Р Е Ш Е Н И Е № 491 С о ф и я, 20 октомври 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 о к т о м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Христова-Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2349/2011 година. Делото е образувано по жалба на подсъдимия Иван Г. Д. от Я., в момента в затвора П. срещу решение № 121 от 12.07.2011 г. по ВНОХД № 325/2011 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и искане за намаляване на размера на наложеното му наказание до справедлив минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимия и от процесуалния му представител адв.М.К. от САК. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40 от 13.04.2011 г., постановена по НОХД № 488/2011 г. на Окръжен съд-Пловдив подсъдимият Иван Г. Д. от Я., в момента в затвора П., е признат за виновен в извършването на 21.10.2010 г. в Х. на престъпление по чл.354а, ал.1, алт.1 от НК – без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (марихуана и амфетамини) на обща стойност 217,52 лв, като при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено кумулативно наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 5000 лева. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 21.10.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с веществените доказателства и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане за изменяването й и намаляването му до справедлив размер и отмяна на наказанието глоба, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В касационната жалба на подсъдимия се поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК под или алтернативно до законовия минимум на предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода, като няма наведено такова оплакване относно наказанието глоба. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При условията на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателя правилно е поставено в основата на осъдителната му присъда, като фактите от кръга на чл.102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.354а, ал.1, алт.1-ва от НК. Спор относно правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. ВКС намира възражението за несправедливо осъждане на жалбоподателя за частично основателно. Той претендира намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода заради самопризнанието му още от досъдебното производство, тежкото му семейно положение, макар и във фактическо съжителство, с родено от него малко дете, зависимостта му от наркотични вещества, младостта му. Всичко това е съобразено от въззивния съд, наред и с отегчаващите отговорността му обстоятелства – предишните му осъждания и че проявата му не е инцидентна, като преповтаря съображенията на първоинстанционния съд. Като с основание не се е съгласил да приложи разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, поради липсата на многобройност или изключителност на смекчаващите обстоятелства, съдът обсъжда като отегчаващи такива, касаещи обществената опасност на извършеното, но които са отчетени от законодателя в санкционната част на нормата на чл.354а, ал.1, предл.1-во от НК. ВКС намира, че на отегчаващите отговорността на подс.Д. обстоятелства е отдадена по-голяма тежест от реалната. Вярно е, че той е осъждан пет пъти, но за деяния доста далеч във времето, като някои са и в съвкупност и при три от присъдите са му наложени наказания глоба или пробация, а при две е съобразено, че не се налага той да изтърпява реално наложените му наказания лишаване от свобода. Настоящето му деяние, безспорно отличаващо се с по-висока степен на обществена опасност, е коренно различно с предмета си от предишните. Не е отдадено необходимото значение и на обстоятелството, че жената, с която подсъдимият е във фактическо съжителство, освен че има дете от нея, е и с влошено здравословно състояние поради тежкото раждане, безработна е и се грижи за отглеждането на още едно дете. При изразената критичност от Д. и съжаление за извършеното, което свързва и с наркотичната си зависимост, както и реалната необходимост да се върне при детето и фактическата си съпруга по изложените причини, то касационната инстанция намира, че той може да се поправи и превъзпита и с един не толкова продължителен престой в затвора, което дава основание размерът на наказанието му лишаване от свобода да бъде сведен до 2 години и 6 месеца, който, намален с една трета, ще позволи той да изтърпи наказание от 1 година и 8 месеца в пенитенциарно заведение. Именно в тази насока обжалваното решение следва да бъде изменено, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК, като няма основание за намаляване размера на наложеното му наказание глоба, който е определен на минимума, предвиден за престъплението му. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 121 от 12.07.2011 г. по ВНОХД № 325/2011 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Иван Г. Д., със снета по делото самоличност, намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета, наказание лишаване от свобода от 2-две години и 4-четири месеца на 1-ЕДНА ГОДИНА и 8-ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :