Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 10 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесет декември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 985/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени лично от подсъдимия К. К. и от упълномощените му защитници – адв. Н. и адв. Р., срещу въззивно решение № 99 от 09.05.2017г., постановено по внохд № 317/16г. по описа на Апелативен съд-Варна. В жалбата, депозирана от процесуалния представител на подсъдимия – адв. Н., се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В подкрепа на твърдението за неправилно приложение на материалния закон, допуснато вследствие нарушение на процесуалните правила, се сочи, че нито едно от оплакванията на защитата за несъставомерност на деянието не е задълбочено обсъдено и не е намерило отговор в атакуваното решение. Твърди се, че дължимото от съда обсъждане на приложимата правна норма изцяло отсъства. Наведен е довод, че видно от доказателствата по делото, подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“. вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ от НК и е осъден без да е доказано авторството на деянието, без да е осъществен обективния и субективния състав на правната норма. В оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е заявено, че доказателствата са събирани тенденциозно и не по предвидения в НПК ред, както и, че неосигуряването на необходимото време за подготовка на защитата, е довело до препятстване на осъществяването й. Сочи се, че въззивният съд не е санкционирал пропуските при: огледа на местопроизшествието, едностранното приемане на многобройните експертизи, лансирането на определени свидетелски показания. Декларативно е заявена претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане в условията на алтернативност, а именно: за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение, като се намали наложеното наказание и се приложи чл. 66 от НК. В жалбата, подадена от упълномощения защитник на подсъдимия – адв. Р., се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на постановеното от втората инстанция решение и оправдаване на подсъдимия, или за изменение с цел намаляване на наказанието и приложение на института на условното осъждане. В допълнението към жалбата защитата твърди, че приетата от апелативния съд фактическа обстановка е лишена от конкретика по основни моменти от кръга на доказване при пътнотранспортен инцидент, поради което е невъзможна проверка относно правилността на правните изводи на съда, като подсъдимият е лишен от възможността да разбере кои са основанията и въз основа на кои доказателства е бил признат за виновен. Акцентира се върху обстоятелството, че въззивният съд не е извършил внимателен и задълбочен анализ на всички доказателства, не ги е тълкувал с оглед действителното им съдържание и не е спазил процесуалните изисквания при изграждане на вътрешното си убеждение. Визира се нарушено право на защита, поради постановен от въззивния съд декларативен отказ на отправени доказателствени искания, както и поради липсата на отговор по наведените от защитата възражения. Наведен е и довод за неправилно приложение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не са изложени съображения. От подадената лично от подсъдимия К. касационна жалба имплицитно се извежда касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По заявената претенция за допуснато нарушение на процесуалните правила се визира липсата на задълбочен и на места отсъстващ анализ на доказателствата по делото, и пълно игнориране на важни и безспорно установени факти. Относно процесуалната дейност на съда е заявена тенденциозност, едностранчивост и пристрастност при анализа на фактите и доказателствата, което е довело до явно несправедлива присъда. В допълнителното писмено изложение, приложено към касационната жалба, подсъдимият е извършил подробен собствен анализ на съдебно-техническата експертиза от 20.04.2016 г. в частта, изготвена от в. л. Д. П.. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило писмено допълнение от упълномощения процесуален представител на подсъдимия – адв. Л.. Защитата моли съда да уважи подадената от К. К. жалба и пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В тази връзка са изложени обстоятелствени съображения. На първо място, се твърди, че въззивният съд е постановил акта си при липса на мотиви. Не бил посочил къде е мястото на удара между двата автомобила, в коя лента и точно на кое място е настъпил, което е довело до накърняване правото на защита на подсъдимия. Сочи се, че апелативният съд не е дал отговор на част от направените възражения от защитата, като ги е приел за неоснователни, без да е изложил конкретни аргументи за това. В тази насока, адв. Л. акцентира върху три съществени възражения, които не са получили отговор, а именно: 1. Ако ударът е в лентата за движение на л. а./марка/ защо в тази лента няма оставени следи от нито един от двата автомобила; 2. Каква е причината за счупване на дясното огледало на л.а./марка/; 3 Защо двата вида спирачни следи са единствено в лентата за движение на л. а. /марка/. Наведен е довод, че структурата на въззивния съдебен акт обосновава оплакването за липса на мотиви, като във връзка с това твърдение в рамките на две страници са цитирани определени абзаци от обжалваното решение. По отношение на заявената претенция по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, касаеща процесуалната дейност на предходните инстанции, се обособяват следните групи оплаквания: Неоснователно дискредитиране на показанията на свидетелите очевидци - Г. и А., както и обясненията на подсъдимия. Същите не са били обсъдени по същество и не са били съпоставени с другите, събрани по делото доказателства. Въззивната инстанция не се е съобразила със задълженията си по чл. 14, чл. 305, ал. 3, вр. чл. 317 от НПК, като не е изложила съображения дали има по делото доказателства, които да опровергават горепосочените показания и обясненията на подсъдимия относно лентата, в която се е движел л. а. /марка/, липсата на промяна на траекторията на движение на автомобила преди сблъсъка и липсата на светлини в насрещно движещия се автомобил. Твърди се, че наказателноправното положение на подсъдимия е било влошено поради лошата работа на органите на досъдебното производство. Намира за неоснователен отказа да бъдат възприети като достоверни показанията на свидетелите Р. П., М. Ш. и Х. И. относно светлината, при която е извършен огледа, както и по отношение на присъствието на П. и Ш. на мястото на инцидента и възприятията им относно пътната обстановка и часа на пристигането на местопроизшествието. Направени са били възражения в тази насока, което не е било обсъдено, като за дискредитирането на показанията на посочените свидетели, съдът се е позовал на показанията на свидетелите А., Д., К. и И., които е тълкувал превратно, игнорирал е действителното им съдържание и е проявил предубеденост. Сочи се, че изцяло са игнорирани показанията на св. С. С. и Е., от които се установявало наличието на външни лица на мястото на ПТП. Наведен е довод и за превратно тълкуване показанията на св. Б. И. и св. Ж. Р. (от досъдебното производство) и несъпоставяне с тези на св. М. Т.. Във връзка с оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила е релевирана претенция относно отказа да бъдат обсъдени възражения на защитата, свързани с недостатъци на огледния протокол, които опорочавали по-нататъшните изследвания, основани на неговото съдържание. В тази връзка са изложени подробни съображения. Сочи се, че съдът е игнорирал действителното съдържание на протокола, не го е съпоставил със заключенията на експертите и показанията на поемното лице Р. М.. Въззивният съд не бил обсъдил обстоятелството, че в хода на съдебното следствие е изискан фотоалбума от огледа на 22.08.2012 г., в който са установени снимки на неописани в процесуалния документ следи. Мотивите в тази насока били неясни и противоречиви, като съдът не бил изложил какво е било установено на местопроизшествието, какви следи приема, че са били налични и въз основа на какви доказателства е направен крайният извод. Липсата на произнасяне по този въпрос опорочава въззивния акт и прави защитата невъзможна. Твърди се, че по отношение на мястото на удара, въззивният съд не е изложил собствените си мотиви, а е възпроизвел изводите на първата инстанция, като в изложението на защитата са цитирани определени абзаци от съдебния акт, като илюстрация за неговата порочност. Подчертава се, че съдът не е обсъдил експертните заключения и дадените разяснения от вещите лица, не ги е съпоставил със събраните по делото доказателства, а вместо това е приел единия вариант на експертното заключение за неприложим, което е довело до осъждането на подсъдимия. На няколко страници са цитирани устните разяснения на вещите лица, като се сочи, че съдът не бил обсъдил обстоятелството, че експертите дават заключение за „вероятно“, а не категорично място на удара. Сочи се предубеденост на апелативния съдебен състав, тъй като не е обсъдил заключението на петорната АТЕ относно критериите, обосноваващи достоверността на всеки един от двата варианта, свързани с механизма на произшествието. В рамките на пет страници от изложението, във връзка със съдебно-техническата експертиза/СТЕ/, е посочено в кое съдебно заседание какви въпроси са поставяни и дадените отговори по тях, както и на кои възражения съдът не е отговорил, отразено е и съдържанието на писмо от НИКК и др. Наведен е довод за липсата на професионална компетентност на вещите лица В. и П., изготвили заключението по СТЕ. Твърди се, че в експертизата не са посочени данни за използваните различни софтуерни програми, дронове, камери, включително и за лицензирането им, както и какви са характеристиките на тези технически средства. Заявява се, че заключението е резултат не на специални знания на вещите лица, а на прилагането на специална техника и компютърни програми с неясни характеристики. В подкрепа на претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание са изложени аргументи, свързани с изминалия продължителен период от време от датата на ПТП, положителните характеристични данни на подсъдимия, обществената му активност и семейното му положение, както и липсата на противообществени прояви и отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване на наказанието и прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Заявява, че съдилищата са събрали достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, обсъдили са ги и са изложили приетите от тях обстоятелства. Сочи, че е установен механизмът на пътното произшествие и авторството на деянието. Заявява, че е неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като са съобразени всички обстоятелства, свързани с неговото определяне. Адвокат Л., упълномощен защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба и допълнението към нея по подробно изложените в последното съображения. Относно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения излага идентични аргументи, като посочените в допълнението, част от които са свързани с липсата на мотиви; липсата на отговор по направените от защитата възражения, дискредитирането на показанията на свидетелите-очевидци и обясненията на подсъдимия; превратно тълкуване на експертните заключения; липсата на професионална компетентност на вещите лица; изцяло негоден оглед. Моли за уважаване на касационната жалба. Другият процесуален представител на подсъдимия – адв. Н., добавя, че техническата експертиза с дрон, която е дала основание К. К. да бъде осъден е изготвена от колектив с неизвестна численост и неизвестен състав. Сочи, че въззивният съд е отнел възможността му да подготви защитната си пледоария във финалното заседание по делото. Излагат се съображения за приложение на чл. 66 от НК. Пледира за отмяна на атакуваното решение. Подсъдимият К. К. в своя защита и в последната си дума изразява искрено съжаление за инцидента и прави искане за справедливо решение. Моли съда да обсъди съображенията, изложени от защитата му. Допълва, че е възложил частна фотограметрична експертиза на председателя на Европейската асоциация по фотограметрия в Л., която категорично е показала, че изчисленията на съответния доцент по фотограметрия не са правилни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 01.07.2016г., постановена по нохд №385/14г., Окръжен съд - Добрич е признал подсъдимия К. В. К. за виновен в това, че на 22.08.2012г. на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „М.“, в посока [населено място], при управлението на МПС – л. а. /марка, модел/, с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – П. Б. Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В. Н. Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ от НК му е наложил наказание четири години лишаване от свобода. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години. Със същата присъда подсъдимият К. е оправдан за нарушение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. С въззивно решение № 99 от 09.05.2017г., постановено по внохд № 317/16г., Апелативен съд – Варна е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като: -приложил закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ от НК, като е приел, че К. В. К. на 22.08.2012 г. на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „М.“, в посока [населено място], при управлението на МПС – л. а. /марка, модел/, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – П. Б. Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В. Н. Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите; -оправдал е подсъдимия К. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ от НК; -намалил е наказанието на подсъдимия К. К. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим; -отменил е първоинстанционната присъда в частта, с която е определен тип затворническо заведение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода; -изменил е диспозитива на присъдата по отношение на ЕГН на пострадалия Д. Г., като се чете ЕГН [ЕГН]. В останалата част присъдата на първостепенния съд е потвърдена. Касационните жалби са допустими и основателни. На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Правилно въззивната инстанция е приела за неоснователно оплакването на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, засегнали основни начала на наказателния процес, задължението за мотивираност на съдебния акт и законността на съдебния състав. Изложените убедителни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага преповтарянето им. Съдържанието на трите касационни жалби, ведно с допълненията към тях, сочи на еднопосочност в аргументацията във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, и по-точно на тези, свързани със събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Освен това приетите фактически положения следва по недвусмислен начин да обосновават направените изводи по правото. По настоящото дело, въззивната инстанция е изложила фактическа обстановка, която в систематизиран вид възпроизвежда фактологията, приета от първостепенния съд. Изложението досежно пряко релевантните за обвинението факти, не дава основание да се прецени в пълнота, какъв механизъм на осъществяване на ПТП е приел съда. Това от своя страна ограничава възможността на касационната инстанция за преценка правилността на изводите по приложението на материалния закон. Сред фактическите си констатации, решаващите инстанции са приели за установено, че на около 310метра от кръстовището на кариера “М.”, измерено в посока на [населено място], възникнал почти челен удар между л.а. /марка, модел/ и л.а. /марка/. Проследили са извършените процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата, както и са описали установените, чрез всеки един доказателствен способ данни. Относно мястото на удара и скоростите на движение на автомобилите преди сблъсъка, са изложили два алтернативни варианта, които са били аргументирани в заключението на повторната петорна автотехническа експертиза. Така направените фактически констатации не очертават механизъм на реализиране на ПТП, който да обуславя като единствено възможен направения от решаващите съдилища извод по правото. Всъщност, липсва яснота какъв механизъм на реализиране на ПТП е приет от съда/ кой е релевантния вариант/, за да се направят съответните изводи за съставомерност на деянието по конкретната правна квалификация. Това, че експертните заключения дават вариантност, предвид изходните данни, с които са работили, не освобождава съда от задължението след анализ на доказателствената съвкупност да изведе еднозначни фактически констатации, които да са надлежна основа за правилното приложение на материалния закон. В случая едва при анализа на доказателствата се установява кой от двата варианта се възприема от съда. Различна би била ситуацията, ако съдът беше приел, че и двата варианта не са доказателствено обезпечени. По-нататък съдът е приел за удачно да развие аналитичната си дейност чрез хронологична проверка за достоверност на оформилите се отделни и противоречиви групи доказателства. Първо е обсъдил доказателствата, касаещи разположението на МПС след катастрофата, поведението на подсъдимия, обективните находки и лицата, присъствали в зоната на ПТП. На второ място е интерпретирал обективните находки в зоната на ПТП, фиксирани и събрани след 22.08.2012г. и на следващо място заключенията на експертизите. Доказателственият анализ дава основание да се направят следните констатации: съдът е приел за допустими няколко групи обективни находки: установените от извършения оглед на местопроизшествието на 22.08.2012г., закрепени в протокол, ведно с фотоалбум и скица; фотоалбум със снимки и скица, предадени от защитата на подсъдимия на органите на досъдебното производство на 19.03.2013г.; следи, отразени при извършен допълнителен оглед в зоната на ПТП на 17.04.2013г. и веществен доказателства, иззети при извършения на 27.04.2013г. оглед на л.а. /марка/. Посочените находки са били предмет на експертна проверка и оценка, като същите са обусловили различни изводи във връзка с установяване мястото на удара. Това от своя страна изисква съдът да посочи кои обективни находки приема за надлежна доказателствена основа, върху която ще изгради изводите си по фактите и правото, като това не е в разрез със задължението му да събере и провери възможният и достъпен обем от доказателства, включващ както обвинителни, така и оневинителни такива. По отношение на извършения на 22.08.2012г. оглед на местопроизшествието и двете съдебни инстанции са констатирали непълноти и противоречия в огледния протокол, но са счели, че същите не водят до незаконосъобразност на доказателственото средство, за което са изложили аргументи. Съдът е приел, че предадените на 19.03.2013г. от адв.Н. скица, легенда и албум с фотоснимки, предоставени от свидетелите К. Г. и Л. С./приложена молба от двамата/ и приобщени към дело/на досъдебното производство от прокуратурата/, са веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, поради съдържащите се в тях следи от престъплението и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. По отношение на тези доказателства е необходимо да се посочи, че приобщавайки ги към доказателствената съвкупност още в хода на първоинстанционното съдебно следствие, решаващият съд е бил длъжен преди да проверява тяхната достоверност чрез предвидени в НПК способи, да извърши проверка относно тяхната автентичност, доколкото такава не е извършена в хода но досъдебното производство. Тази необходимост е породена от обстоятелството, че става въпрос за доказателства, събрани не по реда и със способите, предвидени в НПК. Това винаги изисква проверка за автентичност на съответното доказателство, без оглед на обстоятелството кой го е представил и как се е стигнало до събирането му. В настоящия случай тази проверка е особено необходима, поради редица обстоятелства, а именно: налице са противоречиви данни затова кога са направени фотоснимките – на 23.08.2012г./приема се от съда/ или на 24.08.2012г./с каквито данни работи петорната повторна експертиза/; първоначално до ВКП е представен част от снимковия материал, впоследствие е увеличен броя на фотосите; различен е и техния брой върху предоставения електронен носител - флаш памет/; свидетелите сочат на еднократно заснемане на следи и използване на едно техническо средство за това/служебен фотоапарат на свидетеля Л. С./. При изготвяне на техническата експертиза обаче, вещите лица са констатирали, че на предоставеният им за изследване обект – оптичен носител “флаш памет” марка “Samsung HD080HJ” са заснети 16 снимкови файла с три отделни заснемащи устройства, на различни дати, по различно часово време - от фотоапарат “Soni DSC-W80”, фотоапарат “Fujifilm FinePix AV100”, както и от неустановено записващо устройство/вай-вероятно мобилен телефон/; особено значимо е и обстоятелството, че фотоснимките са предадени на разследващите органи почти около осем месеца след времето на тяхното изготвяне, а и са направени след като пътният участък вече не е бил запазен, измит е и по него е възстановено движението на МПС. Едва след като по експертен път се провери автентичността на фотоснимките и липсата/наличието на манипулация по тях, съдът следва да обсъди въпроса за тяхната относимост към пътният инцидент. Относно извършения на 17.04.2013г. допълнителен оглед в района на местопроизшествието, при който са били фиксирани спирачни следи и следи от простъргвания на асфалта, въззивният съд е приел, че извършването му е с оглед необходимост от попълване на доказателствената съвкупност. Първата инстанция подробно е посочила защо е било необходимо осъществяването на този оглед на досъдебното производство, а именно наличието на новосъбрани доказателства, чрез показанията на свидетелите Г., А., И., П., Ш., С. и Г., както и на материалите от протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г. Резонно възникват два въпроса, на които въззивната инстанция е следвало да даде отговор – 1.дали това процесуално следствено действие е необходимо за проверка на данните, съдържащи се в горепосочените доказателствени източници/относно налични следи от инцидента/; 2. дали следите, отразени в този протокол за оглед на местопроизшествие могат принципно да бъдат надлежна доказателствена основа, предвид обстоятелството, че извършеният оглед на процесния пътен участък е почти осем месеца по-късно, нещо повече - през този период пътят освен, че е бил в експлоатация, е бил подложен и на влияние от различни метеорологични фактори. В допълнение към горното, следва да бъдат посочени и някои принципни позиции, касаещи експертните заключения, несъобразени от контролирания съд. Съдилищата в актовете си последователно са обсъдили всички експретизи, които са били изслушани и приети в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, без да ги анализират и без да посочат наличието/липсата на връзка с другите доказателства. Окръжен съд – Добрич е назначил повторна петорна автотехническа експертиза, след като не е приел заключението на друга петорна АТЕ/т.2, л.147/ от досъб. производство/, която е счел за необоснована. В действителност обаче, новата експертиза се явява повторна и по отношение на приетата комплексна автотехническа експертиза/т.2 л.118/, тъй като изследват едни и същи въпроси/макар и зададени по различен начин/ и боравят с едни и същи изходни данни и обективни находки. Принципно повторността при експертизите е наложителна при констатирана необоснованост, но в случая такава, съдът не е посочил. Нещо повече, двете експертизи, които са равни по степен, са дали различни по същество заключения, като първоначално назначената комплексна експертиза е приела за възможен само едни вариант относно мястото на удара, а при същите изходни данни, повторната експертиза, назначена от съда, разглежда като възможни два варианта. При тези констатации принципно е недопустимо, съдът да прави изводи и крайни заключение, кредитирайки повторната експертиза само в частта й относно варианта, който е еднопосочен със заключението на комплексната експертиза, тъй като цялостно погледнато двете експертизи досежно най-същественото обстоятелство за делото/мястото на удара/, си противоречат. Следвало е съдът да назначи по-голяма по численост комплексна/арбитражна/ експертиза за изясняване на горното противоречие. Независимо, че апелативният съд е положил огромни усилия за изясняване на важните обстоятелства по делото и на няколко страници е изложил подробни аргументи относно кредитацията на СТЕ, то крайният му извод за мястото на удара, е несигурен, доколкото за неговото изграждане съдът се е позовал и на веществените доказателства от 23.08.2012г., не включени в избрания от него вариант. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по останалите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност и в частност гласните доказателства. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на Апелативен съд - Варна да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Обобщено, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд - Варна, който като инстанция по същество и с оглед разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да изясни въпроса с автентичността/манипулируемостта/ на веществените доказателства от 23/24.08.2012г. С оглед резултата, съдът следва да назначи комплексна експертиза, разширена по експертен състав/включващ и експерти от СТЕ/, която да се произнесе по всички относими въпроси, включително и досежно спорния въпрос-за мястото на удара. За да прецени кои изходни данни да предостави на вещите лица за работа, съдът следва да обсъди процесуалната валидност на протоколите за оглед на местопроизшествия, както и резултата от експертизата за автентичност на фотоснимките. След събиране на всички доказателства, същите да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, с цел изясняване на обективната истина по делото и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 99 от 09.05.2017г., постановено по в.н.о.х.д. № 317/16г. по описа на Апелативен съд - Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: