О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170 гр.С., 25.03.2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 297/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на Т. Й. С. срещу определение на В. апелативен съд № 87/ 23.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Д. окръжен съд от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 916/ 2009 г. за прекратяване на производството по делото. Прекратяването е потвърдено, защото Т. С. е атакувал действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ 739 по изп.д.№ 20097390401357, изразяващи се в начисляване на лихви и разноски, а тези действия не подлежат на обжалване. Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като го лишава от възможността да се защити срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ. Според него ВКС трябва да отговори на въпроса дали длъжниците, срещу които са образувани изпълнителни дела, имат право на защита срещу вредоносни действия срещу тях от страна на съдебния изпълнител, които ги натоварват с недължими лихви и разноски. Поради това счита, че не е имало основание за прекратяване на производството по неговата жалба срещу такива увреждащи го действия и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна И. Д. Д. не взема становище в касационното производство. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Д. окръжен съд е сезиран от Т. С. с жалба от 26.09.2009 г., с която се атакуват действията на ЧСИ, състоящи се в определяне на дължимите такси и разноски по изпълнителното производство, в това число и адвокатският хонорар, заплатен от ответната страна за представителство и защита в това производство. Според жалбоподателя, който се явява в това производство длъжник по изпълнението, няма основания да му бъде отказано правото да възрази срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение, уговорено от другата страна за защита при изпълнението. Окръжният съд е приел, че действията на ЧСИ по начисляване на лихви и разноски не подлежат на обжалване по реда на ГПК, тъй като не са предвидени изрично като обжалваеми в разпоредбата на чл.435 ал.2 от кодекса. По тези съображения не е разгледано по същество искането на Т. С. за намаляване на възнаграждението, платено от взискателя на адвокат за представителство в изпълнителното дело, поради прекомерност. С обжалваното в настоящето производство определение апелативният съд е потвърдил прекратяването на производството по жалбата, като се е солидаризирал със становището на предходната инстанция. Видно от приложеното на касатора определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о., съдът е приел по реда на чл.280 вр. чл.274 ал.3 от ГПК, че произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, дължими на взискателя в изпълнителното производство, не е изпълнително действие в тесния смисъл на понятието и не се обхваща от ограничението по чл.435 ал.2 от ГПК. Длъжникът по изпълнението има процесуално право да обжалва постановлението за разноските, включително отказът на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на адвокатско възнаграждение. От изложеното става ясно, че по въпрос, обусловил правният извод на апелативния съд за недопустимост на жалбата, има постановена обвързваща практика на ВКС, която е в противоположен смисъл. Поради това е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и обжалването следва да бъде допуснато. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна. Въпросът дали подлежи на обжалване отказът на ЧСИ да намали по възражение на длъжника по изпълнението адвокатския хонорар, който в изпълнителното производство взискателят е платил за представителство и на който има право, е решен по обвързващ съдилищата начин. Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с което да отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда. В конкретния случай такова искане до ЧСИ няма. Касаторът всъщност атакува призовката за доброволно изпълнение, която е получил, само че изпращането на такава призовка не съставлява постановление по въпроса за разноските и не може да бъде обжалвано пред съд. На такова обжалване подлежи актът, с който ЧСИ отхвърля искането на страната по въпроса за намаляване на адвокатския хонорар, а такъв акт до този момент по делото няма данни да е постановен, тъй като длъжникът не е поискал издаването му. Изцяло неоснователна е жалбата в частта, в която се оспорва размерът на дължимите лихви. Процесуалният закон не допуска такова обжалване. В случай на неправилно начислени лихви, длъжникът по изпълнението има право на защита, но редът, по който тази защита се осъществява, не е жалба срещу действията на ЧСИ. Ако в производството лихвите са незаконосъобразно изчислени, съответно – ако са събрани в по-голям от действително дължимия размер, с това на длъжника са причинени вреди. Обезщетяването на тези вреди се дължи от ЧСИ, като за целта длъжникът разполага с иска по чл.441 от ГПК. Той обаче няма право да обжалва действията на ЧСИ по определяне размера на принудително събраните лихви, дори тези действия да са процесуално незаконосъобразни, поради ограничителната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК. С оглед изложеното като краен резултат обжалваното определение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на В. апелативен съд № 87/ 23.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2010 г. ПОТВЪРЖДАВА определение на В. апелативен съд № 87/ 23.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: