Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 03.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 754 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423 НПК по искане на осъдената П. М. Д. за възобновяване на НОХД № 263/2011г. на Пернишкия районен съд, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането, поддържано от осъдената и от защитниците й в съдебното заседание пред настоящия състав, се претендира наличие на основанието по чл. 423, ал. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Като аргумент в полза на направеното искане единият от защитниците - адв. М. посочва и наличието на съществени процесуални нарушения при съдебното разглеждане на делото, настоявайки, че то е протекло с участието на защитник, който съдът е назначил служебно, макар че осъдената е имала упълномощен адвокат. Настоява, че Д. не се е укривала. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на искането, доколкото то е направено от задочно осъдено лице, предадено на Република България от друга държава (в случая от Република Сърбия) при предоставени от българска страна гаранции за възобновяване на делото. Осъдената моли наказателното дело да бъде възобновено. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на сочените от искателя основания, установи следното: Наказателното производство по делото е водено срещу П. Д. с оглед на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК, като в досъдебната му фаза Д. е участвала лично и със служебен защитник. На 18.02.2011г. делото е било внесено в Пернишкия районен съд с обвинителен акт по обвинението на Д. за посоченото престъпление, като е било образувано НОХД № 263/2011г. В първите две съдебни заседания осъдената е участвала лично, след което е преустановила явяването си пред съда. Съдебното производство е продължило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК след положени от съда усилия за установяване на местонахождението на Д. и за призоваването й и след като съдът е преценил в крайна сметка, че местоживеенето й в страната е неизвестно и след щателно издирване не може да бъде установено. С присъда № 234 от 01.03.2012г. съставът на Пернишкия районен съд е признал П. М. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на 54 НК й е наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 61, т. 2 /изм./ и чл. 60, ал. 1 /изм./ ЗИНЗС е постановил наказанието да бъде изтърпяно при условията на първоначален „строг режим” в затвор. С тази присъда и на осн. чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на Д. по НОХД № 403/2009г. на Плевенския районен съд, като е определил първоначален „строг режим” за изтърпяването му. Присъдата не е оспорена пред въззивния съд и е влязла в сила на 17.03.2012 г. Очевидно е при това положение, че искането – предмет на настоящото производство е процесуално допустимо, доколкото е подадено от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено съдебно производство. Спазен е и срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Според представената от прокуратурата информация по делото, след задържането на осъдената в гр. Ниш – Република Сърбия и разрешената впоследствие от сръбските съдебни власти нейна екстрадиция в България, фактическото й предаване е осъществено на 03.05.2017 г., като на същата дата Д. е била настанена в Затвора в гр. Сливен. Тази именно дата следва да се приеме като отправна за изчисляване на срока по чл. 423, ал. 1 НПК. На тази дата следва да се счита, че осъдената е била официално уведомена за задочно постановената спрямо нея присъда (арг. от чл. 3 /2/ от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция). Доколкото искането на осъдената за възобновяване е изпратено по пощата на 16.05.2017 г. (според пощенското клеймо), очевидно е, че е спазен 6-месечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Екстрадицията на Д. от Република Сърбия е допусната след молба от Главния прокурор на България за предаването й с цел привеждане в изпълнение на наложеното й с присъдата по НОХД № 263/2011 г. наказание, свързано с лишаване от свобода. В тази молба се съдържат гаранции по чл. 8, т. 4 ЗЕЕЗА, като изрично е посочено, че делото ще бъде възобновено и осъдената ще участва в него, ако се възползва от правото да поиска повторното му разглеждане. При това положение за настоящия състав на ВКС не съществува възможност да преценява дали Д. е знаела или не е знаела за наказателното производство, дали е била призована по съответния ред за съдебното заседание, в което делото е било разгледано и решено и пр., а е длъжен да възобнови наказателното производство. Доводът, поддържан от адв. М. в съдебното заседание пред настоящия състав – за допуснати при съдебното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения е невъзможно да бъде обсъждан. Съобразно с чл. 426 НПК при отсъствие на особени правила в производството по гл. ХХХІІІ НПК се прилагат правилата за касационното производство. Тази норма, разгледана във връзка с разпоредбата на чл. 347 НПК ограничава възможностите на касационната инстанция до обсъждане на основанията, посочени в самото искане. Предвидената в чл. 351, ал. 3 НПК възможност за представяне на допълнение означава възможност за допълване на вече изложените доводи в полза на направеното искане, а не обосноваване наличието на ново основание за възобновяване за пръв път пред касационния съдебен състав и още по-малко едва в хода на съдебните прения. Всяко друго решение би било в отклонение от принципното положение в наказателния процес за равнопоставеност на страните. Като гаранция за този принцип законът е установил изискването за изпращане на препис от искането на другата страна – прокурор, осъден/оправдан, а по отношение на допълнението към него е поставил изискване за представянето му до даване ход на делото (арг. от чл. 426 вр. чл. 351, ал. 3 НПК). В случая по съдържанието си пледоарията на адв. М. практически представлява непредвидено в закона допълнително сезиране на касационния съд чрез обосноваване тепърва на непосочено и немотивирано в представеното искане основание за възобновяване на наказателното дело. Поради това изтъкнатите от този защитник доводи е невъзможно да бъдат обсъждани от настоящия състав, още повече, че според правилата на чл. 424, ал. 1 НПК компетентен да вземе отношение по тях би бил съответният апелативен съд, а не ВКС. Мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на осъдената с протоколно определение на Пернишкия районен съд от 07.06.2011г. по НОХД № 263/2011 г. следва да бъде потвърдена, като се имат предвид данните по делото за интензивността на престъпната дейност на Д., както и продължителното й пребиваване в чужбина на неустановен адрес. Тези данни предопределят реалност на риска както от извършване на престъпление, така и от укриване. Водим от изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 5 и ал. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 263/2011 г. на Пернишкия районен съд. ОТМЕНЯ присъда № 234 от 01.03.2012г., постановена по НОХД № 263/2011 г. на Районен съд-гр. Перник и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо П. М. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.