О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №228 София, 10.11.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3682 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8487 от 5.08.2016 г. на Е. С. Х. чрез пълномощника му адвокат Н. Н. против определение № 787 от 22.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 509 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено определение № 1931 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 6731/2015 г. на Районен съд-Плевен за оставяне без уважение молбата на Е. Х. С. за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение № 393/16.03.2016 г. по гр.д. № 6731/2015 г. на Районен съд-Плевен. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.276, ал.1 ГПК, в който оспорва основателността й и претендира възстановяване на направените разноски, но не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В инкорпорирано в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния, уточнен от съда въпрос: настъпили в последния ден от процесуален срок изненадващи, внезапни причини, свързани със здравословното състояние на процесуалния представител на страната, поради които е пропуснато извършването в срок на процесуално действие, основание ли е за възстановяване на срока. Въпросът е относим към спора по делото, по което срока за обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече на 16.03.2016 г. и е изтекъл на 30.03.2016 г., а въззивната жалба е подадена на 4.04.2016 г., като е поискано и възстановяване на срока, пропуснат поради заболяване на процесуалния предстставител на жалбоподателя, настъпило на 30.03.2016 г. и изискващо домашно лечение в периода 30.03. – 4.04.2016 г. За да потвърди отказа на районния съд да възстанови срока, въззивният съд е изложил съображения, че липсва непредвидено обстоятелство, което да е възпрепятствало жалбоподателя да организира изготвянето и подаването на въззивна жалба, тъй като заболяването в последния ден на срока не съставлява такова основание. Настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС по определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2013 г., I т.о. е дадено тълкуване, че възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка за упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивна /касационна/ жалба преди изтичане на предвидения в закона срок съставлява основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно /касационно/ обжалване. Това тълкуване е възприето и в определение № 934 от 30.12.2013 г. по ч.т.д. № 4395/2013 г., I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, с което е възстановен срок, пропуснат поради заболяване на процесуален представител в последния му ден. Това тълкуване се възприема и от настоящия съдебен състав по следните съображения: Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл.64, ал.1 ГПК/. В определени случаи продължителността на срока е определена от законодателя, а в други – от съда, който следва да уведоми страната – чл.59 ГПК, като е съобразена както с бързината на процеса, осигуряваща ефективност на съдебната защита, така и с правото на защита на страната, осигуряваща й достатъчно време да организира и предприеме съответното действие. За валидността на процесуалното действие е без значение кога в рамките на срока ще бъде извършено, затова същото е своевременно дори да е извършено в последния ден на срока пред съда или по пощата – чл.62 ГПК. Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва само ако страната е имала възможност, но е бездействала в рамките на срока. Ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие срокът може да бъде възстановен. Релевантно за възстановяването е единствено дали пропускането се дължи на такова препятствие, а не колко време в рамките на срока е продължило то, освен ако по делото не са налице данни за злоупотреба с право. По тези съображения настоящият състав не възприема практиката на ВКС по определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2507/2013 г., I г.о., с което е дадено тълкуване, че препятствието трябва да е продължило през времетраеното на срока или през по-голямата част от него и да е било непреодолимо, а заболяването на адвоката в последния ден на срока за подаване на жалба при липса на данни да са били предприети действия по изготвянето й преди това, не може да се счита за особено непредвидено обстоятелство, защото при своевременно организиране на защитата, жалбата е могла да бъде подадена преди последния ден на срока. С оглед изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че настъпили в последния ден от процесуален срок изненадващи, внезапни причини, свързани със здравословното състояние на процесуалния представител на страната, поради които е пропуснато извършването в срок на процесуалното действие, е основание за възстановяване на срока. По основателността на частната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на въззивния съд, че тъй като заболяването на адв.Н. е настъпило в последния ден на срока, то не са налице предпоставките за възстановяването му. Необоснован е извода, че не е удостоверена по надлежния ред временна неработоспобност на лицето, тъй като не е представен болничен лист, а необходимостта от домашно лечение е отразена върху бланка „медицинско направление“. Представеният по делото документ е издаден от общопрактикуващ лекар д-р Н. К. с изх.№ 41/30.04.2016 г., не е оспорен от насрещната страна в становището й от 26.04.2016 г. и по делото липсват твърдения и данни, относими към хипотезата на злоупотреба с права, поради което съдът не е имал основание да откаже да зачете доказателственото му значение. Документа удостоверява изявленията на общопрактикуващия лекар, че лицето се е явило на преглед, констатираната температура на тялото му, поставената диагноза и необходимия период на домашно лечение, като без значение е на каква бланка са обективирани тези изявления, нито, че не е издаден болничен лист, необходим за удостоверяване временна неработоспобност на здравноосигурени лица спрямо НОИ и работодател. Необоснован е и извода на съда, че заболяването – остра вирусна инфекция с препоръчано домашно лечение за три дни – не сочи здравословното състояние на адвокат Н. да е било влошено до такава степен, че той да е бил в обективна невъзможност да изготви и подаде въззивната жалба. Удостовереното заболяване настъпва внезапно, с интензивна симтоматика и висока телесна температура, заразно е по своя характер, което е допълнително основание за строго спазване на предписания домашен режим на лечение, поради което адвокат Н. не е бил в състояние да подаде в срок въззивната жалба без да подложи на риск своето здраве и това на лицата, с които би контактувал. Неправилен е и извода на съда, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока, тъй като адвокат Н. е имал възможност да преупълномощи друг адвокат по реда на чл.25, ал.4 ЗА. Евентуалната възможност за преодоляване на препятствието чрез преупълномощаване, не изключват сами по себе си правото на страната да иска възстановяване на срока поради строго личния акт на упълномощаването на адвоката и следователно релеватни са единствено обективните пречки за пълномощника да осъществи следващото се процесуално действие. Неоснователно е поддържаното от насрещната страна [фирма], [населено място] възражение, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока, тъй като ищецът Е. Х. е имал и друг процесуален представител. Видно от представеното пълномощно от 17.12.2015 г. адвокат В. П. е била упълномощена само за първоинстанционното производство и следователно представителната й власт е прекратена с постановяване на решението на районния съд от 16.03.2016 г. На основание чл.67 ГПК Е. С. Х. следва да възстанови на [фирма], [населено място] направените в производството по възстановяване на срока разноски в размер на 720.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. К. за въззивното и касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 787 от 22.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 509 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Плевен. ОТМЕНЯ определение № 787 от 22.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 509 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА срока за подаване на въззивна жалба против решение № 393/16.03.2016 г. по гр.д. № 6731/2015 г. на Районен съд-Плевен, на основание чл.64, ал.2 ГПК по молба вх. № 9132/13.04.2016 г. на Е. С. Х.. ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], Плевенска област, [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.1, адвокат Н. Н. да заплати на [фирма], [населено място],[жк][жилищен адрес] ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 5, адвокат М. К. разноски за производството по възстановяване на срока в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: