5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1031 София, 15.11.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 719/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ - [населено място], срещу определение от 28.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3301/2011 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 53834/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника А. С. Т. в качеството на [фирма] за сумите 55 000 лв. - непогасена главница по договор за кредит от 08.08.2007 г., и 4 862.46 лв. - договорна лихва за периода 09.07.2010 г. - 05.01.2011 г., ведно със законни лихви и разноски за заповедното производство. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено като неправилно, а заявлението по чл.417 ГПК - уважено със законните последици. Подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението са изложени в частната касационна жалба. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Основанията по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са аргументирани с твърдения, че практиката на съдилищата при решаване на подобен род дела е противоречива и „внася разнородност и объркване в правния ред”, както и че по друго дело Софийски градски съд е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение по чл.417, т.2 ГПК с идентични реквизити. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с липсата на практика на ВКС по въпроса дали е необходимо в заявлението и в самото съдържание на извлечението по чл.417, т.2 ГПК да се упоменават и конкретизират точната последователност и конкретните вноски, които водят до основанията за предсрочна изискуемост, или следва предсрочната изискуемост да се изведе от текста на извлечението. Ответникът А. С. Т. в качеството на [фирма] не е заявил становище по жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката - заявител, съставът на Софийски градски съд е приел, че заявлението е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не съдържа пълна индивидуализация на конкретните ежемесечни вноски по договора за кредит /размер; период, за който се дължат; начална и крайна дата за плащане, падеж, начална дата на изискуемост на всяко плащане/, неплащането на които е довело до предсрочна изискуемост на кредита. Въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на заявлението и със съображения, че представеното извлечение от счетоводни книги не удостоверява обстоятелства, позволяващи да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита. Позовал се е и на липсата на доказателства по чл.418, ал.3 ГПК, въз основа на които би могло да се приеме, че банката е упражнила надлежно правото си по чл.60 ЗКИ да обяви кредита за предсрочно изискуем. По допускане на касационното обжалване : Частният жалбоподател не е обосновал прецизно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК позволява да се приеме, че е поставил като значими за изхода на делото два въпроса - въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 ГПК за задължения на длъжника, произтичащи от договор за банков кредит, и въпросът за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението по чл.417, т.2 ГПК, за да е редовно по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК и да удостоверява изпълняемост на задължението като последица от обявена предсрочна изискуемост на кредита. Така уточнените въпроси отговарят на изискването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Произнасянето в обжалваното определение се отклонява от служебно известната на настоящия състав задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о., определение № 697/19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на ІІ т. о., определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о., определение № 533/08.07.2011 г. по ч. т. д. № 307/2011 г. на ІІ т. о., определение № 166 от 17.02.2012 г. по ч. т. д. № 109/2012 г. на І т. о. и др. Поради констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС определението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да се обсъждат алтернативно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По основателността на частната касационна жалба : Частната касационна жалба е основателна. В трайната си практика по приложението на чл.410 и чл.417 ГПК, намерила израз в цитираните по-горе определения, Върховният касационен съд е възприел становището, че за да са редовни по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.418, ал.2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 ГПК и самото извлечение трябва да съдържат данни относно всички обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане/задължение; Изискванията за редовност са изпълнени тогава, когато заявлението и извлечението съдържат информация за личността на длъжника и на кредитора, за договора за кредит, от който произтича вземането, за размера на предоставения кредит и на непогасената част от него, за размера на дължимите суми по кредита и за момента, от който те са изискуеми; При твърдяна в заявлението предсрочна изискуемост на кредита заявителят трябва да посочи изрично обстоятелствата, обусловили нейното настъпване, и моментът на настъпването й; Настъпването на предсрочната изискуемост следва да се докаже от заявителя с документи от кръга на визираните в чл.418, ал.3 ГПК, освен в случаите, когато при сключване на договора страните са уговорили кредитът да стане автоматично предсрочно изискуем с факта на неплащане на конкретни задължения на длъжника; В този случай удостоверяването на предсрочната изискуемост може да стане чрез самото извлечение, ако в него са посочени предпоставките, от които е последвала предсрочната изискуемост, и моментът, към който длъжникът е изпаднал в забава по отношение на неплатените суми по кредита. Неправилни са изводите на въззивния съд за нередовност на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за отсъствие на удостоверителна сила по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК на представеното от заявителя извлечение по чл.417, т.2 ГПК. В заявлението се съдържат достатъчно обстоятелства, необходими за индивизуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане - име и търговска фирма на длъжника; данни за договора, от който произтича вземането /договор за кредит от 08.08.2007 г., заедно с допълнително споразумение от 09.11.2007 г./; размер на непогасените задължения по кредита, за които се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /просрочена главница в размер на 55 000 лв., законни лихви, считано от 05.11.2011 г. до окончателното плащане на главницата, и лихви в размер на 4 862.46 лв. за периода от 09.07.2010 г. до 05.12.2011 г./. З. е посочил изрично, че основава искането си за издаване на заповед за изпълнение на предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита, настъпила при условията на чл.3, ал.3, т.4 от договора за кредит вследствие забава на дължими към 09.07.2011 г. плащания с повече от 60 дни. Формулирано по този начин, съдържанието на заявлението отговаря напълно на законовите изисквания на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и не е нередовно, както неправилно е приел въззивният съдебен състав. Обстоятелствата, изложени в заявлението, са отразени и в самото извлечение по чл.417, т.2 ГПК. В извлечението е удостоверено, че към 05.12.2012 г. длъжникът А. Т. в качеството на [фирма] има непогасени задължения към [фирма] по договор от 08.08.2007 г. и допълнителн споразумение от 09.11.007 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна карта и за издаване на фирмена дебитна карта/ в размер на 55 000 лв. - просрочена главница, и 4 862.46 лв. - лихви за забава за периода от 09.07.2011 г. до 05.12.2011 г.; че кредитът е станал предсрочно изискуем при условията на чл.3, ал.3, т.4 от договора вследствие просрочие на дължими вноски с повече от 60 дни, считано от датата 09.07.2011 г.; че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК просрочието по кредита е с продължителност 514 дни. Към извлечението е приложен и самият договор за банков кредит, от който се установява, че с клаузата на чл.3, ал.3, т.4 страните са уговорили предоставеният кредит да стане предсрочно изискуем, без отправяне на изявление от банката - кредитор до длъжника, с факта на неплащане на каквито и да било дължими суми по кредита в продължение на 60 дни след техния падеж. Преценката на извлечението и на договора за кредит обосновава категоричен извод, че извлечението е редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК и удостоверява по безспорен начин изискуемостта на отразените в съдържанието му парични задължения /главница и лихви/, настъпила предсрочно след изтичане на 60 дни от падежа на дължимите към 09.07.2011 г., но неплатени суми по кредита. Ето защо извлечението е годно да послужи като основание за издаване на поисканите със заявлението на [фирма] заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Като е отхвърлил заявлението, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а заявлението - уважено, ведно с присъждане на направените в хода на делото разноски в размер общо на 3 652.22 лв. /2 393.88 лв. - платени държавни такси, 1 258.34 лв. - адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 28.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3301/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 53834/2011 г. на Софийски районен съд, и вместо това постановява : ОСЪЖДА А. С. Т. с ЕГН [ЕГН], действащ като [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.Б, ет.14, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди лв./ - просрочена главница по договор от 08.08.2007 г. и допълнително споразумение от 09.11.2007 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна карта и за издаване на фирмена дебитна карта, изискуема предсрочно при условията на чл.3, ал.3, т.4 от договора поради просрочие на кредитни задължения с повече от 60 дни, считано от 09.07.2010 г.; сумата 4 862.46 лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и два лв. и четиридесет и шест ст./ - лихви за забава по същия договор за кредит за периода 09.07.2010 г. - 05.12.2011 г.; законната лихва върху главницата от 55 000 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 05.12.2011 г., до окончателното плащане и сумата 3 652.22 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и два лв. и двадесет и две ст./ - разноски за заповедното производство. ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :