Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * размер на обезщетението * справедливост * справедливост на обезщетение * непозволено увреждане * увреждане * деликтна отговорност * деликт * Пряк иск на увредения срещу застрахователя * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * критерии за определяне на неимуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е
№ 50133

София, 09.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1760/2021 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10349 от 28.04.2021 г. по гр.д. № 5603/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр.д. № 443/2018 г., като краен правен резултат на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г.
Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 150 000 лв. до 195 000 лева, както и в частта за началната дата на законната лихва.
С определение № 369 от 13.06.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази. Обжалването е допуснато за проверка за съответствие на възприетото от въззивния състав разрешение със задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 4/1968 г.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение, поддържани и по същество в постъпилото по делото становище с вх. № 508167/11.10.2022 г. Твърди се, че въззивният съд е определил занижен размер на застрахователното обезщетение, което не е достатъчно да репарира в пълна степен всички понесени от пострадалата ищца физически болки, психически страдания и битови неудобства. Според касационната жалбоподателка, решаващият състав не е преценил и отчел всички получени от нея значителни телесни увреди, не е съобразил тяхната тежест и настъпилите неблагоприятни, трайни последици от увредите. Освен това, сочи се, че въпреки формалното позоваване на икономическата конюнктура, на практика съдът не е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието, вкл. и лимитите на застрахователно покритие.
В постъпил по делото писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК от ответника – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се твърди правилност на атакуваното решение. В проведеното на 12.10.2022 г. публично съдебно заседание ответникът не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че в резултат на настъпило ПТП на 28.06.2017 г. ищцата е получила телесни увреди, установени и от съдебно-медицинската експертиза, изразяващи се в: множествена травма, травматичен шок, счупване на дясна ключица, счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясно с вътрегръден кръвоизлив, фрактури на дясната срамна и седалищни кости на таза, открито счупване на костите на дясната подбедрица с последвало гнойно усложнение, счупване на втора, трета, четвърта и пета метатарзални кости и счупване на трета, четвърта и пета дистални фаланги на лявото ходило, разкъсване на тънкото черво и разкъсване на мезентериума му, с последвал перитонит, вътрекоремен кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на четирите пръста на дясната ръка. Съдът е отчел: множеството оперативни интервенции, настъпилото усложнение при лечението на дясната подбедрица, периодите на лечение и възстановяване – около една година, значителните болки и страдания, понесени от пострадалата през първите няколко месеца след произшествието. Изтъкнал е, че здравето на ищцата, макар и да е стабилизирано, са налице трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в деформация на дясното ходило, водещо до изменение на стъпването с десния крак, както и загрозяващи белези.
Въззивният съдебен състав е посочил, че при определяне на обезщетението следва да се отчете обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по отношение на размера на обезщетенията, съобразени и със застрахователните лимити. Като справедливо е определено обезщетение в размер на 80 000 лв., от която сума е приспадната доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 5 000 лева, или искът е счетен за основателен за 75 000 лв., а не за 85 000 лв., както е приел СГС.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е приложима т.II от ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че „справедливостта“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В посочения тълкувателен акт Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания за общите критерии, които трябва да се отчитат при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, а именно: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинените морални страдания и последиците от уврежданията. Цитираната тълкувателна практика е доразвита в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – както в тези, цитирани в определението по чл.288 ГПК, така и в служебно известните на настоящия състав – така например, решение по т.д. № 387/2008 г., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др., според които, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
При постановяване на въззивното решение в обжалваната му част, е допуснато отклонение от ППВС № 4/1968 г., което е довело до неточно прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд, макар и да е изброил получените от ищцата множество тежки телесни увреди, за лечението на които са проведени шест оперативни интервенции, вкл. и за отстраняване на постоперативни усложнения, не е отчел в пълнота интензивните болки и страдания, търпени не само по време на първоначалното болнично лечение на ищцата, но и след всяка следваща операция, както и значителните болки при провеждане на рехабилитацията. Не е отдадено необходимото значение на характера на травматичните увреждания на пострадалата ищца, подробно изяснени от възприетото експертно заключение на д-р Б.. Въззивната инстанция не е отчела всички неблагоприятни последици от увредите, а само деформацията на дясното ходило, водещо до изменение при стъпване с десния крак, и трайните загрозяващи белези. Съдът не е взел предвид установените от вещото лице последици, изразяващи се в: остатъчната деформация в крайната трета част на дясната ключица, деформацията на костния калус от фрактурите на лявото ходило на ищцата, пълната деформация на дясната й подбедрица и наличието на срастване на спациума между 3-ти и 4-пръсти на дясната ръка. Последното, макар да не оказва влияние върху подвижността и захвата на ръката /според вещото лице ортопед-травматолог/, наред с останалите загрозяващи оперативни белези, създава цялостен дискомфорт у ищцата, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля П. Конжилов.
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивната инстанция изобщо не е обсъдила установените обстоятелства от св.П. Конжилов – син на пострадалата, а само е констатирала, че той е допуснат и разпитан в първоинстанционното производство, при приложимост на разпоредбата на чл.172 ГПК. Този свидетел е установил конкретни факти, свързани както с първоначалното тежко здравословно състояние на своята майка и от целия лечебен и продължителен възстановителен период, така и с: изключителните болки и неудобства в бита, налагащи ползване на чужда помощ, необходимостта от употребата на инвалидна количка за период от шест месеца /след болничното лечение и след изтичане на периода на пълно обездвижване/ и на патерици - още четири месеца, негативната промяна в походката й.
Посочените по-горе конкретни обстоятелства, които са установени по делото, не са надлежно анализирани от въззивния съд и не са прецизно съотнесени към визираните в ППВС № 4/1968 г. критерии за справедливо обезщетяване на понесени от ищцата неимуществени вреди. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и лимитите на застраховане, настоящият състав на ВКС намира, че в случая адекватното обезщетение възлиза общо на 120 000 лв., от което следва да се приспадне доброволно заплатената от застрахователя сума от 5 000 лева. За разликата до 150 000 лв. предявеният пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в частта за отхвърляне на предявения от С. К. иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 75 000 лв. до 115 000 лв., като се присъди допълнително още 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното погасяване.
При този изход на делото, отговорността за разноски следва да се разпредели, като в полза на касационната жалбоподателка се присъдят разноски в размер на 2 541.87 лв. - за касационното производство, а в полза на ответното застрахователно дружество се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която присъдените от първата инстанция разноски на С. К. са намалени от 6 527 лв. на 6 327 лева, както и в частта, с която в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на сумата над 200 лв. до 400 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 10349 от 28.04.2021 г. по гр.д. № 5603/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр.д. № 443/2018 г., предявеният от С. М. К. иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 85 000 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата над 85 000 лв. до 115 000 лева, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на С. М. К. допълнително сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 28.06.2017 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 2 541.87 лева.
ОСЪЖДА С. М. К. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която присъдените от първата инстанция разноски в полза на С. К. са намалени от 6 527 лв. на 6 327 лева, както и в частта, с която в полза на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на сумата над 200 лв. до 400 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: