10
Р Е Ш Е Н И Е № 50157
София, 25.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 474/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12393 от 25.11.2020 г. по в.т.д. № 837/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, петнадесети състав, с което след отмяна на решение № 1775 от 10.10.2019 г. по т. д. № 1343/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната от единия от солидарните ответници – „Кардинал 07“ ЕООД, част, са отхвърлени предявените от „ЕйДжиБи Файнанс“ АД против „Кардинал 07“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че „Кардинал 07“ ЕООД дължи на ищцовото акционерно дружество следните суми: 161 200 евро, представляваща главница по договор № 16-СФ-002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 40 165.59 евро за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро – неустойка по чл. 13 от договора за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г.
С определение № 260 от 28.04.2022 г. е допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, свързани с: разпределение на задълженията между страните за доказване съгласно правилото на чл.154, ал.2 ГПК - за оборване на презумпцията по чл.301 ТЗ, и дали банково удостоверение – авизо за местен превод, съдържащо: факта на нареждане на превода, наредителя, сметката, от която се извършва превода, основанието за превода, размера на сумата и заверяването на сметката на получателя, съставлява официален документ по см. на чл.179 ГПК.
В жалбата и в проведеното на 23.11.2022 г. публично съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че съдът е извел неправилни изводи по приложението на чл. 301 ТЗ, независимо от събраните по делото доказателства, вкл. и установеното от икономическата експертиза осчетоводяване на извършено на 06.12.2016 г. погасяване, от страна на „Кардинал 07“ ЕООД, на част от заемната сума - 1743.75 евро, водещи до несъмнен извод, че търговецът е узнал и не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия, изразяващи се в сключването на процесния договор за паричен заем и предприемане на изпълнение по него, с което е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия. Касаторът твърди допуснато нарушение на чл. 154, ал. 2 ГПК, доколкото въззивният съд му възложил да доказва презюмиран от закона факт по чл.301 ТЗ, който като такъв не подлежи на доказване, а за оборването на тази законова презумпция доказателствената тежест се носи от оборващия, т.е. от ответното дружество.
По повод представени в първоинстанционното производство и приети писмени доказателства – 10 броя „Авизо за местен превод“, удостоверяващи получени парични преводи за погасяване на вноски по договора за заем (от които: едно плащане от „Кардинал 07“ ЕООД, едно плащане от неговия законен представител – М. А. С., и две плащания от „Кардинал 08“ ЕООД, което е едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ ЕООД и чийто едноличен собственик и управител е М. А. С.), се твърди нарушение на материалния закон – чл. 38 и чл. 39 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.), доколкото въззивният съд не е приел, че банковите извлечения за получени парични преводи за погасяване на вноски по договора за заем удостоверяват идентичността на платеца и неговото изявление за плащане, както и нарушение на процесуалния закон – чл. 179 ГПК, защото неправилно въззивният съд не е отчел, че същите имат характер на официален документ и установяват по обвързващ съда начин факта на нареждане на превода, наредителя- платец, сметката, от която се извършва преводът, основанието за превода, размера на сумата и заверяването на сметката на получателя.
В жалбата се изтъква още, че при назначаване на съдебно-графическа експертиза и на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е излязъл извън рамките на своите правомощия по чл. 269, изр. второ ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна – „Кардинал 07“ ЕООД /сега в несъстоятелност/. По делото е постъпило становище с вх. № 509422 от 23.11.2022 г. от процесуалния пълномощник на ответното дружество, с доводи за законосъобразност на обжалваното решение и искане за потвърждаването му и присъждане на разноски.
Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран и от постоянния синдик на „Кардинал 07“ ЕООД /н/, конституиран като страна в настоящото производство с определение № 60238 от 14.12.2021 г., нито е заявено становище по същество от сегашния синдик на несъстоятелното дружество - В. Л. Банков.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София, въз основа на проведената графическа експертиза / основна – пред първата инстанция и допълнителна – пред САС/ е приел за безспорно, че процесният договор за заем, с приложението към него, не са подписани от представителя на „Кардинал 07“ ЕООД.
По спорните въпроси – дали по делото е установено узнаване от страна на това дружество за сключения договор преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, и съответно – при липса на изрично оспорване на действията на подписалия договора, дали е приложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ, решаващият състав е изразил становище, че ищцовото дружество не е установило, че въззивникът - „Кардинал 07“ ЕООД, чрез своите органи, е узнал за сключения договор. Изложените от въззивния съд съображения в подкрепа на посоченото становище са основани на: липсата на подпис върху платежното нареждане от 06.12.2016 г. за изходящ от „Кардинал 07“ ЕООД превод на сума в размер на 1 743.75 евро, независимо от посоченото в нареждането основание за плащане по процесния договор; след като не е поставен подпис на платеца, то не може да се приеме, че е налице знание за това, че е извършено плащане по съответния договор. Решаващият състав не е възприел аргументите на въззиваемото дружество, че авизото за паричен превод не съдържа подпис, тъй като е извлечено от интернет банкирането на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД и е надлежно заверено от обслужващата го банка, като е счел, че в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него обстоятелства - да издири дали има подписан екземпляр на платежното нареждане на хартиен носител, или чрез електронен подпис, и да ангажира доказателства за това, за да се приеме, че е установил факта на узнаване за сключения договор. Тези съображения са съотнесени и към платежното нареждане, с наредител физическото лице М. А. С..
Решаващият състав е изложил и допълнителни мотиви във връзка с чл.301 ТЗ, основани на проведената пред САС допълнителна счетоводна експертиза. Установеното от вещото лице, че е налице счетоводен запис в аналитичните ведомости на „Кардинал 07“ ЕООД, счетоводна сметка 498 Други вземания, аналитична 131, на едно плащане в размер на 3 415.14 лв. към „Ей Джи Би София“, и че това плащане е близко по стойност до извършеното с платежното нареждане от 06.12.2016 г., не е възприето от въззивния съд като основание за узнаване от страна на „Кардинал 07“ ЕООД за сключения договор, предвид разликата в наименованието на контрахента, посочен като кредитор в оборотната ведомост, и наименованието на ищеца. Обстоятелството, че заемната сума не е преведена по посочената в самия договор сметка с титуляр „Кардинал 07“ ЕООД също е отчетено като аргумент в подкрепа на извода, че няма данни дружеството, чрез своите органи, да е узнало за сключения договор.
Предвид неподписването на договора за заем от представител на „Кардинал 07“ ЕООД и при констатираната липса на категорични доказателства за узнаване за този договор, исковите претенции са счетени за неоснователни по отношение на това дружество.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Законовата норма на чл.301 ТЗ въвежда оборима презумпция за потвърждаване на извършени от търговец действия по търговски сделки, при сключването на които той не е бил надлежно представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на сключена търговска сделка от ненадлежно представляван търговец се презумира, ако последният не се противопостави веднага след узнаването на извършени правни и/ или фактически действия, посредством които се обективира съгласие. За разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предпоставя изследване на конкретни факти, от които да се изведе извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените без представителна власт действия. Способите, по които ненадлежно представлявания търговец узнава за сделката, не са законово регламентирани, но в непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.301 ТЗ се приема, че това са: отразяване на съответните правни действия и/или на последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомяване на търговеца от ненадлежния му пълномощник, или от трети лица; при предприемане на действия по реализиране на права или изпълнение на задължения по търговската сделка от мнимо представлявания търговец и др. В горния смисъл е създадена, по реда на чл.290 ГПК, практика на ВКС: решение по т.д. № 465/2010 г., решение по т.д. № 87/2011 г., решение по т.д. № 431/2012 г. на II т.о., решение по т.д. № 24/2013 г., I т.о. и мн.др. В част от посочените съдебни актове /постановени във вр. със съдържащи се в различни закони оборими презумпции/, както и в тези, на които се позовава касационният жалбоподател, е застъпено становище и по разпределението на задълженията на страните по спора да докажат фактите, от които извличат благоприятни за себе си правни последици. Според това становище, при законните оборими презумпции доказателствената тежест се размества, и страната, която се стреми да обори презумирания в презумпцията факт, следва да проведе пълно обратно доказване, т.е. да докаже отрицателния факт на неосъществяване на презумирания факт. В практиката на ВКС /така например, решение по т.д. № 593/ 2009 г., решение по т.д. № 465/2010 г. и др./ се приема също, че е необходимо съдът да разграничава извършените процесуални действия от страната, в чиято правна сфера са рефлектирали извършените без представителна власт действия, от оспорването на формалната доказателствена сила на документ, обективиращ съответна търговска сделка; оспорването на автентичността на документа, обективиращ действия на ненадлежен пълномощник на търговеца, не съставлява основание за изключване на презумпцията по чл.301 ТЗ.
Разрешение по втория правен въпрос е дадено в постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение по ч.т.д. № 4520/2013 г. на ВКС, състав на I т.о., споделяно от настоящия състав. Според този съдебен акт, удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие, извършено от банката и има доказателствено значение за превод/плащане/ на посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя; в тази си част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. В определението са разграничени действията по изпълнение на платежното нареждане и тяхното удостоверяване от банката, от удостоверяването на други обстоятелства - информацията за получателя на преведената сума, основанието за плащане и др., с оглед действащите към момента на съответната банкова операция разпоредби на чл.38 и чл.39 от Закона за платежните услуги и платежните системи /отм. ДВ бр.20 от 06.03.1.2018 г./, и чл.12, ал.4 и чл.13, ал.1, т.11 от Наредба № 3 от 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /отм. ДВ бр.37 от 04.05.2018 г./.
При така дадените отговори на правните въпроси, послужили като основание за достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира за основателни инвокираните в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК.
Изведеният от въззивния съд извод за неприложимост на чл.301 ТЗ е в противоречие с доказателствата по делото. Не може да се възприеме изразеното от САС становище за недоказаност на конкретни действия на „Кардинал 07“ ЕООД, обективиращи узнаване на сключен от името на търговеца, но без представителна власт, договор № 016- СФ-002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека. Действително, в откритото пред първостепенния съд производство по оспорване на автентичността на този договор, е установено чрез графическа експертиза, че той не е подписан от законния представител на един от заемателите – „Кардинал 07“ ЕООД. Извършените от пълномощника на посоченото дружество процесуални действия в производството пред СГС не обективират обаче оспорване истинността на всички приложения към заемния договор, нито са въведени твърдения, че след като погасителните планове са неразделна част от договора, с оспорването на самия договор всъщност са оспорени и приложенията към него. Именно затова СГС е открил производство по чл.193 ГПК по отношение на договора, но не и по отношение на погасителния план от 26.02.2016 г. Предходните твърдения се съдържат едва във въззивната жалба, с оплаквания за необоснованост на извода на СГС за узнаване, от страна на „Кардинал 07“ ЕООД, на сключения заемен договор, тъй като в деня на сключването му управителят на дружеството – М. С. е дал писмено съгласие за сключването на погасителен план към договора, което действие на управителя несъмнено предполага знание за това, че представляваното от него дружество е страна по договора.
От съдържанието на въззивната жалба е видно, че не са заявени доказателствени искания, а в подготвителното заседание на 25.02.2020 г. САС е констатирал, че оплакванията във въззивната жалба на „Кардинал 07“ ЕООД „са от такова естество, че не се налага служебно събиране на доказателства и поправяне на процесуални нарушения на първоинстанционния съд“. Посочената констатация е преосмислена, като с определение от 07.07.2020 г. апелативният състав, след отмяна на определението от 08.06.2020 г. за даване ход на устните състезания, е допуснал провеждане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-графическа експертиза, като на последната е поставена задача да установи дали подписът под погасителния план е положен от управителя на „Кардинал 07“ ЕООД. Независимо от формалното позоваване на т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при допускане на допълнителната съдебно-графическа експертиза въззивният съд е допуснал отклонение от дадените в този тълкувателен акт задължителни указания. В мотивите към т.3 от ТР № 1/2013 г. общото събрание на двете колегии на ВКС е разграничило хипотезите, при които въззивният съд може служебно да назначи експертиза: 1. при съдържащо се във въззивната жалба оплакване, че даден релевантен за делото факт /твърдян от страните/ е погрешно установен – фактът е приет за установен, макар и да не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил; 2. При необходимост от ново установяване на факт, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, попречило за използване на това доказателствено средство, и въззивната жалба съдържа оплакване за това; 3. При необходимост от прилагане на императивна материалноправна норма, за която следва да се проведе експертиза, да се извърши оглед или освидетелстване, като в тази хипотеза въззивният съд не е обвързан от съдържащите се в сезиращата го жалба оплаквания. Съобразявайки конкретните оплаквания във въззивната жалба на „Кардинал 07“ ЕООД, както и обективираните в първоинстанционното производство процесуални действия, извършени от това дружество, следва да се възприеме, че назначаването на допълнителна графическа експертиза е извън обхвата на дейността на въззивния съд по чл.269, изр.2 ГПК. Това води до невъзможност да се цени допълнителното заключение на вещото лице Г.М., според което подписът за заемател № 1 в предварителния погасителен план към процесния договор, не е положен от М. С.. След като с отговора на исковата молба не е оспорена автентичността на предварителния погасителен план към договора за заем, съдържащ съществените елементи на самия договор и начина на разсроченото издължаване на заемната сума и на акцесорните задължения, то даденото съгласие от управителя на дружеството – заемател под № 1 за сключването на погасителния план, безспорно сочи на знание за самото заемно правоотношение.
Освен, че не се е противопоставил на сключването на договора за заем, дружеството – ответник по касация е реализирало едно от общо десетте плащания по договора, съобразно погасителния план. С плащането на сума в размер от 1 743.75 евро по сметка на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД – пл.нареждане от 06.12.2016 г. се доказват действия на дружеството, сочещи на недвусмислен извод за предприети действия по изпълнение на задължения по заемното правоотношение. Посоченото платежно нареждане /авизо местен превод/, наред с останалите девет нареждания, осчетоводени като погашения по процесния договор за заем, е издадено от доставчика на платежни услуги на получателя, съгласно съдържащото се в чл.39, ал.1 ЗПУПС /отм./ задължение за предоставяне на информация на получателя след изпълнение на платежното нареждане. Посочената сума, наредена от „Кардинал 07“ ЕООД, е постъпила по сметка на заемодателя и е надлежно осчетоводена, като в този смисъл е основната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. При постановяване на решението въззивният съдебен състав неправилно е игнорирал платежното нареждане от 06.12.2016 г., излагайки съображения, които противоречат на регламентираната в чл.39 ЗПУПС /отм./ удостоверителна функция на доставчика на платежни услуги на получателя, и основавайки се на установената от допълнителната ССЕ разлика от 4.66 лв. между сумата в лева и в евро, съставляваща „вероятно“ разлика от превалутиране и/или такси. Посочената от вещото лице вероятност не следва да се зачита, тъй като не е изведена въз основа на използвания при платежната операция обменен курс от доставчика на платежни услуги на получателя. Що се отнася до неточностите при счетоводното отразяване на плащането в счетоводството на „Кардинал 07“ ЕООД /констатирани в проведената пред САС експертиза/, то в случая е приложима нормата на чл.182 ГПК, обвързваща дължимата от съда преценка на счетоводните вписвания не само от тяхната редовност, но и от останалите обстоятелства по делото. Предвидената процесуална възможност за позоваване на водените от търговеца собствени счетоводни книги - за доказване на търговски сделки, не означава, че те се ползват с материална доказателствена сила, еднозначна на предвидената в чл.179 ГПК за официалните свидетелствуващи документи.
По горните съображения, настоящият състав на ВКС приема, че ответното дружество е узнало за сключения договор за заем, при липса на доказателства за своевременно противопоставяне от негова страна, поради което договорът го обвързва валидно. Заявените от дружеството - заемодател вземания по този договор, предмет на издадената заповед за изпълнение, установени по размер от ССЕ, както следва: 161 200 евро – главница, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г.; 40 156.59 евро – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро – неустойка по чл.13 от договора за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г., са изцяло дължими, поради което и предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК е основателен.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, като вместо него се постанови ново решение по същество за уважаване на установителните исковите претенции на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД за посочените по-горе суми.
При този изход на делото, отговорността за разноски за въззивното и касационно производство следва да се понесе от ответника по касация, като в полза на дружеството –жалбоподател се присъди: сума от 23 656.84 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса по сметка на ВКС, сума в размер на 8 500 лева – за производството пред САС, съставляваща адвокатски хонорар и депозит за вещо лице. Исканията по т.3 и т.4 от списъка на разноските, представен от касационния жалбоподател, са извън предмета на настоящото производство
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 12393 от 25.11.2020 г. по в.т.д. № 837/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, петнадесети състав, с което след отмяна на решение № 1775 от 10.10.2019 г. по т. д. № 1343/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната от „Кардинал 07“ ЕООД част, са отхвърлени предявените от „ЕйДжиБи Файнанс“ АД против „Кардинал 07“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че „Кардинал 07“ ЕООД дължи на ищцовото акционерно дружество следните суми: 161 200 евро, представляваща главница по договор № 16-СФ-002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 40 165.59 евро за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро – неустойка по чл. 13 от договора за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г., и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕйДжиБи Файнанс“ АД против „Кардинал 07“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК, че „Кардинал 07“ ЕООД /н/ дължи /при условията на солидарна отговорност с втория ответник по исковете – „Кардинал 09“ ЕООД, по отношение на който исковете са уважени с влязлото в сила първоинстанционно решение/ на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД следните суми: 161 200 евро, представляваща главница по договор № 16-СФ-002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 40 165.59 евро за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро – неустойка за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Кардинал 07“ ЕООД /н/ да заплати на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД сумата от 32 156.84 лева – общ размер на разноските за въззивното и касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |