15
Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. София , 01 август 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Димитър Генчев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 126/2016 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл.354 ал.5 изр.2 във вр.с чл.353 ал.5 /втората хипотеза/ от НПК по жалба от подсъдимия Д. Ж. Р., чрез защитниците му адв.Г. и адв.К., срещу решение №165 от 14.12.2015 г., постановено по внохд №185/2015 г. по описа на АС-Бургас, НО.
Производството пред ВКС протича по правилата както на касационното, така и на въззивното производство, поради законодателно предвиденото в чл.353 ал.5 изр.2 от НПК изключение от общия принцип- че пред касационната инстанция не се провежда съдебно следствие.
В жалбата на подсъдимия Р. се посочва ,че се обжалва частта от решението на апелативния съд, с която се потвърждава осъдителната част от постановената спрямо него присъда. Релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 и 2 от НПК.Доводът за съществено процесуално нарушение се обосновава с твърдение за недопустимост на показанията на св.Б., тъй като е участвал в действия по разследването, с необсъждане на съществена част от показания на поемните лица свидетелите Д. и А., който кореспондират с обясненията на подсъдимия ,с кредитиране само на косвените и производни доказателства, а игнориране на преките. Като цяло се оспорва авторството на деянието. Моли се да бъде отменено решението на Бургаски апелативен съд, в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която Д. Р. да бъде признат за невиновен за извършено престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК.
В хода на съдебните прения пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура заявява,че са били изпълнени указанията ,дадени от Върховната инстанция при предходното разглеждане на делото.Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, така както първоначално е бил осъден, а именно по чл.354а ал.3 от НК и да му се наложи същото наказание, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, а също и глоба в наложените вече пределите, защото те не могат да бъдат преминати.
Адв.К., защитник на подсъдимия Р. счита решението на АС-Бургас за неправилно, допуснато при съществени процесуални нарушения и необосновано. Твърди, че в противоречие с процесуалните норми са били възприети като годен източник на доказателства показанията на св.Б., без да се отчете забраната по чл.118 ал.2 от НПК. На следващо място възразява срещу кредитирането на изявлението на подсъдимия, отразено в протокола за претърсване и изземване ,което според защитника категорично се опровергава от показанията на поемното лице-кмет на селото, в което се намира процесната вила. Счита ,че заключението, изготвено в хода на съдебното следствие пред ВКС няма доказателствена стойност,тъй като е налице противоречие между данните ,съдържащи се в протокола за изземване, според които наркотичното вещество се е намирало в едно полиетиленово пликче, а при изготвяне на експертното заключение са били открити две пликчета. Намира ,че не съществува каквато и да е било верига от косвени доказателства,която да обосновава авторството на деянието в лицето на подсъдимия Р.. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова, с която подсъдимото лице да бъде оправдано.
Другият защитник на подсъдимия Р.-адв.Г. се присъединява към казаното от адв.К.,като акцентира на неправилната интерпретация от страна на АС-Бургас на показанията на поемните лица и липсата въобще на доказателствен материал ,доказващ съпричастността на подсъдимия към инкриминираното му престъпление.
В последната си дума подсъдимият Д. Ж. Р. моли за оправдателна присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
Настоящето касационно производство е трето по ред и се подчинява на специалните правила по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК.
С присъда №4 от 20.01.2014 г., постановена по нохд № 411/2013 г.,Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия Д. Ж. Р. за виновен в това ,че на 22.10.2012 г. в [населено място], /община/, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества -10,009 гр. метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин 28%; 1,871 гр. метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния компонент метамфетамин 60% и 0,571 гр. метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин 58%, всички на обща стойност 311,29 лв.,поради което и на основание чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2000 лв.,като го е го е признал за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето ,през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.
С присъдата са отнети в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества , както и контролна везна марка „марка“,модел „модел“.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия Р. ,чрез защитниците му адв.Г. и адв.К. ,пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд 20/2014 г., приключило с решение №28 от 10.04.2014, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
По жалба на подсъдимия, пред ВКС е било образувано касационно производство. С решение №299 от 03.11.2014 г. по н.д. №855/2014 г., ВКС, трето н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на закрито заседание за допускане на доказателства.
След връщане на делото, с решение, постановено по внохд №175/2014 г., АС-Бургас е изменил първоинстанционната присъда в частта относно отнемането в полза на държавата на вещественото доказателства електронна везна ,като е постановил връщането на везната на собственика й –св.Е. Г. и е отменил е приложението на чл.59 ал.1 от НК.В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
По касационна жалба на подсъдимия ,пред ВКС е било образувано второ по ред касационно производство-н.д. №216/2015 г. ,приключило с решение №161 от 17.09.2015 г. ,с което решението по внохд №175/2014 г. на Бургаския апелативен съд е било отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.
При третото по ред разглеждане на въззивната жалба на подсъдимия Р., Бургаски апелативен съд е постановил решение №165 от 14.12.2015 г. по внохд №185/2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била изменена ,като са били отменени приложението на чл.59 ал.1 от НК и отнемането в полза на държавата на вещественото доказателство електронна веза и е постановено тази вещ да се върне на собственика й –Е. Д. Г.. Присъдата в останалите й части е била потвърдена.
Именно това решение е предмет на настоящата касационна проверка която е трета по ред и съгласно чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, ВКС не може да върне делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. Доколкото в тази хипотеза касационният съд има правомощията и на въззивна инстанция, настоящият съдебен състав счете ,че за пълното и обективно изясняване на делото от фактическа страна е необходимо да проведе съдебно следствие пред касационния съд, в хода на което назначи и изслуша дактилоскопна експертиза и чието заключение ще бъде предмет на обсъждане в решението по-долу.
Основното възражение на подсъдимия и неговата защита от началото на съдебната фаза на процеса до последната пледоария по настоящето касационно производство е свързано с оспорване авторството на деянието.
При проверката на делото се установява ,че последният състав на въззивния съд , в мотивите на решението си, е изложил аргументи за наличието на система от косвени доказателства, от които по несъмнен начин се установява авторството на деянието по чл.354а ал.3 от НК в лицето на подсъдимия Р.. Първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.1 от НК, за държане с цел разпространение на инкриминираните наркотични вещества, изобщо не подлежи на обсъждане, доколкото подсъдимият е бил оправдан в неговото извършване от първостепенния съд и липсва съответен протест от прокурора.
За разлика от типичното касационно производство, в което ВКС не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти, то в производството по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, касационният съд може да ревизира приеманата до момента от съдилищата фактология, предвид правомощията му и на въззивна инстанция. Изхождайки от тази принципна позиция, настоящият касационен състав счита за установена фактическа обстановка, която търпи макар и минимални отлики от тази ,възприета от въззивния съд и описана в контролираното съдебно решение. Преди да изложи собствените си изводи по фактите, ВКС намира за необходимо да посочи, че не се съгласява с оценката ,направена от Бургаски апелативен съд на част от доказателствените източници.
На първо място, отразеното изявление на подсъдимия Д. Р. в протокола за претърсване и изземване /т.2 л.20-22 от ДП/,че откритите в къщата пликчета ,съдържащи бяло вещество, са били намерени от него през м.септември 2012 г. около бензиностанция „име“, на изхода на [населено място] в посока [населено място] ,но не знаел какво представляват, не притежава доказателствена стойност. Това изявление няма характеристиките на обяснения. Поначало, обясненията на обвиняемия като доказателствено средство представляват изявления, направени в хода на досъдебното производство, по реда предвиден в НПК и с тях се съобщават определени конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се до съществото на обвинението. Към този момент Р. изобщо не е имал качеството на обвиняем и написаното от него в коментирания протокол не може да се ползва за изграждането на каквито и да е било изводи –нито в негова вреда ,нито пък в негова полза. Като е кредитирал коментираните изявления и ги е поставил в основата на своите изводи, Бургаски апелативен съд е допуснал процесуално нарушение, което е отстранимо чрез изключването им от доказателствения материал. Доколкото ВКС не се позовава на тези изявления, безпредметно става и обсъждането дали те са написани под чужда диктовка, или по собствена на подсъдимия воля и усмотрение .Липсата на процесуална стойност на изявленията, обективирани в протокола за претърсване и изземване, прави безпредметно и изследването на тяхната достоверността . В тази връзка е необходимо да се отбележи ,че приетите от въззивната инстанция факти,че подсъдимият е намерил наркотичните вещества в близост до бензиностанция Л. на изхода на [населено място], не се възприемат от ВКС, тъй като за тях липсват валидно събрани доказателства.
На следващо място, апелативната инстанция правилно е приела,че не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност показанията на св.Б., тъй като не е налице хипотезата на чл.118 ал.2 от НПК. Свидетелят Б. не е извършвал действия по разследването, поради което за него не важи горната забрана. Той не е разследващ орган , а физическото му присъствие по време на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване“ в имота в [населено място] и в къщата в [населено място] и фактическото му участие в тези действия, не обосновават заключение за недопустимост на неговите показания на основание чл.118 ал.2 от НПК. По-нататък следва да се отбележи, че фактите, за които той е свидетелствал и които са свързани с изявленията на подсъдимия,направени пред него, за произхода на наркотичното вещество, имат производен характер. Принципът на непосредствеността в наказателния процес изисква органите на досъдебното производство и съдът да съберат всички първични доказателства, като е недопустима подмяната на първични доказателства с производни, без обаче да съществува забрана за тяхното използване в три хипотези: когато се явяват средство за разкриване на първични доказателства; когато служат за проверка на първични и когато първичните доказателства са се оказали недостъпни.В настоящият случай не е налице нито една от трите хипотези, тъй като са налице първични доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия ,в които той отрича изобщо наличието на връзка с намерените наркотични вещества. При наличие на първични доказателства, каквито са фактите, съдържащи се в обясненията на подсъдимия е недопустимо те да бъдат заменяни с производни – факти, възпроизведени от св.Б.,които обаче той не е възприел лично, а за които свидетелства ,че е чул от подсъдимия.
Никакви фактически изводи не могат да се правят и на база сведенията, съдържащи се в показанията на Е. Г., депозирани пред първостепенния съд, тъй като не представляват годен източник на доказателства. И това е така , понеже ОС-Сливен не е изпълнил задълженията си да предупреди св.Г. за предвидената в закона възможност /чл.119 от НПК/ като лице което фактически съжителства с подсъдимия, да откаже да свидетелства. При това положение, приобщаването на нейните показания от досъдебното производство, на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, също не е валидно извършено. Ето защо, настоящият касационен състав ,поради пропуска на въззивния такъв, предприе действия за провеждане на разпит на тази свидетелка, но същата на основание чл.119 от НПК отказа да дава показания.
Извършвайки собствен внимателният анализ на допустимите и относими доказателства и доказателствени средства, обсъждайки ги поотделно и в тяхната логическа връзка и съвкупност, ВКС приема за установени следните фактически констатации:
Към месец октомври 2012 г. подсъдимият Д. Р. и Е. Г. живеели на съпружески начала от четири години,като съвместно отглеждали малолетното дете на Г.. Живеели в жилище в [населено място] , [улица].
Родителите на Е. Г. притежавали вила в [населено място], [община], която се намирала в западния край на селото ,на [улица],без номер. Те не ползвали имота от около 15 години ,тъй като бащата на Е. Г. бил неподвижен.Подсъдимият Р. и Е. Г. посещавали имота един-два пъти годишно,предимно през есента ,за да приготвят зимнина. Г. имали ключ за къщата и двора. Ключ имала и вуйната на Е. Г.-св.С. С.,която влизала в къщата веднъж годишно ,за да осигури достъп на служителите на ЕVN. за отчитане показанията на електромера. Майката на Г.-св.Т. Д. не притежавала ключ за имота, като при посещенията си там, вземала ключа, съхраняван от св.С..
Към месец октомври 2012 г., в жилището на подсъдимият и Е. Г. в [населено място], [улица] се извършвал ремонт , поради което преимуществено те живеели на вилата в [населено място].
На 22.10.2012 г.,около 16 часа, подсъдимият ,заедно със Е. Г. и нейното дете се завърнали в [населено място] ,след като с управлявания от Д. Р. автомобил посетили [населено място] ,откъдето закупили 15 кг.паламуд, част от който бил предназначен за св.С. и една съседка. На улицата, на която се намирала вилата на Г. бил паркиран полицейски автомобил, като полицейските служители спрели управляваното от подсъдимия Р. превозно средство и установили самоличността на лицата в него. Попитали ги дали живеят в [населено място] ,на което те обяснили ,че живеят в източната част на селото. След известно време на мястото пристигнали разследващи полицай, които разяснили на подсъдимия и Г. ,че ще бъде извършено претърсване на автомобила, обиск на самите тях ,както и претърсване на къщата. Тогава двамата заявили ,че в къщата не живее никой и те нямат ключ от нея.
Първоначално било извършено претърсване на автомобила на подсъдимия и личен обиск на лицата, при които действия не били открити вещи, забранени от закона. Когато полицаите казали на Г. и Р. , че след като нямат ключ ,ще се наложи съвместно да отидат до [населено място], за да го вземат, ключът веднага бил „намерен“ и вилата била отключена . В присъствие на поемните лица свидетелите К. Д. и А. А. било проведено претърсване и изземване .В стая на първия етаж , находяща се в ляво от основното помещение били намерени и иззети три мобилни телефона и три СИМ-карти. В десния джоб на поставено на закачалка синьо мъжко яке, собственост на бащата на Е. Г., била намерена полиетиленова торбичка, увита с ластик, съдържаща бяло кристално вещество, което при извършения полеви тест реагирало на метамфетамин. В същия джоб /десен/ било намерено и малко полиетиленово самозалепващо се пликче, съдържащо бяло кристално вещество, което също реагирало на метамфетамин при извършения полеви тест. Било открито и малко пластмасово шишенце с пластмасова капачка с палец, пълно до половината с кафяво вещество на гранули, реагиращо при направения полеви тест на метамфетамин и неговите производни. В левия джоб на якето бил открит полиетиленов плик, съдържащ бяло зърнесто вещество, което не реагирало на наркотично вещество при направения полеви тест. В основното помещение, ползвано за всекидневна и кухня , били намерени мобилен телефон със сим карта. За извършеното процесуално-следствено действие бил съставен съответен протокол.
През нощта на 22 срещу 23 октомври 2012 г. било извършено претърсване на еднофамилна къща с дворно място, находящи се в [населено място], [улица],обитавана от Д. Р.,където не били открити вещи ,забранени от закона.
На 23.10.2012 г., с протокол за доброволно предаване, св.Е. Г. предала електронна везна марка „марка“, модел „модел“, която се ползвала на вилата за приготвяне на хляб в домашна хлебопекарна.
От извършените на досъдебното производство физико-химически изследвания е установено ,че бялото кристално вещество,съдържащо се в полиетиленовия плик и в малкото самозалепващо се полиетиленово пликче, както и кафявото вещество на гранулки, намиращо се в пластмасовото шишенце, представляват метамфетамин хидрохлорид. Бялото вещество, намиращо се в полиетиленова торбичка с нето тегло 219,75 гр. не съдържа наркотични вещества от вида на амфетамин и неговите производни, марихуана, хероин, морфин, метадон, кокаин, кетамин и хлорфенилпиперазин.
В хода на проведеното пред ВКС следствие беше назначена , изготвена и приета дактилоскопна експертиза, изследвала за дактилоскопни следи от подсъдимия полиетиленовите пликчета, съдържащи инкриминираните наркотични вещества, както и полиетиленовия плик, в който се е намирало веществото, непредставляващо наркотично . Вещото лице е установило, че върху прозрачна полиетиленова торбичка в близост до дъното, от плик с лепенка №А.-Обект №11 / полиетиленовата торбичка е съдържала бяло прахообразно вещество, в чиито състав не се е доказало наличие на наркотични вещества/, съгласно Протокол №291 на НТЛ при ОДМВР-Ямбол, се е проявила и открила един брой дактилоскопна следа ,годна за идентификация, идентична с отпечатъка от средния пръст на лявата ръка на подсъдимия Р.. Върху останалите изследвани обекти не са се проявили и открили дактилоскопни следи, годни за идентификация.
Както беше посочено и по-горе основаният спор по делото е във връзка с авторството на деянието в лицето на подсъдимия Р.. Крайният извод на въззивния съд ,че именно Д. Р. е държал инкриминираните наркотични вещества е верен и се споделя от настоящата инстанция,макар и не по-всички изложени от АС-Бургас съображения.
Действително налице е система от косвени доказателства, обосноваващи авторството, така както е приел и последния състав на АС-Бургас.
В принципен план не съществува пречка косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда.В тези случай ,съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените средства - източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали ,за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят изводи досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде единствено възможен. Преценявайки косвените доказателства по свое вътрешно убеждение, съдът трябва да се ръководи не от броя им,а от това съставляват ли те в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли до изводи,които са единствено възможни.
В настоящия случай,касационната инстанция споделя изцяло извода на решаващия съд за наличието на система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието.Вярно е , че само едно косвено доказателство не би било достатъчно за постановяването на осъдителна присъда, както е и вярно ,че наличието на няколко косвени доказателства, несвързани помежду си ,също не могат да доведат до подобен извод,но тогава когато е налице система от косвени доказателства, каквато съществува по настоящето дело, и която води до един единствен извод ,свързан с авторството на деянието, тя не само не следва да бъде пренебрегвана,а точно обратното ,следва да бъде поставена в основата на извод за осъждането на лицето. Противното би означавало, съдът да пренебрегне задължението си за преценка на свързаността на отделните косвени доказателства в една обща и непрекъсната доказателствена верига, което е недопустимо и в противоречие със задълженията му по чл.14 от НПК.
След като касационният съд подчерта принципното си, почиващо на правната доктрина и съдебна практика разбиране досежно косвените доказателства и кога те могат да доведат до постановяване на осъдителна присъда, намира за необходимо да посочи и кои са онези косвени доказателства,чиято съвкупна преценка обуславя извод, че именно подсъдимият Д. Р. е автор на деянието ,за което следва да отговаря.
На първо място, от показанията на свидетелите Б. Б. и Т. Д. / последните дадени в хода на въззивното съдебно следствие/, както и от протокола за претърсване и изземване в жилището в [населено място] , [улица], обитавано от подсъдимия Р. и Е. Г. и приложения към него фотоалбум, се установява ,че към инкриминираната дата това жилище е било в ремонт. Св.Д.,която е майка на Е. Г. е дала макар и оскъдни сведения пред Бургаски апелативен съд за това ,че когато къщата в [населено място] е била в ремонт, Д. Р. и Е. Г. са ходели до [населено място].Тези й показания са в противоречие със заявеното от нея пред първостепенния съд ,а именно ,че не е имало ремонт в жилището в [населено място]. Настоящият съд кредитира показанията на свидетелката, депозирани в хода на въззивното следствие, тъй като те намират подкрепа и в останалите посочени по-горе източници на доказателства. Съждението на св.Д.-кмет на селото, залегнало в показанията му, че според него процесната къща е необитаема, не може да се противопостави на факта, че по време на ремонта в жилището в [населено място], подсъдимият и Е. Г. са пребивавали преимуществено във вилата. И това е така ,поради следните обстоятелства:1. Б. е голямо село, а процесната вила е била в края му , предпоследната къща, като на улицата на която се е намирала са живеели само двама човека и 2. Г. и Р. са пребивавали във вилата за кратък период от време, само докато е течал ремонта на къщата им в [населено място]. При това положение е напълно обяснимо впечатлението ,с което е останал св.Д. за необитаемост на къщата , както с оглед нейната отдалеченост, така и предвид краткотрайното пребиваване на подсъдимия и Г. в нея. От показанията на св.А., дадени пред първостепенния съд се установява, че самият той е живеел в [населено място] и е посещавал селото само в събота и неделя и то при възможност, като никъде в проведените два разпита /по внохд №185/2015 г. и приобщеният разпит по внохд №175/2014 г./ не е съобщил, че процесната къща е необитаема.
На следващо място , от гласните доказателствени средства-показанията на св.С. се установява, че ключ за вилата в [населено място] са притежавали само тя и Е. Г.. Свидетелката е предоставила информация и за това ,че е влизала в къщата един път годишно, за да осигури достъп на служители от Е. за отчитане на електромерите, а когато майката на Е.-св.Д. е идвала в селото, е вземала ключа от нея. Съдът приема посочените показания за коректно дадени и ги кредитира с доверие, тъй като изхождат от лице ,незаинтересовано от изхода на делото. По отношение на коментирания факт /кои лица са имали ключ от вилата/, в противовес с показанията на св.С. са тези , депозирани от св.Д., според която, самата тя е имала ключ от вилата ,а не дъщеря й Е. ,като при необходимост последната го е вземала от нея. Обективността на тази информация е поставена под сериозно съмнение, доколкото прочитът на показанията на св.Д. показва явния й стремеж да облекчи правното положение на подсъдимия Р. , което е напълно обяснимо ,предвид факта ,че последният от години живее на съпружески начала с дъщерята й.
Установено е ,че бащата на Е. Г. дълги години не е посещавал вилата, тъй като е неподвижен-на легло, а майка й –св.Д. е ходела там само през лятото ,за да приготвя зимнина /в този смисъл показанията на св.Д. и св.С./. Установено по делото е и че само Е. и подсъдимият са наглеждали имота /според употребения от св.С. израз „го заобикалят“/. Фактът ,че родителите на Г. не са посещавали имота, се извежда и от това,че св.Д. не е разполагала с ключ от него, а такъв е бил предоставен на св.С., тяхна роднина.
По-нататък, не без значение е и поведението на подсъдимия и Е. Г. при първоначалната им комуникация с полицейските служители, намерило израз в опит полицаите да бъдат заблудени относно точното местонахождението на вилата на Г. / посочили са, че е в източния край на селото/, отричането ,че процесния имот е на Г., както и отричането за наличие на ключ от сградата ,който да се намира в нея или Р.. Фактически данни за посоченото поведение се съдържат в показанията на св.Б., на които съдът дава вяра. Свидетелят е последователен във всичките разпити, проведени с него , ясно и недвусмислено съобщава не само за основните факти ,касаещи предмета на доказване, но и за детайли от развилата се ситуация, като разказът във времето му не търпи отклонения. По тези причини и доколкото не са налице данни за негова предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, настоящата инстанция приема показанията му досежно коментираните факти, за достоверни.
Както беше посочено и по-горе, назначената от ВКС дактилоскопна експертиза установи наличието на дактилоскопна следа от подсъдимия върху полиетиленовия плик , в който се е намирало бялото вещество, в чиито състав не се съдържат наркотични вещества.Този обективен факт категорично опровергава обясненията на подсъдимия, че това вещество не е негово и ги дискредитира като достоверен източник на информация. Впрочем този факт поставя под съмнение изобщо изявленията му, свързани с това, че намиращите се в единия джоб на якето наркотични вещества не са негови и той не е знаел за тях, при положение ,че в другия джоб на същото яке се е намирало веществото, върху чиято опаковка е открита негова дактилоскопна следа. Доводът на защитата за несъответствие между описания в протокола за претърсване и изземване обект полиетиленов плик, съдържащ бяло вещество, което в състава си не съдържа наркотични вещества и обекта в дактилоскопната експертиза, е неоснователен. Съгласно обстоятелствената част на протокола за претърсване и изземване от 22.10.2012 г., коментираното вещество се е съдържало в полиетиленов плик с размери 25/20 см. След тестването му с полеви тест ,е било поставено в допълнителен плик, запечатан с лепенка №А 3120. Видно от дактилоскопната експертиза, обект на изследване под №4.4 е 1 бр. полиетиленова торбичка, съдържаща бяло прахообразно вещество, запечатано в полиетиленов плик с лепенка №А 3120 ,което напълно съвпада и с отразеното в същата експертиза в част „Изследване и резултати“, а именно : „установи се още ,че в плика,запечатан с лепенка №А 3120-Обект №11, се съдържа още един брой прозрачна полиетиленова торбичка със същите размери“. При тези данни липсва каквото и да е било несъответствие между опаковките на въпросното вещество, описани в протокола за претърсване и изземване и тези, отразени в експертното заключение.
По-нататък, показанията на св.Д., че няколко месеца преди инкриминираната дата, точно в стаята ,в която са били намерени наркотичните вещества, е било влизано от неизвестни лица, посредством счупване на прозореца, не издържат на критика. И това е така, понеже тези показания се опровергават от сведенията, предоставени от св.С. за това ,че действително в къщата са били извършени две кражби, но те са осъществени преди 4-5 години и косвено от показанията на кмета на селото-св.Д., който е заявил, че няма информация някой да е влизал в къщата ,с цел извършване на кражба.
От друга страна, напълно нелогично е неизвестни лица да поставят наркотичните вещества в чужда къща, без гаранции ,че ще могат да влязат и да си ги вземат обратно; да чупят прозорците на вилата двукратно- напълно неоправдан риск, преценен на фона и на откритото количество наркотично вещество –общо 12,451 гр., а още по-малко да ги поставят в преносима вещ /джоб на яке/, която винаги може да бъде изнесена от собствениците на сградата, както и да ги поставят точно в същата дреха ,в другия джоб на която се намират веществата, които не са наркотични.
В разпитите си св.Д. се е опитала да внуши,че наркотикът е бил подхвърлен,с цел да бъде „натопен“ някой. Тази версия също не е обезпечена в доказателствено отношение-точно обратното, свидетелката не е съобщила дали Д. е бил „мишената“ и защо предполага така. Самият подсъдим в обясненията си също не е твърдял някой да иска да уличи в престъпление него ,Е. Г. или друг член на нейното семейство и евентуалните причини за това.
В заключение- всеки един от обсъдените дотук факти сам по себе си е недостатъчен за изграждането на несъмнен извод ,свързан с авторството на деянието, но всички те ,обсъдени съвкупно и в тяхната логическа взаимовръзка мотивират съда да приеме, че не някой друг,а именно подсъдимият Д. Р. е автор на деянието.
При така установените фактически обстоятелства, поведението на подсъдимия се субсумира под престъпния състав на чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК. От доказателствата по делото, обсъдени по-горе се установява,че Д. Р. е упражнявал фактическа власт върху инкириминираните наркотични вещества, без оглед на обстоятелството, че те не са били намерени лично в него или във вещ ,негова собственост /държането на наркотични вещества може да се осъществява и дистанционно/. Независимо ,че подсъдимият и Г. не са обитавали къщата постоянно ,по делото се установи ,че в известен период от време към 22.10.2012 г. те преимуществено са пребивавали в нея, понеже жилището, в което са живеели е било в ремонт. Установи се ,че извън св.С., която е посещавала къщата един път годишно, Е. Г. е единственото лице, което е притежавало ключ от нея. По безспорен начин се доказа и че бащата на Е. Г. от дълги години е бил в невъзможност да посещава вилния имот по здравословни причини , че майка й за последен път е била там през месец септември ,както и че във вилата са извършени две кражби ,но с голяма давност . Доказа се ,че подсъдимият и Г. са установени от полицейските органи не на друго място ,а именно пред вилата ,както и ,че поведението им е било неадекватно при комуникацията с полицейските служители, като са се стремили да отклонят вниманието на последните от фактическата им връзката с процесната вила. Несъмнено е установено и че в единия джоб на мъжко синьо яке, намиращо се в помещение във вилата са открити инкриминираните наркотични вещества, а в другия - полиетиленовия плик с веществото, не притежаващо състав на наркотично, върху чиято опаковка е намерен дактилоскопен отпечатък от подсъдимия.
Вида, количеството и стойността на предмета на престъплението е установен посредством експертните заключения. Касае се за метамфетамин хидрохлорид ,представляващ високорисково наркотично вещество, с общо нетно тегло- 12,451 гр. ,на стойност 311,29 лв. ,за държането на което подсъдимият не е имал надлежно разрешително.
Досежно субективната страна на деянието, въззивната инстанция е изложила подробни съображения и поради тяхната изчерпателност, настоящият съд не намира за необходимо да ги преповтаря.
Доколкото настоящето производство е трето по ред касационно производство, като ВКС има и правомощията на въззивна инстанция, този състав приема за нужно да обсъди и справедливостта на наказанието, независимо от липсата на такова оплакване от жалбоподателя.
За престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК ,законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години, и глоба от 2000 до 10000 лв. На подсъдимия са били наложени наказания в минималния размер,а именно лишаване от свобода от една година,чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и глоба от 2000 лв. Единствената възможност за допълнително смекчаване на наказателно правното му положение е приложението на чл.55 от НК.По делото не се констатират нито многобройни ,нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото ,предвидено в закона за конкретното престъпление наказание ,се явява несъразмерно тежко ,поради което и приложението на нормата на чл.55 от НК, не се обосновава. Ценените като смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи, напълно правилно са мотивирали предходните съдебни инстанции да определят наказание в минималния размер ,предвиден в нормата на чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В този смисъл не се констатира основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.5 изр.2 във вр.с ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №165 от 14.12.2015 г.,постановено по внохд №185/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |