О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 гр. София, 29.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2000/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. Ц. срещу определение № 357 от 28.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 118/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 4 от 28.01.2022 г. на съдия по вписванията при Петричкия районен съд за отказ от вписване на договор за доброволно разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот. Касаторът счита определението за неправилно поради което иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред съдията по вписванията при Петричкия районен съд е започнало въз основа на писмена молба вх. № 140 от 28.01.2022 г. на жалбоподателя с искане за вписване на договор за доброволно разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот. Посочено е, че съдията по вписванията е в правомощието си да постанови отказ за вписване при хипотезите на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, когато актът не отговаря на изискванията на закона или когато същият не подлежи на вписване. Съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. В чл. 112 ЗС са посочени актовете, които подлежат на вписване, като договор за доброволно разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, освен че не е изрично предвиден, като подлежащ на вписване, така също и не спада към посочените в чл. 112, б. „а“, предложение последно, доколкото с такъв акт не се прехвърля право на собственост, или учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. В разпоредбата на чл. 4, б. „л“ ПВ е посочено, че подлежат на вписване и актове, за които то е предвидено в закон, каквото липсва относно договор за разпределение на ползване. В допълнение съдът е посочил, че към заявлението за вписване на процесния договор от 28.01.2022 г. е представена декларация по чл. 264 ДОПК, валидна до 31.12.2021 г., която не е актуална към момента на подаване на молбата за вписване на процесния договор, поради което е нарушено законовото изискване на чл. 264, ал. 1 ДОПК. С оглед на това въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При констатирани пропуски в акта на съдията по вписванията, следва ли въззивният съд да събере нови доказателства, за да допълни делото с нови факти и обстоятелства; 2. Длъжен ли е съдът да следи за вероятна нищожност на актовете на съдията по вписванията; и 3. Валидни ли са възникналите правоотношения между съделителите /К. Ц. и И. Ц./ при отказ на съдията по вписванията да впише договор за доброволно разпределение на имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Според дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане, който следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касатора въпроси са формулирани според неговите твърдения и не кореспондират на данните по делото и на съображенията на съда за постановяване на обжалваното определение, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. В случая, за да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е приел, че същият е постановен в съответствие с дадените в т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, съгласно които проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Направил е решаващ извод, че представеният със заявлението от 28.01.2022 г. договор за доброволно разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот не подлежи на вписване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 4 ПВ, както и в изброените в чл. 112 ЗС категории актове за вписване. Този извод на въззивния съд е и в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 206 от 7.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3439/2020 г., I г. о. Обжалваното определение е валидно и допустимо. От съдържанието на неговите мотиви не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, поради което определението не е и очевидно неправилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 357 от 28.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 118/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: