Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 24.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№619 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 и т.1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма][населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №74 от 23.04.09г. по гр.д.№65/09г. на Хасковския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [община] иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за установяване на собствеността върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 21052.1016.165 по плана на Д., с площ от 4500 кв.м., а по стария план парцел ІІІ, кв.55, при граници: от изток – детска градина, от север – общинска земя, от юг – улица. В молбата се твърди, че след влизане в сила на атакуваното решение са открити нови доказателства, от значение за правилното разрешаване на спора по делото, за които молителят не е знаел и не е могъл да представи пред съда при висящността на спора, въпреки полагането на дължимата грижа за попълване на делото с доказателствен материал по основния спорен въпрос – дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на молителя ДФ “Т. 52”. Това са телекс от 19.06.91г. на първи зам.министър на МИТУ, в който се сочи, че сградата на централното управление, намираща се на производствената площадка на фирма “Т. 52”, се предоставя на същата, както и писмо изх.№47-3-17 от 05.08.91г. на МИТУ до ДФ “Т. 52”, според което на заседание от 23.06.91г. на Съвета по демонополизация и децентрализация е взето решение административната сграда, намираща се на производствената площадка на фирма “Т.-52”, да се предаде на същата, както и копие от инвентарна книга. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне по спора. Ответникът в производството [община] оспорва молбата. Счита, че молителят е могъл да се снабди с тези доказателства своевременно, поради което те не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това, при разглеждане на делото молителят не е твърдял, че процесният имот при влизане в сила на ЗМСМА /17.09.91г./ е бил включен в уставния фонд на държавната фирма – т.е. не се представят новооткрити доказателства за обстоятелства, които страната е твърдяла при разглеждане на делото, но не е могла да установи. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е срещу влязло в сила съдебно решение, в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения. Основният спор по делото, по което е постановено атакуваното съдебно решение, е дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ “Т. 52” Д., съответно дали е станал собственост на ищцовото дружество на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуването и приватизацията на държавната фирма. За да отрече претендираните от ищеца права, съдът се е позовал на обстоятелството, че предоставянето на имота за стопанисване и управление на [фирма] е отразено по А. №3629/06.11.95г., когато вече имотът е бил общинска собственост по силата на §7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.91г. Прието е, че данни за завеждането на процесния имот в главната инвентарна книга на държавното предприятие има едва от 1992г., след влизане в сила на ЗМСМА, ето защо в случая не е налице изключението на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства установяват косвено, че спорната земя е била предоставена на държавната фирма за стопанисване и управление като производствена площадка и това е станало още преди 1991г. Свързани с останалите доказателства -А. №3136 от 15.12.83г., съгласно който целият имот на ул.”Вл.П.” №4 е бил предоставен за стопанисване и управление на завод “Т.”; данните за заприходяването на земята в инвентарната книга на държавното предприятие, с имуществото на което е създадена ДФ “Т.-52” и с инвентаризационния опис на [фирма], представените с молбата за отмяна доказателства се явяват от значение за правилното разрешаване на правния спор по делото, с оглед прилагането на ПМС №201/25.10.93г. и чл.17а от ЗППДОП /отм./, като се има предвид и това, че § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА е неприложим по отношение на процесния имот. Доказателствата са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са били включени в доказателствения материал при разглеждане на делото от инстанциите по същество. Настоящият състав приема, че молителят активно се е стремил да попълни делото с доказателства при разглеждането му от инстанциите по същество, положил е дължимата грижа за това и не е могъл да знае за съществуването на доказателствата, които е открил впоследствие и е представил по-късно с молбата за отмяна. Тези доказателства установяват твърдени обстоятелства за предоставяне на имуществото на държавната фирма – праводател на ищеца и са от значение са за преценката дали в случая се прилага ПМС №201/25.10.93г. и чл.17а от ЗППДОП /отм./. Ето защо влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав при съобразяване на новите доказателства. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила решение №74 от 23.04.09г. по гр.д.№65/09г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: