Р Е Ш Е Н И Е № 551 София,15.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1179 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. Т. от[населено място] срещу въззивното решение на В. апелативен съд, постановено на 16.03.2009г. по гр.д.№17/2009г.,с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и вместо това на основание чл.29 СК,1985г./отм./ А. Т. Т. е осъдена да заплати на Т. А. Т. сумата 247700лв.,представляваща ¼ от търговското предприятие [фирма] като съотношение на активи и пасиви,вкл. налични недвижими имоти, движими вещи и вземания. С определение №125/09.02.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за пределите на заявената по реда на чл.29 СК,1985г./отм./ претенция на съпруга-нетърговец,вкл. с оглед вида на претендираното вземане,а оттам и с оглед допустимостта на иска,както и по въпроса за метода,подхода и критериите за установяване приноса на съпруга-нетърговец при отчитане стойността на претендираното вземане. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по реда на чл.29 СК,1985г./отм./ може да бъде претендирана само част от стойността на вещите за упражняване на търговската дейност и дял от вземанията на търговеца,но не и част от стойността на търговското предприятие. Поддържа също така,че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.Моли решението на въззивния съд да бъде обезсилено или отменено и делото върнато на друг състав на въззивния съд,респ. предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. А. Т. изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че предявеният иск е допустим,като правното му основание е изведено от съда от обстоятелствената част на исковата молба,а правната квалификация е в прерогативите на съда. Излага съображения,че постановеният от въззивния съд съдебен акт е обоснован, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: В обстоятелствената част на подадената на 10.02.2006г. от Т. А. Т. искова молба се твърди,че по време на брака му[населено място] Т. последната е развивала търговска дейност като [фирма],но поради големите му контакти и богатия му опит в сферата,в която е била осъществявана търговската дейност,почти всички взаимоотношения с търговските партньори били извършвани от него, а оттам се реализирали и доходите на семейството,с оглед на което претендира установяване и определяне на по-голям дял от общото имущество. С молба от 03.07.2006г. уточнено,че се претендира част /поне 50%/ от стойността на предприятието на ЕТ”С.-А. Т.. Уточнено е също така,че към момента на подаване на исковата молба за прекратяване на брака с развод предприятието е притежавало недвижим имот по н.а.№11,том ІІ,н.д.№49/2003г.,както и три броя леки автомобили, описани в уточнението. В обжалваното решение В. апелативен съд е приел, че след като към момента на фактическата раздяла на страните /2003г./ предприятието на едноличния търговец е съществувало,бившият съпруг има право да претендира част от стойността на вещите и правата върху вещи, както и дял от вземанията,които търговското предприятие е притежавало към този момент,независимо,че впоследствие предприятието е прехвърлено преди прекратяването на брака. Прието е,че Т. Т. има принос за развитие на търговското предприятие [фирма] като съвкупност от права,задължения и фактически отношения, като приносът му се изразява в полагане на личен труд,в резултат на който са създавани контакти и по този начин са изграждани фактическите отношения,които са част от търговското предприятие и са придобивани недвижими и движими вещи,които също са част от активите на търговското предприятие. Притежавал е пълномощно,дадено му от А. Т. Т. през 1998г.,въз основа на което е могъл да сключва договори от името на [фирма]. Прието е,че само той се е занимавал с търговската дейност-доставка на стоки, продажба,заплащане на работници и разпореждане спрямо тях,като няма данни да е получавал възнаграждение за това. За житейски логично и оправдано е прието когато в едно семейство,чиито доходи се формират само от търговска дейност чрез регистриране на името на единия съпруг на едноличен търговец,с оглед спецификата на семейните отношения, свързани с доверие и взаимно уважение,и двамата съпрузи да участвуват в търговската дейност и да имат принос за развитието на предприятието,при което житейски нелогично и неоправдано би било единият съпруг да заплаща възнаграждение на другия съпруг за осъществяваната търговска дейност. За житейски логично и оправдано е прието също така съпругата, която по принцип се занимава основно с отглеждането и възпитанието на децата и с домакинската работа в дома да е имала по-малка възможност за участие в пряката дейност на търговеца. Отчетено е обстоятелството,че приносът в развитието на търговското предприятие има и А. Т. и нейният баща,с оглед на което е определена дължимата от нея сума. По въпроса за пределите на заявената по реда на чл.29 СК,1985г./отм./ претенция на съпруга-нетърговец,вкл. с оглед вида на претендираното вземане,а оттам и с оглед допустимостта на иска,както и за метода, подхода и критериите за установяване приноса на съпруга-нетърговец и начина на отчитане на стойността на претендираното вземане настоящият състав приема следното: Според дадените в ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС,т.2 разяснения по реда на чл.29 СК,1985г./отм./ съпругът-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи,права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие,ако същите са били налице към деня на предявяване на иска,съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Претенцията е по естеството си облигационна за парично вземане,съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на деля на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец,служещо му при упражняването на търговската дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума,в какъвто смисъл е и решение №249/16.07.2010г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№268/2009г. по описа на ВКС,ІІ ГО. По този ред обаче не може да се претендира,респ. присъжда част от стойността на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,тъй като дори съпругът-нетърговец да е работил в това предприятие,той не носи стопански риск,не подлежи на данъчно облагане като търговец и според Закона за счетоводството няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби /ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС/. Съпругът-нетърговец може да претендира само част от стойността на конкретно определени имущества-недвижими имоти,движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на търговец и за които се твърди,че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака,респ. началото на фактическата раздяла. При предявяването на претенцията съпругът-нетърговец следва да посочи вещите и вземанията,част от стойността на които претендира да му бъде присъдена, както и размера на тази част и да посочи точния момент на фактическата раздяла,ако твърди,че към момента на прекратяването на брака вещите вече не са принадлежали на другия съпруг. В случая подобно уточнение на петитума на иска не е било направено, поради което настоящият състав приема,че въззивният съд се е произнесъл по искова молба,която не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Обстоятелствената част на подадената на 10.02.2006г. искова молба сочи на претенция по чл.29 СК,19985г./отм./,но в молбата-уточнение от 03.07.2006г. не е посочено каква част от стойността на притежаваните от едноличния търговец вещи /недвижим имот и леки автомобили/ се претендира. Посочено е,че се претендира поне 50% от стойността на предприятието на [фирма],каквато стойност обаче,както вече беше отбелязано,не може да бъде присъдена. Липсва уточнение на претенцията за присъждане част от стойността на конкретните имущества,за които се твърди,че са били притежавани от едноличния търговец,макар същите да са посочени в молбата-уточнение. Произнасяйки се по така заявената претенция и присъждайки равностойността на ¼ от търговското предприятие въззивният съд е постановил решение,което е процесуално недопустимо още повече,че и в самото решение съдът е преценявал приноса на съпруга-нетърговец в осъществяваната от [фирма] търговска дейност,а не приноса при придобиването на имуществото /както сочи разпоредбата на чл.29 СК,1985г./отм./ и е определил дължимата сума по коригиран баланс по чистата стойност на активите на едноличния търговец към 31.12.2003г. и то от пазарната стойност на предприятието на [фирма], а не от стойността на конкретните имущества,посочени в исковата молба, за които е заявена претенцията,т.е. не се е произнесъл по претенция за присъждане на част от стойността на вещите,описани в исковата молба. По реда на чл.293,ал.4 ГПК същото следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания исковата молба да бъде оставена без движение за уточняване на претендирания дял от стойността на конкретното имущество,притежавано от [фирма],както и за посочване на точния момент на фактическата раздяла. При разглеждане на спора по същество съдът следва да прецени на първо място с оглед точния момент на фактическата раздяла дали вещите са били в патримониума на едноличния търговец с оглед извършеното през 2003г. прехвърляне на предприятие,да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,вкл. и свидетелските показания за участието на двамата бивши съпрузи в търговската дейност, осъществявана от [фирма] и [фирма],вписан в търговския регистър на 21.06.1991г.,да съобрази момента на придобиване на вещите,начина на тяхното придобиване /придобивен способ/,служели ли са за осъществяване на търговска дейност от [фирма],както и дали са придобити посредством средства от извършена предходна търговска дейност или със средства, имащи друг произход, тъй като съгласно разпоредбата на чл.29 СК,1985г./отм./ съпругът-нетърговец може да получи част от стойността на вещите и вземанията на другия съпруг само ако същите са на значителна стойност и ако е допринесъл за тяхното придобиване с труда си,със средствата си или с работата в домакинството. Следва да бъде определена и пазарната стойност на притежаваното от [фирма] имущество,тъй като стойността на самото предприятие по баланса има друго предназначение. Съотношението между активите и пасивите на предприятието е от съществено значение при присъждане на част от стойността на дялово участие в дружество,но не и при присъждане на част от стойността на конкретни имущества. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на В. апелативен съд, постановено на 16.03.2009г. по гр.д.№ 17/2009г. в частта,с която след отмяна на решение №156 от 16.07.2008г. на П. окръжен съд по гр.д.№138/2006г. на основание чл.29 СК,1985г./отм./ А. Т. Т. е осъдена да заплати на Т. А. Т. сумата 247700лв., представляваща ¼ от търговското предприятие [фирма] като съотношение на активи и пасиви,вкл. налични недвижими имоти,движими вещи и вземания и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на В. апелативен съд. Председател: Членове: