Р  Е Ш Е Н И Е                                         №324                      София, 21.06.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1320 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Ц. П. Д. , чрез пълномощника му а. Л, против решение № 1* от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 563 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 77 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 3735/2007 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Ц. П. Д. против Г. А. И. иск по чл.109 ЗС за премахване за сметка на ответника на прозорците на калканната стена на жилищната сграда, строена в недвижимия имот, собственост на ответника пл. № 1* от УПИ *, кв.607 по плана на V градска част-гр. Пловдив от към сградата на ищеца, в собствения на ищеца недвижим имот пл. № 1769. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че поставянето на прозорци на калканната стена съставлява разрешено от администрацията действие и макар да накърнява собственическите права на ищеца, той е длъжен на търпи ограничението, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответникът по касационната жалба Г. А. И. не е изразил становище по същата. С определение № 311 от 26.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали законността на строителството е пречка за уважаване на иск по чл.109 ЗС, ако построеното накърнява правата на собственик на съседен имот или на съсобственик да упражнява вещното си право според предназначението му. В настоящия случай въззивният съд е приел, че е безспорно, че ищецът е собственик на имот пл. № 1* и може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, пречещо му да упражнява правото си, а ответникът е собственик на имот пл. № 1* Искът е отхвърлен, тъй като макар свидетелите да установяват, че ищецът се притеснява от хората, които непрекъснато го наблюдават през прозорците на стълбищната клетка, то самото отваряне на прозоците е извършено в съответствие с архитектурните проекти, т.е. е законно и не противоречи на правилата и нормативите за устройство на територията, а следователно не съставлява неоснователно действие, независимо, че пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си. В решение № 1* от 4.07.1994 г. по гр.д. № 2149/92 г., ІV г.о. и решение № 2* от 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г., І г.о. е прието, че искът по чл.109 ЗС може да бъде проведен успешно и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите съсобственици на общия имот и съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват съобразно предназначението им в съответствие с правата им. Правилна е практиката по приложените към касационната жалба и посочени по-горе съдебни решения. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл.109 ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми, са налице указания по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действието на ЗУТ, с оглед на което следва, че наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС. В този смисъл е и решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2* по описа за 2008 г., ВКС, V гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. По основателността на касационната жалба: Искът е основан на твърденията, че ищецът е собственик на имот пл. № 1* заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, а ответникът на имот пл. № 1* като за двата имота е отреден УПИ *,1770 от кв.607; въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж, ответникът реализирал строителство на калкан с жилищната сграда на ищеца, но поставил прозорци на калканната стена, гледащи непосредствено към имота на ищеца, с което се смущава спокойното ползване на дворното място. Поискано е ответникът да премахне за своя сметка прозорците на калканната стена. По делото е установено, че страните са били собственици на посочените в исковата молба имоти, като същите са урегулирани в общ парцел **** плана, одобрен със заповед № ОА-4-24/17.03.1994 г., предвиждащ свързано средноетажно застрояване, а следователно на основание чл.29, ал.3 и чл.31, ал.1 ЗТСУ /отм./, в действалата към този момент редакция на текстовете от ДВ бр.45 от 1984 г., правото на собственост върху отделните имоти по силата на плана е трансформирано в съсобственост върху парцела при равни права. Построената от ответника сграда е изпълнена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти върху петното, определено с визата за проектиране по издадено разрешение за строеж. В частта, с която линията на застрояване допира стената на съществуващата в бившия имот пл. № 1* сграда, стената е оформена като калканна и изцяло покрива в хоризонтално положение съществуващата стена на сградата, а в частта от линията на застрояване до дъното на имота /3.17 кв.м./ стената се явява като западна фасада на сградата, върху която са проектирани и изпълнени прозорци, осигуряващи естествено осветление на стълбищната клетка. Свидетелските показания установяват, че прозорците, гледащи към незастроената част от урегулирания имот, съставляваща преди урегулирането имот пл. № 1* и ползвана от ищеца за почивка, го притесняват, тъй като преминаващите по стълбището хора го наблюдават, а преди да започне делото и са изхвърляли боклуци. Проектите са изработени и одобрени през март 2001 г., т.е. при действието на ЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 от 17.05.1995 г., но разрешението за строеж е издадено и строителството е осъществено при действието на ЗУТ. При посочената нормативна уредба при свързано застрояване /каквото е предвидено по плана/, сградите се опират една до друга с калканна стена, която трябва да покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение, калканната стена на заварената сграда, освен по предвидените в закона изключения /когато покриването води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености/. С извършването на застрояването на две сгради, собственост на различни лица, съсобственият урегулиран поземлен имот е станал обща част и е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Всеки съсобственик може да ползва незастроения терен за достъп до сградите, поддържането им и при възможност и за ежедневни дейности, включително почивка според установения начин на упражняване на правата си и разпределението на ползването. В случая е установено, че съсобствениците са запазили ползването в рамките на бившите си имоти, урегулирани в съсобствения УПИ. Изграждането на прозорците на стената по вътрешната линия на застрояване пречи на ищеца да използва общата част-незастроен терен според установеното разпределение на ползването и начин на упражняването му. Същият би следвало да търпи ограниченията само доколкото не са налице нарушения на нормативни изисквания при изготвянето и одобряване на проектите, предвиждащи прозорци на стената по вътрешната линия на застрояване. В тази връзка по делото не е изяснено дали са били налице законовите изключения за липса на пълно покритие на калканната стена в хоризонтално отношение и допустимостта да се проектират прозорци на стена по вътрешната линия на застрояване, което е от значение при преценка налице ли е неоснователно въздействие върху правата на ищеца, подлежащо на премахване по реда на чл.109 ЗС. С оглед изложеното следва, че въззивното решение, в което липсват съображения дали са били налице предвидените в закона основания за проектиране на сградата при липса на пълно покритие в хоризонтално отношение на калканната стена и допустимо ли е проектиране и изграждане на прозорци на калканната стена, е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Доколкото се налага изслушване на експертно заключение с цел установяване налице ли са били законовите изключения за липса на пълно покритие на калканната стена в хоризонтално отношение и допустимостта да се проектират прозорци на стена по вътрешната линия на застрояване и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 563 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: