЧЕЗ) АД срещу решение № 71 от 04. 11. 2021г. по в. гр. дело № 352/2021г. на Видински окръжен съд (ВдОС) в частта му, с която е потвърдено решение № 230 от 28. 05. 2021г. по гр. д. № 48/2021г. на Видински районен съд, с което ответникът „ЧЕЗ“ АД е осъден да заплати на ищеца Т. Н. Г. сумата 8 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, реализирана на 17. 01. 2018г., ведно със законната лихва от 17. 01. 2018г. до окончателното изплащане. Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Твърди, че неправилно въззивният съд не е уважил възражението му по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, приемайки че не е проявил груба небрежност. Счита, че присъденият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен, несъобразен с действително претърпените вреди и с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като не е приспаднато, на основание чл. 200, ал. 4 КТ, полученото обезщетение по задължителна застраховка „трудова злополука“ от ЗК „Уника живот“ АД в размер на 739. 59 лв.. Моли атакуваното въззивно решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, ответникът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, възпроизвеждайки всички горепосочени оплаквания в касационната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт, без да е навел и формулирал правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор. Посочени са като практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи: решение № 227/25. 10. 2016г. по гр. д. № 1405/2016г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 102/17. 12. 2020г. по гр. д. № 4741/2019г. на ВКС, Трето г.о.. Ответникът по касационната жалба - Т. Н. Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК депозира насрещна касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 8 500 лв. до целия предявен размер от 19 300 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука, считайки го за неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът по насрещната касационна жалба - „ЧЕЗ“ АД не подава отговор на същата. Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че през периода: 27. 05. 2013г. – 01. 08. 2020г. ищецът е заемал при ответника длъжността „отчетник измервателни уреди“ по силата на трудов договор, както и че при изпълнение на служебните му задължения, на излизане от сградата на ЧЕЗ - Видин, поради непочистени и заледени стълби на сградата се е подхлъзнал, паднал е и си е счупил лява глезенна става – злополука, призната за трудова с разпореждане № 21615/22. 01. 2018г. на ТП на НОИ, [населено място]. В резултат на трудовата злополука ищецът е бил с гипсова имобилизация за 45 дни, през който период се е движил с две патерици, а след сваляне на имобилизацията се е наложило продължително рехабилитационно лечение, след което е бил напълно излекуван, макар според съдебния експерт по приетата медицинска експертиза да е възможно при промяна на времето, занапред, да усеща болки на мястото на счупването. Видински окръжен съд е счел за осъществен фактическият състав на чл. 200 КТ, но е намерил за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Посочил е, че няма данни за проявена груба небрежност от страна на ищеца, който е бил с предоставените от работодателя за ползване при зимни условия зимни обувки, тип кубинки, не е извършвал някакви необичайни действия или други действия, които да предизвикат падането по стълбите. Съобразявайки установените по делото конкретни обстоятелства, относими към процесните неимуществени вреди, претърпяни от момента на увреждането до възстановяването на здравословното състояние на увредения, е приел за справедлив размер на претендираното обезщетение сумата от 8 500 лв.. При определяне и присъждане на този размер е взел предвид и платеното на ищеца застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „трудова злополука“ от ЗК „Уника живот“ АД в размер на 739. 59 лв., посочвайки че то не препятства установяване на по- големи вреди от ищеца, т.е. извършил е необходимата компенсация по смисъла на чл. 200, ал. 4 КТ. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведени са оплакванията за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира, респективно да преформулира непосочен правен въпрос. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника, насрещната касационна жалба на ищеца не следва да бъде разглеждана – чл. 287, ал. 4 ГПК. С оглед изхода на производството, ищецът има право на съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но тъй като не е представил доказателства за сторени разноски пред ВКС, такива не му се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 04. 11. 2021г. по в. гр. дело № 352/2021г. на Видински окръжен съд в обжалваната от ответника негова част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.