5 Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 05 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Т.……… касационно дело № 201 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Б. М. от САК – защитник на подсъдимия В. П. Д., срещу въззивно решение № 408 от 10.11.2011 г., по внохд № 799/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, с което е изменена присъда № 184 от 14.06.2011 г., по нохд № 2042/11г. на Софийски градски съд, НО - 12 с-в. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, като се настоява наложеното на Д. наказание да бъде намалено. В допълнение към жалбата се посочва, че неправилно е ценена справката за допуснати нарушения на правилата за движение от подсъдимия на фона на 40 годишния му стаж като професионален шофьор; че не е съобразена напредналата възраст на Д. и фактът, че той също е пострадал при пътно - транспортното произшествие. Изтъква се, че мотивите за определянето на срока на изпълнение на двете задължителни пробационни мерки са лаконични, а такива липсват по отношение на решението на съда за налагането и на трета пробационна мярка. Настоява се за намаляване на срока за изпълнение на задължителните пробационни мерки и отмяна на третата, наложена от въззивния съд мярка. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. Повереникът на частните обвинители П. Г. (действаща лично и като законен представител на А. Г.), С. Г. и И. Г. – адв. Д. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП дава становище, че подадената жалба следва да бъде разгледана само относно оплакването за явна несправедливост на наказанието, а посочените в допълнението към жалбата касационни основания за нарушение на закона и процесуалните правила не следва да бъдат обсъждани. Намира, че наказанието е справедливо с оглед прилагането на нормата на чл.55 от НК, като не се противопоставя на намаляването на срока на изпълнение на задължителните пробационни мерки, но счита, че не следва да отпада наложената допълнителна мярка. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Софийски градски съд, НО – 12 с-в, постановена по нохд № 2042/11г., подсъдимият В. П. Д. бил признат за виновен в това, че на 31.10.2009г. около 06.10 ч. в [населено място], на [улица]при управление на моторно превозно средство – автобус „Форд Транзит” с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – чл.44, ал.2 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на С. С. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 58а от НК му било наложено наказание от две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 г от НК на подсъдимия Д. било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия било възложено и заплащането на направените по делото разноски. С атакуваното решение на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, постановено по внохд № 799/11г., присъдата на СГС била изменена в частта относно наказанието, като на подсъдимия Д. било наложено наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години”; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години” и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от две години. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за основателна. Производството пред първата инстанция е било проведено при условията на глава ХХVII от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият Д. признал изцяло фактите по обвинението. Направеното от подсъдимия признание е преценено от двете съдебни инстанции като кореспондиращо със събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите П. Г., К., Т., Г. и И. Г.; назначените по делото експертизи и приложените писмени доказателства. При определянето на наказанието първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.58 а от НК в сега действащата й редакция, без да съобрази нормата на чл.2 ал.2 от НК, като наложил на подсъдимия наказание в размер на две години „лишаване от свобода”. В мотивите към присъдата обосновал отказа за прилагане принципа за по - благоприятния закон с характера на нормата по чл.58 а от НК, която според изложеното в мотивите е процесуалноправна. Това становище категорично не може да бъде възприето поради противоречието му с правната теория и практика. Процесуалните норми по дефиниция определят реда, по който се извършва наказателното производство, докато материалноправните норми определят съставите на престъпленията и налаганите за тях наказания. Обстоятелството, че диференцираната процедура по гл. ХХVII от НПК предвижда в случай на реализиране на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието да се наложи от съда при условията на чл.58 а от НК, не променя характера на последната норма и не я прави процесуална, тъй като същата се намира в общата част на НК и урежда определянето на наказание. Като е определил наказанието в разрез с правилото на чл.2 ал.2 от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. С решението на въззивния съд това нарушение е било отстранено, като е бил приложен по- благоприятния за определянето на наказанието на подсъдимия закон, а именно редакцията на чл.58 а от НК, дадена с ДВ бр.27/09г., която е действала към момента на извършване на деянието. При условията на чл.58 а във вр. с чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК на подсъдимия Д. е било наложено наказание „пробация”, включващо задължителните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години” и задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години” и допълнителна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от две години. При определянето на срока на изпълнение на пробационните мерки въззивният съд не е съобразил наличието на множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни и напреднала възраст, а е дал приоритет на констатираното отегчаващо отговорността обстоятелство – допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение през 2007г. Наличието на значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства мотивира касационната инстанция да измени обжалвания въззивен съдебен акт в посока на облекчаване на правното положение на подсъдимия, като намали срока на изпълнение на двете задължителни пробационни мерки на една година и отмени решението в частта с която е наложена пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”. Последната очевидно се явява несъобразена както с професионалната характеристика на Д., така и с обстоятелството, че последният е в пред пенсионна възраст. С изменението на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция намери, че следва да отстрани и допуснатият пропуск от апелативния съд да посочи в диспозитива на решението периодичността на полагането на подпис пред пробационен служител по чл.42 б, ал.1 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, т.1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 408 от 10.11.2011 г., по внохд № 799/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, като: - Намалява срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” на една година, като определя периодичността за полагане на подпис на два пъти седмично; - Намалява срока на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” на една година; - Отменя пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.