Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 16 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело № 409 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда по внохд.№561/2012 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия А. Й. Й.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частния обвинител и граждански ищец не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на подсъдимия справедливо ,а жалбата изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 13.11.2012 г. постановена по внохд.№561/2012 г. на Апелативен съд гр. София е отменена присъда по нохд.№5365/2009 г. на Софийски градски съд,в частта й с която подсъдимия А. Й. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 НПК оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл.199 ал.1т.3 НК вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.128 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и вместо това подсъдимия е признат за виновен в това,че на 16.07.2001 г. в [населено място] в съучастие с неустановено лице,като съизвършител причинил тежка телесна повреда на А. А.,поради което е на основание чл.128 ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и място отнел чужда движима вещ –пари-400 щ.д. ,с левова равностойност 991,49 лв. от владението на св.А.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.194 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години,като на основание чл.66 ал.1 НК, изтърпяването му е отложено за срок от три години.Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.199 ал.1т.3 НК.Присъдата е потвърдена в гражданската й част/иска на пострадалия е отхвърлен /, поради липса на жалба на гражданския ищец. ПО ЖАЛБАТА на под.Й. : Ангажирани са всички касационни основания ,като се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Според защитата въззивния съд „двусмислено излага изводи за наличието на един или двама съучастници на Й.,като веднъж кредитира показанията на св.А.,а друг път на св.П.” без да изложи съображения на какво се дължи разликата в този „съставомерен белег на престъплението”.Неправилно съда се позовал на протоколи за разпит на св.А. несъбрани по реда на НПК.Част от изводите по фактите били основани на предположения,изразени от вещите лица в съдебна зала и в писменните им заключения по съдебно медицинските експертизи,относно съставомерни белези на престъплението по чл.128 ал.2 НК.Нямало мотиви за престъплението по чл.194 ал.1 НК. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е провел съдебно следствие,при което е разпитан отново пострадалия,назначени са и изслушани допълнителни съдебно медицински експертизи,съобразени са и доказателствата събрани при първоинстанционното и предишно разглеждане на делото,т.е. събрани са доказателства и доказателствени средства необходими и достатъчни за установяване на обективната истина по делото.Няма данни по делото да са отказани доказателствени искания, на която и да е от страните. Събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства са обсъдени ,като е посочено кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка изключително подробно са обсъдени показанията на пострадалия св.А.,съпоставени са с останалите доказателства,като е съобразено ,че относно обстоятелствата време и място,както и вида в който пострадалия е напуснал къщата , те изцяло се подкрепят от показанията на св.П..На следващо място изключително подробно са анализирани заключенията на многобройните съдебно медицински експертизи,съпоставени отново с показанията на св.А.,съобразено е и първоначално издаденото медицинско направление №14679/16.07.2001 г. с диагноза –„разкъсно контузна рана на лява вежда и на челото в ляво .Контузия на очна ябълка с офталмопретия „.Съответно внимание ,обсъждане и анализ са получили и показанията на св.В.Д.,К.С.,З.Г.,Й. Д. и Д.О.,посочени са и основанията ,поради които на част от показанията им не следва да се даде вяра и защо.Невярно е твърдението за „двусмислие” в изводите на съда относно участвалите в изпълнителното деяние по чл.128 НК лица.Обвинението е за едно лице ,което в съучастие с подсъдимия е нанесло на пострадалия тежка телесна повреда и това е посочил и въззивния съд.Споменато е,че пострадалия твърди че е имало и друго лице но това твърдение на пострадалия е отхвърлено,а не „двусмислено” прието. На подробен анализ са били и обясненията на подсъдимия /виж л.98 от мотивите /. Изключително подробни,последователни и логични са и изводите относно механизма на причиняване и вида на причинената на пострадалия тежка телесна повреда,както и личния принос на подсъдимия за вредоносния резултат /за неизвестното лице нанесло удара с бокс производството е разделено и висящо /,като категорично липсват претендираните от защитата на подсъдимия предположения и неясноти по този въпрос/виж л.96-100 от мотивите/. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно,т.е. неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Въззивния съд е приел,че фактическите обстоятелства по делото сочат на нарушена субективна връзка между нанесената тежка телесна повреда и отнемането на сумата от 400 щ.д.Грабежът е съставно престъпление,което изисква силата или заплашването да са използвани за отнемането или за запазване на владението на веща.В случая отнемането на парите очевидно е продължение на унизителното отношение към жертвата-”с тези пари ще си платиш боя” ,целта е нанесения побой,с оглед той/пострадалия / да бъде респектиран и „мотивиран” да не посещава къщата ,в която живеел с бившата си съпруга и да не изнася вещи семейна общност .Отнемането на парите е при внезапно възникнал пряк умисъл,както правилно е приел въззивния съд. Съобразено е и обстоятелството ,че когато няколко лица при общ умисъл за нанасяне на телесна повреда на жертвата нанасят удари,налице е съизвършителство,независимо че телесното увреждане/съставомерния резултат/е причинен с един от ударите-в случая с бокс .Изводите на въззивния съд по приложимия закон изцяло се споделят от Върховният касационен съд поради което и не се преповтарят. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение.Наказанието е в предвидения от закона минимум,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила,наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а жалбата му изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд.№561/2012 г. на Апелативен съд гр. София,с което е отменена присъда по нохд.№5365/2009 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :