Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2353/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София, 04 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2353/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. Л. Д. за възобновяване на нохд № 10857/2011 год. на Софийския районен съд и на внохд № 2983/2013 год. на Софийския градски съд,отмяна на постановените по тези дела присъда от 26.ІІІ.2012 год. и решение № 1110 от 25.ІХ.2013 год.,след което Д. или да бъде оправдан,или делото да се върне на районния съд за ново разглеждане.Отмяната се иска с твърдения, че Д. е осъден без вината му да е доказана „нито с преки,нито с косвени доказателства”,при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения както от първата,така и от въззивната инстанции. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник с довода,че същият този защитник,адвокатът С. В. Б.,не бил упълномощаван да защитава Д. нито в първата,нито във въззивната инстанция,това нарушило правото на осъдения на защита и налагало наказателното производство да се възобнови и разглеждането на делото да започне от първоинстанционния съд. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение,тъй като независимо от това,че е бил упълномощен да защитава Д. само в досъдебното разследване,С.Б. е продължил да го защитава и пред съда,при което не се е стигнало до каквото и да било нарушаване правото на осъдения на защита. Искането е допустимо-основаващо се на чл. 422,ал.1,т.5 НПК,искането за възобновяване е заведено в изпращащия съд на 26.ХІ.2013 год.,два месеца след влизането в сила на необжалваемото решение;направено е от страна,която има право да иска възобновяване на наказателното дело;оспорва се правилността на съдебни актове,които не са проверявани по касационен ред-но не и основателно. Единственото годно за обсъждане възражение-годно,защото е подкрепено с конкретен довод,на който да се отговори-е това за нарушаване правото на подсъдимия на адвокатска защита,а нарушението се изразявало в това,че адвокатът С.В.Б. бил упълномощен да защитава Д. само при досъдебното разследване,предмет на ДП № 5015/2009 год. Твърдяното процесуално нарушение не е налице.Действително в пълномощното,приложено на л.39 от досъд. разследване,е посочено,че сключеният между Д.Д. и С.Б. договор за правна защита се отнася за оказване на такава само при досъдебното разследване,което ще рече,че след образуването на делото по внесения в съда обвинителен акт,Д. или не е следвало да бъде защитаван от този адвокат,или между двамата е щяло да се постигне следващо договаряне и,съответно,упълномощаване.Очевидно,обаче,съвсем не такава е била действителната воля на страните.Още в отговор на обвинителния акт С.Б.,действащ като „защитник на подсъдимия” Д.,е оспорил от негово име отправеното му обвинение и от името на двамата /използвайки множествено число/ е направил доказателствени искания /отговор на л. 9 от първ.д./.В първото съдебно заседание,проведено на 21.ХІ.2011 год. са се явили и подсъдимия,и адв. Б..Съдът е обявил,че последният се явява като „упълномощен защитник от досъдебното производство”,на което нито Д.,нито Б. са възразили /л.17 от първ.д./.Последвали се още 3 съдебни заседания в първата инстанция-на 19.ХІІ.2011 год.,6.ІІ.2012 год. и 26.ІІІ.2012 год.-в които Д. и Б. са се явявали заедно,адвокатът неизменно е бил вписван в съдебните протоколи като „упълномощен защитник” и на последното,също тъй неизменно,възражения не е имало както от подсъдимия,така и от защитника му.Т.е. с процесуалното си поведение в първата инстанция Д. и адвоката С.Б. категорично,макар и мълчаливо, са потвърдили отказа си от последващо договаряне,при което първоначалното-и единствено-пълномощно е останало,по общото правило на чл. 93,ал.5,НПК,да „важи за цялото наказателно производство”.Б. е продължил с поетия от досъдебното разследване ангажимент към Д. и по-нататък,подавайки в процесуалното си качество на „адвокат...защитник на подсъдимия” въззивна жалба,допълнена по реда на чл. 322 НПК. От дотук изложеното следва,първо,че адвокатът С.В.Б. е бил редовно упълномощен да защитава Д.Д. като обвиняем и подсъдим,второ,че е бил упълномощен за цялото наказателно производство и,трето,че е упражнил правата си на защитник както при първоинстанционното,така и при въззивното разглеждане на делото,което прави излишно всякакво по-нататъшно коментиране и на изявленията на споменатия адвокат пред въззивния съд,и на останалото, относимо към обсъдените възражения, съдържание на искането. Не е основателно и твърдяното от Д.,че бил осъден макар повдигнатото и поддържано срещу му обвинение да не било доказано „нито с преки,нито с косвени доказателства”.Твърдението очевидно не държи сметка за фактите,съдържащи се в показанията на Н.П.,Х.М.,А.С.,К.Н.,Г.А.,З.К.,А..А. и Е..Д.,а защо е дадена вяра на тези свидетели,а не на М.В.,В.Г.,Г.Ш.,Г.М. и И.Й.,достатъчно ясен отговор е дал въззивният съд на л.3 от решението си. Възраженията за допуснати други неконкретизирани съществени процесуални нарушения,както и за материална незаконосъобразност на оспорваните съдебни актове,не са подкрепени с доводи,налагащи обсъждане и отговор. С оглед на гореказаното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Д. Л. Д. за възобновяване на нохд № 10857/2011 год. на Софийския районен съд и на внохд № 2983/2013 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: