Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  499   гр. София, 20 ноември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                       ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                            ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                       при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №543/ 2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения Д. Й. С. за отмяна на присъда №196/25.03.2009 година на Габровски районен съд и на въззивно решение от 05.06.2009 година на Окръжен съд - Габрово, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, т.1-3, вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за несъблюдаване на процесуалния и материален закон. В подкрепа на заявената позиция се навеждат доводи за неспазване разпоредбите на чл.116 и чл.303 НПК, приложими и в рамките на диференцираната процедура по чл.371, т.2, Глава двадесет и седма от НПК. Поставя се акцент на доказателствената необезпеченост на приетите от първостепенния съд фактически положения за постигнат „физически оргазъм” след извършените с малолетния З. блудствени действия, базиращи се на съдържимите се данни в приобщената по делото съдебно-психиатричната експертиза, инкорпорирани чрез изявленията на интервюирания освидетелстван С. , и на обективирани в постановения съдебен акт предположения относно довършеността на инкриминираното престъпление. Аргументира се и проявен от въззивния съдебен състав формализъм в рамките на инстанционната проверка, финализирала с решение, в което със схематични и неразбираеми мотиви е изразена солидарност с формулираните от РС-Габрово фактически и правни изводи по отношение на извършеното престъпление, неговото авторство и произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкции, като с недопустимо демонстрирана бланкетност са отхвърлени направените от защитата възражения. Обосновава се престъпна несъставомерност по чл.157НК на инкриминирания акт и необходимост от правоприлагане института на чл.18, ал.3НК. Излагат се съображения, че неправомерното поведение на Д. С. не е довело до полово удовлетворяване като непосредствен резултат от инкриминирания хомосексуализъм и същото сочи на реализиран по собствени подбуди доброволен отказ от опит, предпоставящ ненаказуемост на дееца. Декларира се и явна несправедливост на определените наказателни и граждански санкционни последици, несъответни на тежестта на престъпното посегателство и личността на осъденото лице, и определени при игнориране на действително настъпилите за пострадалия Р. З. , неимуществени вреди. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на Д. С. , или ревизия на същата чрез намаляване на срока на наложеното наказание и на размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание на 17.11.2009 година осъденият С. , редовно уведомен не се явява, като неговите права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането и словно материализираните в него доводи и възражения. Гражданският ищец Р. З. се представлява от неговата майка М, която в подробни писмени бележки изразява несъгласие с претендираното от Д. С. възобновяване на наказателното дело и отмяна, или изменение на постановения влязъл в сила съдебен акт. Прокурор при ВКП дава убедително и мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, съблюдавайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №196/25.03.2009г., постановена по НОХД№757/2008г., Габровски районен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373,ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК, е признал Д. Й. С. за виновен в извършени на 24.03.2008 година действия на полово удовлетворение с лице от същия пол-осемгодишния Р. З. , като употребил за това сила, поради което и на основание чл.157, ал.2, вр.ал.1НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. При съблюдаване на изискванията на чл.55, ал.1, т.1НК и на правните предписания на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД на подсъдимия С е определено наказание-ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и същият е осъден да заплати на пострадалия З. сумата от 3000 /три хиляди/ лева за репариране на причинените с престъплението неимуществени вредни последици. Съдебният акт е обжалван по предвидения в процесуалния закон ред и влязъл в сила на 05.06.2009 година, с обявяването на въззивно решение по ВНОХД №89/2009г. на Окръжен съд-Габрово, с което първоинстанционната присъда е изменена в гражданската част по отношение на субекта, оправомощен да получи присъденото обезщетение, като вместо малолетното лице е визирана неговата майка и законен представител М. З. Искането на осъдения С. е допустимо за разглеждане в съдебно производство при очертаните от процесуалноправните норми на чл.419-чл.426, гл. ХХХІІІ от НПК условия на извънредния способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста на предложените съображения за възобновяване на НОХД№757/2008г. на РС-Габрово и на ВНОХД89/2009г., и съответно за отмяна или ревизия на постановените съдебни актове е неоснователно. При осъществената проверка ВКС не констатира релевираните съществени процесуални нарушения, обосноваващи упражняване на възложената му от процесуалния закон компетентност /чл.425, ал.1НПК/. Съдебните инстанции не са дерогирали правните предписания на чл.116 и чл.303 от НПК и не са пренебрегнали предявените от законодателя изисквания към влязлата в сила присъда. Аргументи за това заключение се съдържат в нормативната база, очертаваща характера и особеностите на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция. Регламентираната в чл.370-чл.374 от НПК диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, и с предопределени от същите процесуалноправни и материалноправни ползи, и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия в осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Обвиненият получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането и проверката на доказателствените източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от Д. С. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 11.11.2008 година е създало процесуални предпоставки за правоприлагане особените правила на чл.370-374 НПК, в предвидената по чл.371, т.2НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото при установения в глава ХХVІІ от НПК регламент - израз на правомощието му по свой почин или по искане на подсъдимото лице, и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство. Първостепенният съд е съобразил, че изричното волеизявление на осъдения, обективиращо „съгласие с повдигнатото обвинение за извършени действия на полово удовлетворение с ненавършилия 14-години Р. З. ”, е подкрепено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост присъдата да се основава само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на С. и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното поведение санкционни последици. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от Д. С. е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.373, ал.3 НПК и словноматериализирана в обявената присъда. Неговите съдържание и параметри са предопределени от характеристиките и рамките на описаната в прокурорския акт, и призната от осъдения фактология на неправомерния акт, съответно редуцирани при доказателствената интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат, че „на 24.03.2008 година Д. С. завел малолетния Р. в дома си на ул.”Ем. Манолов”№12Б, гр. Г., накарал го да съблече дрехите и да свали бельото си, след което принудил детето да легне по гръб и държейки го здраво с ръце в продължение на 15-20 минути галел и опипвал половия му член”. Визираните факти убедително обосноваващи осъществено престъпно деяние и идентифициращи неговия автор са приети за безспорно установени от Габровски районен съд въз основа на направеното самопризнание и обезпечаващите го доказателства /свидетелските показания на Р. З. и М. З. , протокол за разпознаване на лица от 04.04.2008 година и изготвените съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи/, и са отразени надлежно в постановения съдебен акт. В обсега на същите не се съдържат данни, индициращи на приключило във фазата на опита неправомерно посегателство и на налични у дееца подбуди, препятствуващи неговото изпълнение, което изключва категорично лансираната от защитата теза за недоказаност на довършеността на престъплението и за самоволен отказ. В контекста на изложеното възраженията на защитата, индициращи на несъответност на описаните от представителя на обвинителната власт фактически положения, признати от осъдения и впоследствие възпроизведени в съдебния акт на действителността, и на непълнота на доказателствата, са процесуално недопустими. След като Д. С. по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес и диференцираната процедура е проведена в съответствие с предписанията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК не може да се релевира фактология, различна от очертаната в обвинителния акт или да се претендира доказателствена необезпеченост на признатите от осъденото лице обстоятелства. Подкрепящо аргументираната позиция е и изрично заявеното от С. в съдебно заседание на 11.11.2008 година нежелание за депозиране на обяснения и разпит на пострадалия З. , и липсата на доказателствени искания във визираната посока. Характерът и особеностите на диференцираното производство по чл.371, т.2 НПК предпоставят и заключението на съдебния състав за неоснователност на оплакванията за лаконичност на съображенията във въззивното решение при доказателствения анализ и в пределите на направения коментар на престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и неговата правна квалификация. Юридическите изводи на въззивната инстанция за инкриминираната дейност са формирани на базата на категорично доказаните по делото фактически положения, като тяхната словна пестеливост е обоснована от процесуалното поведение на осъдения в хода на проведената особена процедура, демонстриращо съгласие с повдигнатото обвинение за извършено по чл.157, ал.2 от НК престъпление, и обяснима със задълбочената и подробно развита мотивация в постановения от първостепенния съд акт, предлагащ компетентна интерпретация и професионални разсъждения по предявените доводи и възражения на защитата, идентични по своето съдържание с тези, предмет на разглеждане от Окръжен съд-Габрово. В рамките на приетата за установена от представителя на обвинителната власт и призната от Д. С. фактология за инкриминираното деяние, обвързваща съда, и при съблюдаване на действащата уредба, настоящият състав не констатира нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, при очертаване на правната квалификация на престъпното деяние и при ангажиране наказателната отговорност на осъденото лице. Визираните от прокурора факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от осъденото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза чрез надлежно обективиране в обявената и влязла в сила присъда обуславят субсумиране на общественоопасната проява на С. от обективните и субективни признаци на нормата на чл.157, ал.2, вр.ал.1 от НК. С инкриминираното поведение осъденият С. е осъществил дейност на полово удовлетворение с малолетния Р. З. , като употребил за това сила. Настоящият съдебен състав е категоричен, че всички форми на неправомерни развратни действия /блудство, полово сношение/, когато са извършени между лица с еднакъв пол следва да се санкционират по чл.157НК, криминализиращ престъпния хомосексуализъм. Заключението произтича от съотношението на очертаните в разпоредбите на чл.149 и чл.157НК престъпни състави на общ към специален, и аргументи за същото се извеждат при систематичното тълкуване на нормите на чл.158, вр.чл.149-151 и чл.153 от НК. Съгласно предписаното в чл.158НК съдържание отговорността за извършените по чл.149-151 и чл.153НК престъпления отпада, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. Недопустимото сключване на брак между лица от един и същи пол предпоставя изключването на съставите на престъпния хомосексуализъм от обсега на действие на чл.158НК. /Р33/92г. на ВС/. Промяна в очертаната позиция не внасят доводите на защитата на осъдения С. , базиращи се на Р34/79г. и Р77/81г. на ВС на РБ, индициращи на противоречия в съдебната практика досежно субекта на наказателна отговорност по чл.149НК и правната квалификация на деянието, когато развратните блудствени действия са осъществени между лица от еднакъв пол /чл.149 или чл.157 от НК/. Без да споделя изложената мотивация в цитираните съдебни актове, че разграничителният критерий между особените разпоредби на чл.149 и чл.157НК не е в качеството на субекта, а в цялостния фактически състав на визираните престъпления, настоящият съд намира, че същата не обуславя претендираната престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние в конкретния казус. Според обективираното становище блудство по чл.149НК е възможно както между лица от различен пол, така и между лица от еднакъв пол, като изпълнителното деяние се свежда до извършване на действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово желание без съвкупление, каквото е и намерението на дееца, характеризиращо субективния елемент от състава на това престъпление, без да е необходимо реализация на преследваната цел. За разлика от блудствените действия по чл.149НК при осъществяване на състава на чл.157НК могат за участвуват само лица от еднакъв пол и деянията се изразяват в извършване на полово сношение или на дейност на полово удовлетворение с изискуемото настъпване на резултата, като при съществуваща, но непостигната цел за очертаните развратни прояви е налице опит към престъпен хомосексуализъм. Конкретиката по разглежданото дело сочи на обстоятелства при втората алтернативна изпълнителна форма - реализирани от Д. С. действия на полово удовлетворяване с осемгодишния Р. З. В коментирания смисъл лансираната теза за престъпна обективна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.157НК и оправдаване на осъдения, поради „недоказаност на последвалия физически оргазъм” индицира на неразбиране на стадиите на престъплението, довело до отъждествяване на очертания в контекста на релевираната „доказателствена необезпеченост” опит като фаза на престъпната дейност, с липса на престъпно посегателство. Установените и обсъдени в пределите на диференцираната процедура факти, и изведените от тях умозаключения предпоставят несъстоятелност и на защитната версия за недовършеност на престъплението и приложимост на регламентирания в чл.18, ал.3НК доброволен отказ от опит, с произтичащите от това последици-освобождаване от наказателна отговорност. Доктрината и константната съдебна практика по правоприлагане на визирания институт са последователни в схващането си, че при опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда в хипотезите на чл.18, ал.3, б”А” НК не е довършил изпълнението на престъплението, при обективна възможност да го направи, съответно е предотвратил настъпването на общественоопасните последици, в случаите, предвидени в чл.18, ал.3, б”Б” НК. Законовите предпоставки за ненаказуемост се съдържат в поведенческите изяви на дееца. Те следва да обективират категоричен отказ, поради който не се стига до довършване на престъпното деяние, при съблюдаване на различията във фазите на престъплението-недовършен и довършен опит, и да сочат на релевирано от собственото съзнание на извършителя разбиране за обществена и морална наложителност да се съобрази макар и в по-късен момент с предявените социални изисквания, на каквито не индицира настоящият казус. Предложената интерпретация на поставената проблематика при визиране правните очертания на инкриминираното поведение на Д. С. , на плоскостта на констатираната корелация със съдържанието на особената норма на чл.157, ал.2, вр.ал.1НК, обуславят вътрешното убеждение на Върховния съд за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обосноваващи прилагане на чл.354, ал.1, т.2 от НПК и оправдаване на осъденото лице. Правилно, при условията на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.55, ал.1, т.1НК е диференцирана и наказателната отговорност на осъдения С. за извършеното престъпление по чл.157НК - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване и при съпътствуващи медицински грижи, и лекарски контрол в специализирано психиатрично заведение. При определяне на санкционните последици съдебните инстанции са преценили задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съблюдавайки неговата насоченост по отношение половата неприкосновеност и полов морал на подрастващите, и внимателно отчитайки индивидуализиращите го време, място, механизъм на извършване, интензитет на упражнената принуда, възраст на пострадалия З. и реално причинените вреди на малолетното лице. Мотивиращи наложеното наказание са и фактите, свързани с личната опасност на дееца, предвид характера и спецификата на престъпното посегателство, и с оглед наличните данни за съдебното минало на Д. С. /осъждан с влезли в сила присъди за престъпления по чл.149 и чл.157 НК/, здравословното му състояние /страда от епилепсия с травмена етиология, органично разстройство на личността с асоциално поведение и сексуални отклонения, лека степен на умствена изстаналост/ и оказаното от него процесуално съдействие за разкриване на обективната истина. Очертаната наказателна санкция е съобразена с визираните в чл.36НК цели, с изискванията на генералната и специална превенция, и не обуславя заключение за явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1,т.3, вр.ал.5, т.1 и 2 от НПК. Неоснователни са и бланкетно поднесените оплаквания на осъдения С. за прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Лимитираната сума от 3000 /три хиляди/ лева, предназначена да репарира причинените с престъпното посегателство вредоносни последици, е съразмерна на претърпените от 8-годишния Р. З. , конституиран чрез своя родител и законен представител като граждански ищец в наказателния процес физически болки и страдания, адекватна на естеството на нанесената психотравма, и обвързана с негативните емоционални преживявания и стрес на малолетното дете. Тя не компрометира установените от разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД и последователно проведени в съдебната практика принципи на справедливост. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна на присъда №196/25.03.2009 година на Габровски районен съд и на въззивно решение от 05.06.2009 година на Окръжен съд-Габрово, или ревизия на същите в съответствие с нормите на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Й. С. за възобновяване на НОХД№757/2008г., по описа на Габровски районен съд и на ВНОХД№89/2009г. на Окръжен съд-Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.