Ключови фрази
Възнаграждение * правомощия на въззивната инстанция * мотиви на въззивно решение


РЕШЕНИЕ

№ 160

София, 26.07.2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 60244 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място] чрез процесуалния му представил адв.И. В. срещу решение № 200 от 28.1.2016 г по т.д. № 3731/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 7/15.5.2015 г по т.дело № 343/2013 г по описа на Видински окръжен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266 вр.чл.259 и чл.79 ал.1 ЗЗД, /предявен като частичен/, имащ за предмет заплащане на извършени инвестиционни разходи за строителство на обект „Пристанище Север“- В., по сключен между страните договор от 22.5.2001 г за изграждане и експлоатация, а именно : на склад на стойност 52 000 лв, при цялостна искове претенция в размер на 527 000 лв ; изграждане на насип с речна баластра, с цена 23 940 лв при цялостна искова претенция 38 400 лв ; за изграждане на нефтово стопанство с цена 19 600 лв, при цялостна искова претенция 239 800 лв, за изграждане на масивна ограда с цена 3840 лв, при цялостна искова претенция от 38 400 лв и [фирма] е осъден да заплати на И. Т. Й. сумата 9 860 лв разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че видно от сключен на 18.7.2001 г анекс, страните са се споразумели да прекратят договора за изграждане и експлоатация на „Пристанище Север“, считано от датата на подписване на анекса, поради обективната невъзможност за изпълнението му. При това положение действието му е прекратено по взаимно съгласие и в резултат на прекратяването са отпаднали правните му последици, една от които се подържа да е претендираното с предявения иск задължение на ответника да възстанови на ищеца разходите, направени за изграждане на процесните обекти, поради несбъдване на предвиденото в договора условия /предоставяне на концесия/, обуславящо възникване на такова задължение. Следователно ответникът не дължи на основание сключения и в последствие прекратен договор спорното вземане, поради което предявеният иск за присъждане стойността на изграденото от ищеца е неоснователен.При това положение съдът е приел за ирелевантни всички останалите съдържащи се във въззивната жалба доводи.
С определение № 193 от 23.2.2017 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуално правния въпрос : „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства, като е прието, че същият е разрешен в противоречие с решение № 43 от 4.6.2014 г по гр.дело № 213/12 г на ВКС, ТК, решение № 217 от 9.6.2011 г по гр.дело № 761/2010 г на Четвърто ГО и решение № 235 от 4.7.2011 г по гр.дело № 513/10 г на ВКС, Четвърто ГО.
По отговора на поставения въпрос :
В цитираната задължителна съдебна практика е прието, че при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди всички относими доказателства и доводите на страните, както и да обоснове защо приема за установен факт, който не се е осъществил и не приема за установен факт, който се е осъществил.При обосновано оплакване във въззивната жалба съдът е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка,, както и доводите възраженията на страните.
Съдът е служебно задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това, какъв е предмета на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях.
Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По оплакванията в касационната жалба.
В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост.Не е обсъдил договора за изграждане и експлоатация на „Пристанище Север“ от 22.5.2001 г и по точно клаузата на чл.4 т.7, съгласно която при непредоставяне на концесия на [фирма] договорът продължава действието си до момента на пълно издължаване на инвестираните разходи в строителството.Не е обсъдено представеното по делото разрешение за строеж № 369 от 27.3.2002 г на главния архитект на [община], в което е вписано, че същото се издава с оглед сключения между страните договор от 2001 г, въз основа на който е започнало и е реализирано част от строителството.Отделно от това във въззивната жалба са изложени съображения, че във връзка с издаденото разрешение за строеж ищецът е реализирал строителни дейности/инвестиции на определена стойност /индиции за това се съдържат и в представения договор за концесия чл.36 ал.1, в която се говори за заплащане стойността на незавършеното строителство на закрит склад на пристанището/.Въззивният съд не се е занимал с въпроса и не е обсъдил доказателствата във връзка с това налице ли е действително извършено строителство и на каква стойност е същото, както и защо не се дължи заплащането му, съобразно клаузата на чл.4 т.7 от договора, послужил като основание за изграждане на уговорените обекти.Следва да се укаже на съда, че след като установи дали между страните има сключен договор и какъв е по вид трябва се произнесе по своевременно направеното възражение за нищожност на същия.С оглед на тази преценка ще следва да обсъди и докога е продължило действие на договора /ако е валиден/, както и дали претендираните вземания не са се погасили по давност, в който смисъл са твърденията на ответника направени с отговора на исковата молба и подържани пред касационната инстанция. Разгледани в тяхната съвкупност тези факти биха могли да обусловят други изводи.
Не съобразявайки изложеното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане по съществото на гражданскоправния спор.
Воден от гореизложените мотиви, Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 200 от 28.1.2016 г по т.д. № 3731/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.