Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 21.09.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 615/18 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила касационна жалба от подсъдимия С. В. С. срещу решение № 104/10.04.2018г., постановено по ВНОХД № 630/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакуваното решение присъда № 87/09.10.2017г., постановена по НОХД № 415/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, е изменена, като е отменена в гражданско-осъдителната й част, а в наказателната й чест е потвърдена изцяло. В изготвената саморъчно от подсъдимия касационна жалба се твърди, че е допусната явна несправедливост на наказанието, като за всяко едно от инкриминираните деяния санкцията е в максимален размер. С. счита, че не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства – трудното му детство, младата възраст и разкаянието за извършеното. Иска намаляване на наложеното общо най-тежко наказание. В съдебно заседание служебният защитник поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за изменение на решението. Изтъква, че миналите осъждания на подсъдимия са предимно за деяния, които е осъществил като непълнолетен, че е млад, преди задържането е бил трудово ангажиран, направил е признания и единствено невъзможността да възстанови имуществените вреди поради липса на средства е причина делото да не приключи със споразумение. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Намира, че не се установява наличието на смекчаващи обстоятелства, а съдът е проявил достатъчна снизходителност към подсъдимия, като е отказал да увеличи наказанието му по реда на чл.24 от НК при наличието на предпоставките за това. Самият подсъдим се присъединява към становището на адвоката си и отново заявява желанието наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Пловдивският окръжен съд е признал С. С. за виновен и му е наложил наказания, както следва: I. За това, че в периода от 10.30ч. до около 17.00ч. на 16.08.2016г. в [населено място] и в землището на [населено място] между местностите „К. д.“ и „Х. д.“, на два пъти, при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 45,50лв. от владението на М. Д. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, на основание чл.195 ал.1 т.7, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК го е осъдил лишаване от свобода за срок от десет години. II. За това, че на същата дата около 17:00ч. в землището на [населено място] между местностите „К. д.“ и „Х. д.“ извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвъкупление по отношение на лице навършило четиринадесетгодишна възраст – М. Д. П., чрез употреба на сила и чрез използване на безпомощното му състояние, и на основание чл. 150 ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години. III. За това, че по същото време и на същото място отнел чужди движими вещи – един брой златен синджир с тегло 8.331 грама на стойност 525.00 лева, един брой златен пръстен с тегло 2.584 грама на стойност 163.00 лева, един брой златна висулка под формата на кръст с тегло 2.834 грама на стойност 178.00 лева или всичко вещи на обща стойност 866.00 лева, от владението на М. Д. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда изразяваща се в счупвания на пето, шесто, седмо и осмо ребро в дясно и счупване на девето ребро в ляво, довели до трайно затрудняване движенията на снагата на пострадалата, и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от петнадесет години. IV. За това, че по същото време и на същото място противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка “М.”, модел “***” с ДК [рег.номер на МПС] от владението на М. Д. П. без нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 828,00лв. и е било изоставено без надзор, деянието е извършено повторно, и за отнемането на превозното средство е употребено заплашване, и на основание чл.346, ал.5, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от дванадесет години. На основание чл.23 от НК на С. е наложено най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от петнадесет години. Наказанията лишаване от свобода, наложени за всяко едно от четирите престъпления са в максималния, предвиден в закона размер. Допълнителните наказания конфискация и лишаване от право да управлява МПС не са наложени, тъй като няма данни подсъдимият да разполага с имущество, и не е правоспособен водач. С оглед възприетите от предходните инстанции данни, касаещи обществената опасност на деянието и дееца, ВКС намери, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. не са изпълнени изискванията на чл.54 от НК и е допусната явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящият състав споделя изводите, че осъществените престъпления се отличават със завишена степен на обществена опасност поради особената уязвимост на жертвата. Пострадалата е била възрастна жена – на 80год., тежко болна /100% степен на увреждане без чужда помощ/, и се е придвижвала само с помощни средства. Характеристиките на П. дават основание за извод, че упражнената принуда е израз на особена жестокост, тъй като състоянието е позволявало на С. да осъществи безпрепятствено отнеме на вещите й и блудствени действия и без употреба на сила. Като допълнително отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетен и начинът, по който подсъдимият е изоставил П. в продължение на цялата нощ, сама и ранена в полето, далеч от пътя, без чехли, бастуни, телефон и автомобил, лишена от възможност да се придвижи или да потърси помощ. При състоянието, в което са я открили свидетелите, е видно, че животът й е бил сериозно застрашен. Високата степен на обществена опасност на дееца се извежда от обремененото му съдебно минало и негативните характеристични данни. За липсата на адекватна ценностна система говори обстоятелството, че е посегнал на човек, който въпреки болестта си, е полагал усилия да помогне на майка му, вярвайки, че е в беда. Броят на осъществените престъпления, след като не е отчетен като основание за приложение на чл.24 от НК, също следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Такова е и предприетото от подсъдимия управление на МПС без свидетелство за правоуправление, както и причинената несъставомерна лека телесна повреда от удара в главата при грабежа. Преценката за превес на отегчаващи обстоятелства е правилна и добре обоснована от въззивния съд, но по делото се констатират и смекчаващи такива, а това обстоятелство не е отчетено при определянето на всички наказанията „лишаване от свобода“ в максимален размер. Смекчаващо вината обстоятелство е на първо място младата възраст на подсъдимия. Към датата на деянието той е бил на осемнадесет години. Социалната му незрялост, обусловена и от липсата на образование е следвало да бъде съобразена при определяне на наказанието. При младите пълнолетни, подобно на възприетия законодателен подход при непълнолетните, следва да се отдаде приоритет на индивидуалната пред генералната превенция и да се държи сметка за възможностите за реинтеграция, които намаляват при особено продължително изолиране. На съдебното минало на подсъдимия е отредена прекомерна тежест. Действително, по отношение на него са постановени седем отделни присъди за престъпления срещу собствеността, но осъжданията са три съобразно ППВС №2/70г., тъй като голяма част от деянията са осъществени при условията реална съвкупност. Когато отделните престъпления предхождат прилагането на санкционните мерки за въздействие, колкото и многобройни да са те, не биха могли да обосноват извод, че извършителят е трудно податлив на поправяне и превъзпитание. Всички деяния, за които е осъждан, е извършил като непълнолетен. До задържането му по повод настоящото наказателно производство, свободата му е била ограничавана ефективно само за една година и три месеца. Безспорно, след като престъпните му прояви са продължили и дори са ескалирали, следващото наказание трябва да бъде по-строго. Съдилищата са съобразили, че търпяното до момента лишаване от свобода не е било достатъчно, за да изиграе предупредилелна, превъзпитаваща и възпираща роля по отношение на С., но не са отмерили правилно баланса между необходимостта от по-продължително въздействие и прекомерната репресия. Подсъдимият е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното. Конкретно, при квалифицираната кражба е следвало да бъде отчетена ниската стойност на предмета на престъплението – отнетите вещи са на обща стойност 45,50лв. Предвид изброените обстоятелства, ВКС намира, че наказанието за престъплението по чл.346, ал.5 от НК, с оглед на многобройните по-тежко квалифициращи признаци и отегчаващи вината обстоятелства, не следва да бъде намалявано. Осъществената кражба, тъй като е на вещи с ниска стойност и броят на включените в нея деяния е минималния необходим за квалификацията по чл.26, ал.1 от НК, следва да бъде санкционирана с наказание в размер, близък до средния, а именно – шест години лишаване от свобода. С оглед превеса на отегчаващи обстоятелства, но и съобразно наличието на изтъкнатите по-горе смекчаващи такива, за осъщественото блудство и грабеж С. следва да понесе санкция, индивидуализирана над средния размер. Адекватни биха били наказанията „лишаване от свобода“ за срок, съответно от шест и дванадесет години. Намаляването на най-тежкото от определените наказания за отделните престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност, предпоставя намаляване и на наложеното общо наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК, което следва да бъде редуцирано от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.2 т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 104/10.04.2018г., постановено по ВНОХД № 630/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като намалява наложените на С. В. С. наказания лишаване от свобода, както следва: - за престъплението по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК от десет на шест години; - за престъплението по чл.150 ал.1 от НК от осем на шест години; - за престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 от НК от петнадесет на дванадесет години. Намалява срока на наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. В. С. най-тежко наказание лишаване от свобода от петнадесет на дванадесет години. Потвърждава решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.