Р Е Ш Е Н И Е   N   39   София, 29.01.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари.......................... две хиляди и десета година в състав:   Председател:  ТАНЯ МИТОВА      Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                   ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ секретаря.............Р. Иванова........................................................................... в присъствието на прокурора ................................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 253/2009 година.   Производството е за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б."г" ГПК /отм./ Образувано е по молба на С. Д. В. от София, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 390 от 16.01.2008 година по гр.д. № 2277/2002 година на Софийски градски съд само в частта, с която е отхвърлен искът й с правно основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД за разликата от 573, 36 лева до пълния предявен размер от 860, 03 лева, както и за направени по делото разноски. Поддържа, че то противоречи на решение от 19.10.1999г. по гр.д. № 1796/1997г. на Софийски градски съд досежно пасивната легитимация по иска и приетата за меродавна наемна цена. Според касаторката решенията са постановени между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание, а на отмяна подлежи второ решение в отхвърлителната му част, което е неправилно. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл.232, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл.231, ал.1, б."г" от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният съд отменя неправилните решения - чл.234, ал.2 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл.231 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителката в настоящото производство. Въпросът за това, дали предходното съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо е бил обсъждан в хода на делото, по което е постановено разглежданото решение. В него са изложени подробни мотиви защо не е налице идентитет между предмета на двата на спора, а именно – защото те засягат наемно правоотношение между страните за различни периоди, през които между тях са постигани и допълнителни споразумения. Налице е съвпадение на основанието и страните по делата, но не и на искането, което е било предмет на разглеждане между тях. Касае се до произнасяне на две съдебни инстанции по едно и също дело в частта, която се отнася до възстановяването на ищцата И на длъжността “детска учителка” – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Произнасянето на инстанциите в съдебната йерархия по едно и също дело завършва с постановяване на едно окончателно решение. Няма две влезли в сила противоречиви решения, които да се нуждаят от отмяна, тъй като първото посочено от молителя решение е първоинстанционно, а второто – въззивно. Подледното е подлежало на касационна проверка, но такава не е била предприета в срок. По изложените съображения и на основание чл.234 ГПК Върховният касационен съд – ТРЕТО г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на С. Д. В. от София, подадена на основание чл.231, ал.1, б."г" ГПК, срещу влязлото в сила решение решение № 390 от 16.01.2008 година по гр.д. № 2277/2002 година на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.