Р Е Ш Е Н И Е № 230 Гр.София, 20 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 678/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 132/26.04.12 г., постановена от СГС, НО, 26 състав по Н.Д. 4664/ 11 г., подсъдимият Н. Г. К. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.354 А,ал.1,пр.5, алт.1 НК и по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК и са му наложени наказания съответно две години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 2 000 лв. за първото престъпление и 500 лв.глоба за второто. На основание чл.23,ал.1 НК е наложено по-тежкото измежду двете наказания- лишаване от свобода за срок от две години с отложено изтърпяване за срок от пет години и 2 000 лв.глоба и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието глоба от 500 лв. С решение № 8/31.01.13 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.578/12 г., цитираната присъда е изменена, като наложеното наказание глоба по чл.354 А,ал.1,пр.5 НК е увеличено на 5000 лв. и на основание чл.23,ал.1 НК е определено най-тежкото наказание- лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя защитник, релевирайки касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли решението да бъде отменено и жалбоподателят- оправдан по въздигнатото му обвинение по чл.354 А,ал.1 НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намалено наложеното наказание и да бъде отменено решението в частта по определяне на наказание глоба в размер на 5 000 лв. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с изтъкнатите в нея аргументи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Макар и в жалбата да са изложени оплаквания за нарушения на чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК, голяма част от цифрово оформени по първия текст словни доводи са относими към допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /доколкото въобще се приема, че формулираните тези не подкрепят необоснованост, която, както е известно, не е касационно основание/. И това е така, тъй като са атакува съдебната доказателствена преценка, която в крайна сметка се твърди, че е довела до неправилно формирани крайни изводи. Оттук насетне се спори, че е осъден човек, за чиято виновност не са събрани категорични доказателства. Настоящата инстанция не може да се солидаризира с изложените аргументи. Първо, и СГС, и САС са събрали достатъчно по обем и качество доказателствен материал, дал им повод да разкрият авторство на деянията по обвиненията, повдигнати на жалбоподателя от СГП. Те са дали вяра на двама разпитани свидетели, от чиито показания в крайна сметка се заключава, че са закупили иззетите наркотични вещества-коноп на обща стойност 4,44 лв.- от К.. И да има някакво разминаване между младежите, то е несъществено по отношение на установеното авторство за жалбоподателя, че е разпространил вменения му наркотик. При това В. и Й. съобщават, че за пореден път се снабдяват с наркотични вещества от него, а и у него самия е открита дрога. Отправя се възражение, че това са заинтересовани свидетели и са ненадеждни. Суверенно право на съдилищата по фактите и правото е да преценят кои доказателства ще вземат предвид, стига да не допуснат грешка при събиране,проверка и анализа им и да обосноват позицията си за взетото решение. В случая тази дейност е осъществена логически издържано. Касационната инстанция не може да подмени вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави по отношение на това кому ще дадат вяра, след като становищата им за осъществената доказателствена дейност са мотивирани. Обратното означава произнасяне по необоснованост, което не е в прерогативите на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Второ, САС е събирал обилен доказателствен материал по искане на защитата, насочен към установяване на обстоятелството кога е била обедната почивка на подсъдимия в процесния ден-06.04.11 г.,след като несъмнено е установено,че е бил на работа тогава. Наистина, по документи обедната почивка на К. е била между 12.30 и 13.00 ч., а според защитата обвинението му е повдигнато за разпространение на наркотични вещества в 13.30 ч.,не на работното му място. На стр. 3 от решението на въззивния съд подробно са обсъдени показанията на В. и Й. и е прието,че тези свидетели са купили процесния наркотик около почивното за жалбоподателя време. Трябва освен това да се обърне внимание, че по обвинителен акт /и така е осъден К./ разпространението е осъществено ОКОЛО 13.30 ч., което означава плюс-минус поне половин час. Доказателствената съвкупност разкрива, че двамата свидетели са били проверени по-късно и точният час на осъществяване на сделката се установява приблизително. Важно е,че става дума за обедно време, което съвпада с почивката на К.. Трето, оспорва се възможността в рамките на половинчасовата си обедна почивка деецът да се придвижи от работното си място на бул.Я. С. до [жк], където е осъществена продажбата. Макар и въззивната инстанция да не е отразила подробни съображения в коментираната насока, приемайки общо,че лицето се е движело с лек автомобил, по мнение на ВКС този въпрос не е от толкова съществена важност. Липсва възможност да се направи проверка на истинността на съдържанието на съответната трудова форма за ползване на обедна почивка, изпратена от работното място на К., в смисъл дали той е отсъствал точно от 12.30 до 13.00 ч. Разбира се, подсъдимият не може да понася неблагополучия от невъзможността да се направи такова засичане значително по-късно времево /осъществявано едва пред втората инстанция/, но пък няма пречка да се направи преценка, че писменият доказателствен материал не е от характер да се противопостави на информацията, набавена от гласните доказателствени източници. По-нататък, в жалбата е отразено, че за престъплението по чл.354 А,ал.1 НК, за извършването на което жалбоподателят е осъден, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години. Видно от цитираната норма, доколкото иде реч за високорискови наркотични вещества или техни аналози, предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години и кумулативно е предвидено наказание глоба от 5 000 до 20 000 лв. За рисковите вещества или техни аналози пък, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 000 до 10 000 лв. Т.е.,въобще в третираната норма липсва посоченият в жалбата размер на наказание лишаване от свобода, а що се касае до твърдението за глоба от 2 000 лв., то е релевантно за рисковите вещества или техни аналози, каквито процесните такива не са. В контекста на изтъкнатото и все по повод отправено възражение от защитата, трябва да се отбележи,че втората инстанция е приложила вярно материалния закон, като по протест на прокурора от СГС е определила най-ниската възможна глоба в размер на 5 000 лв. Това е така, след като поначало е взето решение наказанието да бъде наложено при условията на чл.54 НК. В този смисъл определеното наказание на К. лишаване от свобода за срок от две години и 5 000 лв.глоба, е минималното такова, предвидено в материалния закон и е невъзможно да бъде снижавано повече. Току-що казаното дава отговор на неверния изложен в жалбата аргумент, че наложеното наказание значително надвишава предвидения от закона минимум. Всъщност, в сезиращия настоящата инстанция документ, е отразено, че не са обсъдени положителните данни за подсъдимия и затова му е определено завишено наказание. Напротив, те очевидно са взети предвид,след като е наложен минимумът на наказанието, предвидено в санкционната част на материалноправната норма. Отправен е обаче и още един съществен довод. Той е свързан с наложеното наказание, но не в посока на негова явна несправедливост, а в посока на неприемане на наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Това по същество представлява оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, поради неприлагане разпоредбата на чл.55 НК. То е основателно. Както правилно е посочено в жалбата, подсъдимият е не само млад човек, не само неосъждан, не само с добра трудова характеристика,но и вмененият му предмет на престъпление е коноп на обща стойност 4,44 лв. Това е пренебрежимо малка сума. Истината е,че изключителната укоримост на поведението е обвързана с разпространяване на дрогата сред други лица, не с ниската й парична стойност. Но пък последната може да бъде осмисляна при отмерване на наказанието. Всичко казано дава възможност ВКС да приложи нормата на чл.55,ал.1,т.1 НК- да мине под минимума на предвиденото в закона наказание, при наличие на многобройни облекчаващи несъставомерни фактори, а и един изключителен такъв /ниската стойност на предмета на престъплението/, както и при обмисляне на факта, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко спрямо вменената престъпна дейност и личността на дееца. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела счита,че целите на наказанието могат да бъдат постигнати при определяне на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.55,ал.3 НК се намира за ненужно налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба. По този начин ще бъдат постигнати заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Казаното обосновава необходимост от изменение на атакувания съдебен акт, тъй като се постига намаляване на наказанието. Това предопределя и определяне на по-тежкото измежду определеното току-що наказание и наложеното от първостепенния съд такова за извършено престъпление по чл.354,ал.5 вр.ал.3 НК-глоба в размер на 500 лв. То е лишаване от свобода за срок от една година. Изтърпяването на това наказание, което ще спомогне за превъзпитание на К., се отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част решението на САС следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.2,т.1 вр. ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 8/31.01.13 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав, както следва: На основание чл.55,ал.1,т.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на Н. Г. К. наказание лишаване от свобода за срок от една година за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,пр.5 НК. На основание чл.23,ал.1 НК определя по-тежкото измежду това постановено наказание и наказание глоба в размер на 500 лв.за извършено от Н. К. престъпление по чл.354 А, ал.5 вр.ал.3 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66,ал.1 НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/