Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * обезщетение за вреди * неизпълнение


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60
гр. София, 09.03.2012г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 211/2011 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на И. А. Ч. чрез адв. дружество „К. и Г.” срещу решение №89 от 22.10.2010г по гр.дело №139/2010г. на Бургаски апелативен съд ,с което в една част ,по жалба на насрещната страна ,е обезсилено решение № 72 от 16.04.2010г на Бургаски окръжен съд ,а в останалата част същото е потвърдено .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо , произнесено при нередовна жалба на насрещната страна и постановено в нарушение на процесуални правила във връзка със служебните правомощия на съда . Изтъква се още материална незаконосъобразност по отношение на извода кои са материалните предпоставки на потърсеното с исковете обезщетение и неустойка при договорно неизпълнение , съответно кои са основанията за освобождаването на ответника от отговорност по чл. 83 от ЗЗД Неправилно е тълкуван договора и решението е необосновано. Съображения по същество в частта, допусната до касационно разглеждане , са развити в съдебно заседание от защитата на касатора и ищец по делото, претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] не е заявил отговор и не е взел становище по нея .
С определение №1223 от 14.11.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане частично , предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения , когато те са обжалвани. Следва да се провери допустимостта на обжалваното въззивно решение само в частта , с която е обезсилено първоинстанционното решение , същото обжалвано пред Бургаски апелативен съд от двете страни в различни части . Въззивният съд се е произнесъл и по двете жалби при положение , че като жалбоподател ответникът по делото [фирма] не е изпълнил в срок конкретно и надлежно съобщено указание за представяне на вносния документ за държавна такса , дължима по неговата въззивна жалба. Касационно основание дава преценката на Бургаски апелативен съд ,че при това положение жалбата на последния подлежи на разглеждане, а не на връщане.
В останалата част , с която е потвърдено решение № 72 от 16.04.2010г на Бургаски окръжен съд , въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила
По обусловилия допускане до касационно обжалване въпрос за допустимостта на въззивното решение, в частта му за обезсилване на първоинстанционното решение, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
Като евентуален порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка , по-горният съд следва да е надлежно сезиран . При въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в съответна негова част, произнесена по обективно съединен иск, освен наличието на интерес от обжалване за страната с оглед неблагоприятно за нея решение по същество, необходимо е жалбата да отговаря на условията за редовност . Проверката по чл. 262 от ГПК извършва на свой ред и въззивния съд , ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260 т.1,2 ,4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Задължението на сезирания съд да върне жалбата, ако се обективира основание за това , т.е същата е просрочена или не се изпълнят в срок указания по съдържанието или приложенията към нея , е задължение, произтичащо от императивна норма на закона. Изключена е преценка от страна на съда дали да приложи , или не санкционните за страната последици на чл.262 ал.2 от ГПК. Разглеждането на нередовна жалба и произнасянето с решение в частта , предмет на съответно обжалване, води но недопустимост на второинстанционното съдебното решение .
Като не е съобразил гореизложеното и по нередовна , подлежаща на връщане въззивна жалба , е приел за предмет на проверка първоинстанционното решение в частта по присъдените в тежест на ответника 17 600,54 евро мораторна лихва ,Бургаски апелативен съд е постановил недопустимо решение , което следва да бъде обезсилено. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази негова част е основателна.
До недопустим диспозитив се е стигнало поради неправилното разбиране на БАС , че в хипотезата на чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК за съда не следва задължение , а възможност. Въззивната жалба на [фирма] постъпва в срок , но без да е внесена дължимата държавна такса . С разпореждане се указва и съобщава на страната за нейното задължение –да се внесе държавна такса и да се представи доказателство за нейното внасяне(чл. 261 т.4 от ГПК ), в законния седмичен срок. Държавната такса е внесена в последния ден на срока , но молбата , към която е приложен и вносния банков документ, е депозирана в съда с просрочие . Неотстраняване на нередовност , в дадения от съда срок , е фактически констатирано , но Бургаски апелативен съд приема жалбата за редовна и се произнася по нея в съществено нарушение на съдопроизводствените правила , вместо да я върне на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК .
Налага се обезсилване на обжалваното решение в допуснатата до разглеждане негова част,съответно прекратяване на производството в същата ,като първоинстанционното решение следва да се обяви за влязло в сила .
Ответникът по жалбата дължи разноски на касатора . Разноските за държавна такса и защита от адв. дружество „К. и Г.” са установени общо в размер на 4308 лв съгласно приложените вносни документи .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :


Обезсилва решение №89 от 22.10.2010г по гр.дело №139/2010г. на Бургаски апелативен съд в частта , с която по жалба на [фирма] е обезсилено решение № 72 от 16.04.2010г по гр.д. № 412/2009 г на Бургаски окръжен съд в частта му , с която е осъден ответникът [фирма] [населено място] да заплати на И. А. Ч. от [населено място] сумата 17 600 , 54 евро, прекратява производството по тази жалба и обявява за влязло в сила решение № 72 от 16.04.2010г по гр.д. № 412/2009 г на Бургаски окръжен съд , в същата част.
Осъжда [фирма] [населено място] [улица] ,представлявано от управителая Г. К. Г. ,да заплати на И. А. Ч. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 4308 лв разноски по делото за настоящата инстанция .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: