5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201 София, 18,03,2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1178/2013 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] – [населено място] / н/ против определение № 1724 от 25.10.2012 г. по ч.гр.дело №1326/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по частната жалба- В. П. М. е на становище, че жалбата е основателна. Ответникът по частната жалба – Н. – [населено място], чрез пълномощниците си е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и частната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение №835 по т.д. 23/07г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявения на основание чл.694, ал.1 ТЗ иск на настоящия жалбоподател против В. М. и Н. - [населено място]/ Н./ за признаване за установено между страните, че [фирма] – [населено място] / н/ не дължи на Н. – [населено място] сумата 15594175.53лв. – държавни вземания.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че исковата молба, с която е заявен иск по чл.694, ал.1 ТЗ срещу Н. – [населено място] е просрочена, а иска срещу синдика недопустим, тъй като същият не е легитимиран да участва в производството по чл.694, ал.1 ГПК в какъвто смисъл била и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил,макар и непрецизно, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса свързан с това, че уточняващите молби подавани от ищеца не са „нови”, а са такива за отстраняване на констатирани от съда нередовности.Страната е подкрепила този довод, както и други такива доводи свързани с това, че първостепенния съд не се е произнесъл по всички направени възражения и го е обвързала със задължението на въззивният съд да ги разгледа и да се произнесе по тях. Сочено е противоречие с изброени от касатора съдебни актове. Подробно са развити и доводи за наличие на противоречие между съдебни актове, постановени по делото, с които е прието едновременно, според страната допустимост и недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят е обосновал искането по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК с наличие на практика на ВКС при разрешаване на въпроса относно задължението на въззивния съд за произнасяне по всички въпроси, поставени в частната жалба, в това число и по въпроса относно характера на уточняващите молби, подадени в резултат на проведено производство по отстраняване недостатъците на исковата молба. Само този въпрос има характер на релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат, в частта, с която е прекратено производството против Н.. По отношение на този въпрос са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като той е разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителна практика на ВКС- т.4 на ТРОСГК №1/2001г. Останалите разгледани в изложението оплаквания, свързани с противоречие между постановени по делото актове са ирелевантни, тъй като те не могат да обосноват извод за наличие на противоречива съдебна практика, поради това, че не са влезли в сила, нямат сила на пресъдено нещо и съответно изобщо не обективират съдебна практика.Следователно, доводите свързани с тях не могат да обосноват наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Във връзка, обаче, с изложеното за наличие на противоречие с практиката на ВКС и приетото от въззивния съд, се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е частично основателна. Съгласно т.4 на ТРОСГК №1/2001г. и чл.100, ал.1 ГПК / отм.// чл.129, ал.2 ГПК/ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.98 и чл.99 ГПК / отм.// сега чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК/ на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на недостатъка в седмодневен, респективно едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности. Поправената искова молба се счита за редовна от деня на нейното постъпване т.е. с обратно действие допуснатия порок се счита отстранен. Този извод се налага, дори тогава когато съдът е дал непрецизни указания за отстраняване на констатираните нередовности, с оглед процесуалното положение на ищеца на заявяващ спорното право, от което произтича и свободата да търси конкретна защита срещу конкретно физическо или юридическо лице. В разглеждания случай с исковата молба, подадена на 22.11.2006г. / определяща приложимостта на ГПК/отм./дружеството в несъстоятелност е предявило иск срещу синдика- В. П. М., като е поддържало в обстоятелствената част това, че в списъка на приетите от синдика вземания е била включена и А. , за сумата 15594175.53лв., която сума дружеството- ищец счита, че не дължи и спрямо която е подало възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, а вземането одобрено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ с определение №122/06т. по т.д. №570/05г. на СтОС. Изложени са и доводи за недължимост на това вземане, като при тази обстоятелствена част, петитума е съдържал искане да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори, че дружеството в несъстоятелност не дължи на АДВ посочените суми. При тези фактически данни се налага извод, че както обстоятелствената част, така и петитума са били насочени към изрично очертаване / без да е налице посочване в титулната част/ на пасивната процесуална легитимация на кредитора, чието вземане се оспорва от длъжника, тъй като обстоятелствата относно недължимост на вземането, касаят единствено него, а не посочения като ответник синдик. Ето защо и определението от 30.11.2007г. не съдържа по своята правна същност недопустима намеса в избора на ищеца относно посочения ответник, а съставлява непрецизно формулиране на валидното иначе указание да бъде приведена исковата молба, в съответствие както с обстоятелствената част, така и с петитума, чрез посочване на ответника, за който двете части, така както са заявени са изцяло относими. Следователно, като е приел, че е предявен нов иск срещу друг ответник, въпреки изричните указания на съда в производство по чл.100 ГПК, да бъде посочен именно ответника, за който се отнася исковата молба, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като спрямо А., срока по чл.694, ал.1 ТЗ е спазен, считано от датата на завеждане на иска- 22.11.2006г./съобразно пощенското клеймо от 21.11.2006г./. Определението в останалата част е правилно и следва да бъде потвърдено, с оглед цитираната от въззивния съд задължителна съдебна практика, а и касаторът не сочи аргументиран довод за неправилност на определението в тази част. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1724 от 25.10.2012 г. по ч.гр.дело №1326/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1724 от 25.10.2012 г. по ч.гр.дело №1326/2012 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение №835/06.2010г. по т.д. №23/07г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от [фирма] / н/ - [населено място] против Н. – [населено място] иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ- за признаване за установено между страните, че [фирма] / н/ - [населено място] не дължи на Н. – [населено място] сумата 15594175.53лв-. – държавни вземания и ВРЪЩА делото в същата част на Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1724 от 25.10.2012 г. по ч.гр.дело №1326/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: