4 Р Е Ш Е Н И Е № 470/11 С., 16.01.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА В. ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1318 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 331 от 25.02.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 85 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 149/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД, предявен от Г. А. К. от [населено място] против Д. Д. К. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] поради сключването му в нарушение на забраната за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 154, ал.1 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК: следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора и кои са подлежащите на установяване факти от страната, позоваваща се на твърдения за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. В обжалваното въззивно на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 149/2010 година е прието, че фактът, че един имот е прехвърлен в обезпечение на дълг може да бъде установен само с документ, обективиращ това обстоятелство; че ищецът по иск с правно основание следва да докаже наличието на заемно правоотношение само чрез писмен договор за заем, отразяващ и уговорката за обезпечението му чрез прехвърляне на имот; че връзката между твърдяните факти може да бъде установена само с нарочен, съставен между страните документ, без да може да бъде изведена от съвкупния анализ на всички доказателства по делото. В решение № 226 от 26.01.1977 г. по гр.д. № 1971/1976 г.; на Първо гражданско отделение; решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д. № 687/2001 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд е прието, че съдът е длъжен да изгради изводите си за фактите след като обсъди всички доказателства по делото в тяхната цялост, като всяка от страните носи тежестта да доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в посочените решения на Върховния съд на Р. България. Съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.), съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Съгласно чл. 154 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените по делото доказателства. С обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието за установено, че на 20.12.2007 г. ищцата Г. А. К. е упълномощила ответника Д. Д. К. да си прехвърли правото на собственост върху недвижимия и имот в [населено място], договаряйки сам със себе си, без право да прехвърля имота на трети лица. Същият ден е подписала запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на ответника сумата 3720 лева до 20.06.2008 г. С нотариален акт № 51 от 20.12.2007 г., ответникът, действайки като пълномощник на ищцата е продал на себе си недвижимия и имот при продажна цена данъчната му оценка, а с нот. акт № 89 от 09.05.2008 г. е продал същия имот на Н. Ж. Н.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за прогласяване недействителност на сделката по нот. акт № 51/2007 г. е неоснователен, тъй като не е установено наличието на заемно правоотношение, обезпечено с процесната сделка. Прието е, че издаденото от ищцата пълномощно на ответника да прехвърли имота на себе си, издаденият същия ден от нея запис, с който се задължава безусловно да плати на ответника парична сума и преводни нареждания за извършени от ищцата плащания по сметка на ответника не могат да установят нито заемно правоотношение, нито прехвърляне на имота в обезпечение на дълга, тъй като не е установена връзка между тези правоотношения. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Г. А. К. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, в т.ч. направените от ответника в хода на производството по делото признания и е формирал неправилен извод за липса на връзка между заемното правоотношение, установено с представения запис на заповед и извършеното едновременно с това прехвърляне на имота. Ответникът по касационната жалба Д. Д. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за допуснато нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК за основателни. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Не е обсъдил обстоятелството, че на 20.12.2007 г. ищцата е подписала два документа – запис на заповед, удостоверяващ паричното и задължение към ответника и едновременно с това пълномощно за прехвърляне на имота и на ответника; не е обсъдил ограниченията в дадения на ответника мандат за прехвърляне на имота – да договаря само сам със себе си, без право да прехвърля имота на трети лица, както и че прехвърлянето следва да се извърши по данъчна оценка. Не е обсъдил и извършените от ищцата плащания в изпълнение на дълга; както и липсата на доказателства за изплатена на ищцата продажна цена по изповяданата на 20.12.2007 г. сделка, с която ответникът, действайки като пълномощник на ищцата е прехвърлил имота сам на себе си. Разгледани в тяхната съвкупност тези факти обуславят извод, че с даденото пълномощно за прехвърляне на имота и на ответника, ищцата е обезпечила паричното си задължение, обективирано в издадения запис на заповед – извод, следващ както от едновременното извършване на сделките, така и от ограниченията в дадения мандат, сочещи за целта на извършеното прехвърляне. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 193, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за прогласяване недействителност на сделката по нот. акт № 51, дело 1414/2007 г. на нотариус, вписан в Нотариалната камара с рег. № 349 основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора Г. А. К., ищец по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 702,20 лева в т.ч. 352,20 лева внесени държавни такси и 350 лева изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 14.04.2008 г. с адвокат С. В. Т. от Адвокатска колегия, [населено място] Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА № 85 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 149/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД договор за покупко - продажба от 20.12.2007 година, обективиран в нот. акт № 51, дело № 1414/2007 г. на нотариус рег. № 349 при Нотариалната камара с район на действие Свищовски районен съд, с който Г. А. К. от [населено място], действаща чрез пълномощника си Д. Д. К. продава на Д. Д. К. от [населено място] собствения си недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 2613, целият с площ от 405 кв.м. в кв. 19 по плана на [населено място], заедно с построените в имота стара къща, гараж, барака, нова къща за сумата 6308, 60 лева, като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. ОСЪЖДА Д. Д. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. А. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 702,20 (седемстотин и два лева и 20 ст.) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: