Р Е Ш Е Н И Е N 30 София, 06.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари………................... две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря.............Р. ИВАНОВА…………….……................................................ в присъствието на прокурора ................………………………....................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………. гр.дело N 4713/2014 година. Производство по чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Л. И. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. А. от АК-С., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 184 от 17.04.2013 година по гр.д. № 158/2013 година на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 4 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 1466/2011 г. на районен съд Самоков, като е допусната съдебна делба между касаторката и Г. И. К. на недвижим имот – паркомясто със съответни ид. части от мястото и поставената върху него гаражна клетка, както и на движими вещи, при равни дялове на съделителите. Молителката представя договор за дарение от 30.09.2003 г., сключен между нея и майка й М. Б. Й. за сумата 2 300 лева, дадена от дарителката Й. за закупуване на паркомясто и гаражна клетка в [населено място]. Представя още договор за продажба на общински недвижим имот от 14.10.2003 г.; заповед № ЛС-01-1069 от 30. 09. 2003 г. на кмета на [община], с която е определена за купувач на общински недвижим имот; фактура от [фирма] за плащане в брой на сумата 1644 лева за гаражна клетка. На второто заявено основание за отмяна поддържа, че призовката за явяването й в с.з. на 08.04.2013 г. пред Софийския окръжен съд е изпратена на постоянния й адрес в [населено място], вместо на посочения от нея във въззивната жалба временен адрес в [населено място]. Получена е от лице, което не живее на адреса, а е съсед от същия вход. Поради това Софийският окръжен съд е разгледал делото при допуснато нарушаване на съответните правила, което не й е осигурило възможност да узнае и участва в процеса. Ответникът Г. И. К., чрез пълномощника си адв. Д., оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Претендира разноски за това производство. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й Върховният касационен съд взе предвид следното: 1. Няма основание молбата да се уважи по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представените документи или се намират в кориците на делото /договор за продажба на общински недвижим имот/, или са без значение за правилното му решаване, тъй като не обективират обстоятелства, различни от приетите в мотивите на съдебното решение – че паркомястото и гаражната клетка са придобити по време на брака, макар и на името на молителката /заповед № ЛС-01-1069 от 30. 09. 2003 г. на кмета на [община], с която молителката е определена за купувач на общински недвижим имот; фактура от [фирма] за плащане в брой на сумата 1644 лева за гаражна клетка/. Освен това тези доказателства се представят несвоевременно, тъй като производството за отмяна не е способ за попълване на делото с доказателства при положение, че страната е могла да направи това при висящността на делото. Що се отнася до договора за дарение от 2003 г. молителката освен че не представя доказателства относно твърдението си, че представлява новооткрито доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не обосновава и становището си защо счита, че документът е от съществено значение за изхода на делото. Касае се за частен свидетелстващ документ, който е без достоверна дата, ползва молителката и не носи подписа на ответника. Поради това този писмен документ е без доказателствена стойност и не може да промени извода на окръжния съд, че придобития по време на брака имот е в режим на СИО. 2. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредиведи обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителката заявява, че съдът е допуснал нарушение на чл. 38 и чл. 46, ал.1 и 2 ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че за единственото заседание, проведено от Софийския окръжен съд на 08.04.2013 г., молителката, тогава жалбоподателка, не се е явила в съда и не е била представлявана. Призовката е връчена на адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] на лицето К. Ц., за когото е отбелязано, че е „пълнолетен живущ на адреса”. Призоваването е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38 ГПК. Молителката е посочила във въззивната си жалба, че настоящия /временен/ адрес за призоваването й е в [населено място], [община], ул. „15-а” № 5, а постоянния – в [населено място]. Съдът не е съобразил това обстоятелство, както и поредността за призоваване по чл.38 ГПК и е изпратил призовката на постоянния адрес, където тя е получена от лице, живеещо в съседен апартамент /видно от данните от представените страници от книгата на собствениците в[жк][жилищен адрес]/. При тези фактически данни следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е приложил и разпоредбата на чл.46, ал.1 ГПК, тъй като няма отбелязване защо призовката не е връчена лично на адресата, както и че е връчена на лице, което не живее на адреса и неговото качество – съсед от друг апартамент. Това налага отмяна на въззивното решение, при постановяването на което е допуснато нарушението, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, за да се обезпечи надлежното участие на страната в производството. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 184 от 17.04.2013 година по гр.д. № 158/2013 година на Софийския окръжен съд, като оставя без уважение молбата за отмяна в останалата част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на призоваване на Т. Л. И. за съдебното заседание пред въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.