Ключови фрази
преклузия * Иск за оспорване на вземането * Иск за обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на възстановен работник или служител

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 639

 

 

София, 10.11. 2009 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:

                          

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА

                                                                МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч.гр.дело № 471/2009 година.

 

 

Производството е по чл.274, ал.3 т.2, предложение второ ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от адвокати Д. А. и Х. Х. – процесуални представители на “З” ООД – град А., област П. , против въззивно определение №1580/08.6.2009 г. по ч.гр.д. №1345/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав.

Обстоятелствата по делото са следните:

С определение от 31.3.2009 г. по гр.д. №1306/2008 г. Асеновградският районен съд, ІV-ти граждански състав, е прекратил производството по делото в частта, с която “З” ООД- А. , са предявили против С. Д. С. от град А. иск за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество не му дължи сумата 1303,93 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2008 г. до окончателното плащане, която сума представлява: 485,40 лева - разлика между дължима и изплатена главница от 973,48 лева – представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до претендираните 1358,88 лева, 151,30 лева – разлика над дължимата и изплатена законна лихва от 161,36 лева върху главницата, 108,00 лева – представляващи разноски по изпълнителното дело, 269,23 лева – такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, 240 лева – разноски за ДТ адв. В, възнаграждение за вещи лица, 50 лева – такса за връчване на уведомително писмо, като недопустим.

С определение №1580/08.6.2009 г. по ч.гр.д. №1345/2009 г., по частна въззивна жалба от ищеца – “З” ООД – А. , Пловдивският окръжен съд, в.г.о., девети състав, е потвърдил определението на първата инстанция.

Въззивната инстанция е приела, че всички твърдения на ищеца – частен жалбоподател, се явяват свързани с оспорване на обстоятелства, относими към основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ за шестмесечния период след уволнението. Предвид обстоятелството, че частния жалбоподател е участвал като страна по гр.д. №541/2007 г. по описа на А. районен съд, всички процесуални възможности за оспорване основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ са се преклудирали по приключване на производството по трудовия спор. Излага се извод, че след като всички обстоятелства са настъпили преди приключване на съдебното производство по трудовия .спор не е налице процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.439, ал.1 ГПК.

Срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалните представители на ищеца “З” ООД – адвокати А. и Х. , с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.

В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като съществен въпрос се сочи наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК и се прилага решение №101/01.12.1972 г. по гр.д. №95/1972 г. ОСГК.

По съществото на спора се прави изрично признание, че всички факти и обстоятелства, на които се основава иска са настъпили преди приключване на съдебното дирене по гр.д. №541/2007 г. по описа на АРС. Навежда се довод, че разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК е изтълкувана стеснително от въззивната инстанция. Освен това се твърди, че с процесуалното си действие съдът е лишил ищеца от правото му по чл.143, ал.2 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.

Ответникът по частната касационна жалба – С. Д. С., не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Поставеният от жалбоподателите въпрос е съществен и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК следва да бъде даден отговор по същество на частната касационна жалба.

Разгледана по същество частната касационна жалба обаче е неоснователна по следните съображения:

Законосъобразно и обосновано Пловдивският окръжен съд, че всички твърдения на частния жалбоподател – ищец са свързани с оспорване на факти и обстоятелства настъпили преди приключване на съдебното дирене по трудовия спор. Налице е и изрично признание затова в самата частна касационна жалба.

Неоснователни са и оплакванията, че е налице стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, във връзка с чл.143, ал.2 ГПК и ищецът е лишен от правото, визирано в посочената норма. Разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК е приложима само в рамките на очертаните от ищеца факти и обстоятелства, които безспорно визират такива, настъпили преди приключване на съдебното дирене по трудовия спор.

Поради това частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №1580/08.6.2009 г. по ч.гр.д. №1345/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1580/08.6.2009 г. по ч.гр.д. №1345/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: