О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 72 София, 26.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.01. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. ч.т.дело № 49 /2011 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от П. М. Й. и Д. Т. Й., двамата от[населено място], общ.Л., чрез адвокат М. Б., с вх.№4550 от 25.11.2010 год. на В. апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.11.2010 год., срещу определение №386 от11.11.2010 год. по в.ч.гр.д.№511/2010 год. на В. апелативен съд,ГК, с което е потвърдено определение №525 от 29.07.2010 год. по гр.д.№33/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, с което предявените от настоящите частни жалбоподатели искове срещу З.[фирма],[населено място] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, както и евентуално подържаните искове на основание чл.45 ЗЗД за същите суми срещу деликвента П. Д. са прекратени. Великотърновският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че с предявяване на исковете с правно основание чл.45 ЗЗД срещу деликвента в наказателното производство, жалбоподателите-ищци са упражнили правото си на избор срещу кого да търсят претендираното обезщетение за причинените вреди от претърпяното ПТП, поради което липсва правен интерес от предявяване на прекия с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя. Евентуално подържаните искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу деликвента П. Д. също са прекратени на основание чл.299, ал.1 ГПК. С обжалваното въззивно определение частната им въззивна жалба срещу същото определение, с което първоинстанционният съд е отказал допускане до разпит на исканите свидетели и назначаване на медицинска експертиза, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.267, ал.1 КЗ. Подържаните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК основания за достъп до касация могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. П. правния въпрос дали с предявяването на исковете срещу деликвента по чл.45 ЗЗД, пострадалите ищци загубват правния си интерес от прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, предявен срещу застрахователя, разрешаването на който считат, че е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът ЗК[фирма] оспорва частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. І. По частната жалба с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Правилно Великотърновският апелативен съд е оставил частната въззивна жалба на П. и Д. Й. срещу определението на Ловешкия окръжен съд, с което той е отказал допускането на исканите доказателства, без разглеждане. Определението, с което съдът се произнася по доказателствените искания на страните, в случая на основание чл.146, ал.4 и чл.159, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. То не се обхващат от нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, а правилността му ще бъде проконтролирана при евентуалното обжалване на постановения съдебен акт по съществото на спора. ІІ.По частната касационна жалба с правно основание чл.274, ал.3,т.1 ГПК Частната касационна жалба ще следва да бъде допусната до касационен контрол. Налице са основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставеният правен въпрос за допустимостта/наличие на правен интерес/ на исковете с правно основание чл.226, ал.1 ГПК срещу застрахователя при успешно проведен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, е обусловил правните изводи на В. апелативен съд, направени в обжалваното въззивно определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което съдът е приел за недопустими главните исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК[фирма]. По този въпрос съществува противоречива съдебна практика, включително и служебно известната такава на ВКС. Произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният от частните жалбоподатели правен въпрос е предмет на разглеждане и по образуваното тълкувателно дело №1/2010 год. на ОСТК, поради което на основание чл.292 ГПК производството по настоящето частно производство в тази му част ще следва да бъде спряно до произнасяне по посоченото тълкувателно дело, което от своя страна също е спряно до произнасяне по тълкувателно дело №2/2010 год. на ОСГКТК. Правният въпрос за допустимостта на исковете по чл.226, ал.1 КЗ е от значение и за разглеждане и на евентуалните искове срещу причинителя на вредата- втория ответник П. Д., поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол и в тази му част, а делото спряно до произнасяне по посочените по-горе тълкувателни дела. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение №386 от 11.11.2010 год. по в.ч.гр.д.№511/2010 год. на Великотърновкия апелативен съд, ГК в частта, с която е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на П. М. Й. и Д. Т. Й. срещу определение №525 от 29.07.2010 год. по гр.д.№33/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която е отказано допускане до разпит на исканите свидетели и назначаване на медицинска експертиза. ДОПУСКА касационно обжалване на определение №386 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№511/2010 год. на В. апелативен съд,ГК, в частта, с която е потвърдено определение №525 от 29.07.2010 год. по гр.д.№33/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от П. М. Й. и Д. Т. Й. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК[фирма], както и предявените от тях при условие на евентуалност срещу П. Д. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД. СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото в тази му част до произнасяне по т.д.1/2010 год. на ОСТК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: