Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 11 април 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2044/2012 година. Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Адвокат Т. Ж. В. от АК-Стара З. в качеството на защитник на осъдения Г. М. Г. е подал писмено искане до Върховния касационен съд за отмяна по реда на възобновяването на определение от 26.04.2012 год. по нохд № 857/2012 год. на Старозагорския районен съд с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В него се твърди, че съдът е допуснал нарушения по чл. 7 и чл. 8 от НК. Излага се довода, че за същото престъпление Г. е осъден с присъда на съда в гр.Лион, Република Франция. На досъдебното производство е установено, че Г. е бил задържан от френските власти за идентично престъпление, предмет на обвинението срещу него и от българските власти, но прокуратурата не е извършила делегационна поръчка за изясняване на това обстоятелство, което е от съществено значение за преценката, налице ли са условията за групиране на наложените на осъдения наказания по реда на чл. 25 от НК и приспадане на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията по тях. На следващо място, липсата на яснота по изложените факти води до основателно съмнение, че съдът е допуснал нарушение по чл. 14, т. 7 от Международния пакт за граждански и политически права, въвеждащ правилото „non bis in idem”, по който международен договор са страни Република България и Република Франция. Понастоящем Г. търпи наказание за престъпление, за извършването на което вече е осъден и е изтърпял наказанието в чужбина. Иска се отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определението от 26.04.2012 год. и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Искането е поддържано в съдебното заседание на касационната инстанция от осъдения и защитника му по изложените в него съображения. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 26.04.2012 год. по нохд № 857/2012 год., на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Старозагорският районен съд е одобрил постигнато споразумение между прокурор от РП-Стара З., Г. М. Г. и неговия защитник, по силата на което той е признат за виновен в това, че през периода 30.07.2009 год. –м. август 2009 год. в гр.Стара Загора, с.Фризенхаим, Федерална Република Германия и гр.Шамбери, Република Франция, сам и в съучастие като съизвършител с И. К. Г., при условията на продължавано престъпление транспортирал и приел отделно лице-П. Р. Г., като я превел през границата на страната през ГКПП-Русе, Дунав Мост, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение, поради което и на основание чл. 159б, ал. 2, във вр. ал. 1, предл. 2, 4 и 5, във вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 2, във вр. ал. 1, хипотеза първа, алт. 1, във т. 2, предл. 1, във вр. ал. 1, предл. 1, хипотеза първа, алт. първа, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт и по същество е частично основателно. На базата на писмо изх. № No Ko-09-282-20.08.2012г. от Посолството на Република България в Париж съдържащо сведения за осъждане на Г. М. Г. на 28.10.2011 год. от Съда от висша инстанция на Лион за трафик на хора и сводничество, чрез Националното Бюро на България в Евроджъст-Хага по линията на международно правно сътрудничество, настоящият съдебен състав изиска присъдата на първоинстанционния съд в гр.Лион от 28.10.2011 год. по пр. пр. 09000150028 и на решението на Апелативния съд в Лион от 20.07.2012год., по които наред с останалите подсъдими, подсъдим е и Г. М. Г., роден на 17.04.1975год. в гр.Стара Загора. От заверения превод от лицензирана преводаческа агенция на решението, /което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, е предмет на разглеждане от Върховния касационен съд на Р. Франция/ е видно, че Г. е осъден от Лионския съд на две години лишаване от свобода за това, че: ”В Шамбери, на територията на страната /Р. Франция/ и в Германия, от 01.01.2009 год. до 29.09.2009 год., във всеки случай от неопределен период от време, срещу заплащане на възнаграждение или друга облага, или на обещание за заплащане или облага е наел, превозвал, прехвърлял, подслонявал и приемал няколко лица, включително Н. П., за да ги предостави на разположение на трети лица, дори неидентифицирани, с цел да позволи извършването срещу тях на престъпления, свързани със сводничество, превозвайки между Германия и Франция проститутки, като деянията са извършване срещу няколко лица, извън територията на Републиката”. Така описаното деяние представлява трафик на хора, като изпълващо фактическия състав на престъплението и по чл. 159а от българския Наказателен кодекс. Установените съдебни факти опровергават довода, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, защото не е налице идентичност на обвинението по обсъжданите две наказателни дела, тъй като засега съдебната власт на Р. Франция е санкционирала Г. за трафик на отделно лице-Н. П., а определението, с което е сключено споразумението от 26.04.2012год по нохд № 857/2012год. на РС-Стара Загора е за трансграничен трафик на хора-престъпление по чл. чл. 159б, ал. 2, във вр. ал. 1, предл. 2, 4 и 5, във вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 2, във вр. ал. 1, хипотеза първа, алт. 1, във т. 2, предл. 1, във вр. ал. 1, предл. 1, хипотеза първа, алт. първа, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено по отношение на П. Р. Г., т.е. не е нарушен принципа „non bis in idem„ /”не два пъти за същото”/ и разпоредбата по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. На следващо място, Районният съд не е допуснал визираните от защитата нарушения по чл. 7 и на чл. 8 от НК, тъй като видно от изисканата и обсъждана документация, присъдата и решението на съда в Лион, към момента на постановяване на атакуваното определение не са били влезли в сила и поради това Старозагорският районен съд не е могъл да разсъждава на плоскостта за групиране на наказания извършени в съвкупност по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК/поради липсата на признаване на влязла в сила чуждестранна присъда в процедура по гл. ХХХVІ, раздел ІІ от НПК от съответния окръжен съд/, нито за приспадане от наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” предварителното му задържане от съдебните органите в Р. Франция. Ето защо, в тази част искането на осъдения е неоснователно. В частта по отношение допуснатото нарушение от съда при определяне мястото и режима на изтърпяване на наказанието, искането е основателно. От свидетелството за съдимост на Г. Г. се установява, че по нохд № 746/2004 год. с определение за одобряване на споразумение от 13.07.2004 год. РС-Стара Загора е признал Г. за виновен по чл. 170, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. По нохд № 188/2007 год. на РС-Свиленград със споразумение от 29.03.2007 год. за престъпление по чл. 279, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК Г. е осъден на пробация. За престъплението предмет на нохд № 746/2009 год. Г. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в определения изпитателен срок не е извършил друго престъпление, което да налага той да изтърпи отложеното наказание. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НПК ”Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното”. При това положение не са налице условията на чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на затворническото общежитие от „закрит” тип и на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от Г. в „строг”, защото той се явява осъждан на лишаване от свобода за първи път, при което са били налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в общежитие от „открит” тип. При одобрение на споразумението съдът не се е съобразил с посочените обстоятелства и не е предложил на страните промяна в представеното му за одобрение споразумение, но допуснатото нарушение на закона е отстранимо от настоящата инстанция, което ще бъде в интерес на осъдения. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването определението от 26.04.2012 год. постановено по нохд № 857/2012 год. на РС-Стара Загора, като го отменя в частта по определения първоначален режим и място за изтърпяване на наложеното на осъдения Г. М. Г. наказание ”лишаване от свобода” и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС му определя първоначален „Общ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Г. за възобновяване на нохд № 857/2012 год. на Старозагорския районен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: