Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * спор за материално право * установяване право на собственост към минал момент * допустимост на иск * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * придобивна давност

Р Е Ш Е Н И Е

               Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                   № 381

 

         

     София, 04.05.2010  г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

  

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:

 

               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    

 

            при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№419 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ж. и Г. Р. Ж. от с. Б., Пловдивска област, срещу решение №1486 от 20.10.08г. по гр.д. №3051/2007г. на Пловдивския окръжен съд.

В жалбата се поддържа оплакване за несъобразяване на въззивното решение с ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и за неправилна преценка на доказателствата по делото, която довела до погрешния извод, че не е доказана собствеността на наследодателя Р върху процесните земи към момента на образуване на ТКЗС.

Ответниците в производството оспорват жалбата.

С определение №671 от 14.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че общият наследодател е собственик на една земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, когато тази земя е заявена за възстановяване само на името на един от неговите наследници.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение №36 от 16.04.07г. по гр.д. №2104/06г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Г. Р. Ж., С. Р. Ж., П. Г. Д. и Г. П. Д. , в качеството им на наследници на Р. С. Ж. , срещу останалите наследници на общия наследодател С, за установяване правото на собственост на Р. Ж. към момента на образуване на ТКЗС на следните земеделски земи, намиращи се в землището на с. Б., Пловдивска област: лозе от 2 декара, нива от 2 декара и нива от 3 декара в местността „Б”; лозе в местността „Ю”; лозе от 3 декара в местността „Ч”; нива от 4 дка в местността „В” и нива от 12 дка в местността „Ш”.

В. съд е приел, че тези земи са заявени за възстановяване само по преписката на Р. С. Ж. , възстановени са от поземлената комисия по същата преписка, но на името на общия наследодател С, съответно – отказано е възстановяването им на наследниците на Р. Ж. Затова е налице спор за материално право и предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим. Този иск обаче е неоснователен, тъй като събраните по делото доказателства не установяват по категоричен начин, че Р. Ж. е придобил собствеността върху спорните земи чрез давностно владение, продължило 20 години преди образуване на ТКЗС.

Решението е правилно.

С ТР №1 по гр.д. №11/1997г. на ОСГК на ВКС е прието, че правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл.10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

Част от съдебните състави влагат в тези разяснения смисъл, какъвто те нямат. Приема се, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, ако ищците не са подали пред поземлената комисия заявление за възстановяване на собствеността на своя наследодател. Приема се за ирелевантно обстоятелството, че земята е заявена за възстановяване, но на името на друго лице. Това разбиране е в основата и на касационното оплакване по настоящото дело, че въззивното решение не е съобразено с ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС, предвид обстоятелството, че за процесните земеделски земи не е имало заявление за възстановяване на името на общия наследодател С, но въпреки това са възстановени на неговите наследници, по заявлението за възстановяване на собствеността на сина му Р. Ж.

Настоящият състав приема, че от решаващо значение за правния интерес по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спорната земя да е била своевременно заявена за възстановяване пред поземлената комисия, независимо от това дали заявлението е на името на общия наследодател или на един от наследниците му. Тук следва да се има предвид разрешението, дадено с т.3 от ТР №2/1996г. на ОСГК на ВС, че правото на възстановяване на собствеността е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира. При наличие на спор за материално право, ако с влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бъде установено, че собственик на земята е общият наследодател, а не едно от децата му, което я е внесло в ТКЗС, поземлената комисия може да постанови решение за възстановяване на собствеността по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението и – т.е. собствеността на общия наследодател може да се възстанови и по преписката пред поземлената комисия, образувана по заявление на наследника, внесъл земята в ТКЗС, а също и обратното. С оглед указанията на т.2 от ТР №1/1997г. на ОСГК, във връзка с т.3 на ТР №2/1996г., от значение при преценката на правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е обстоятелството, че земята своевременно е заявена за възстановяване пред поземлената комисия, а не това на чие име е заявена.

В настоящия случай спорните земи са били заявени само по преписката на сина Р. Ж. , но не и по тази на общия наследодател С. П. изложеното, налице е висящо производство за възстановяване на собствеността, по което е възникнал спор за материално право и този спор следва да се разреши от съда по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Този иск е процесуално допустим, както правилно е приел и въззивният съд.

Правилни са и изводите по съществото на правния спор. Въззивният съд е обсъдил подробно гласните доказателства по делото и е изложил съображения защо не приема за установено, че синът Р. Ж. е придобил по давност към момента на образуване на ТКЗС на спорните имоти, които са били на баща му С. Ж. Решаващият мотив на въззивния съд е не само това, че свидетелите не са установили по площ земите в съответните местности, които синът е работил, но и обстоятелството, че най-ранният момент на установеното от него владение е 1940г., а до образуване на ТКЗС през 1956г. не са изтекли необходимите 20 г. по Закона за давността /отм./. Правилно е прието, че делбеното дело от 1966г. не съдържа информация, която да е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор, тъй като обстоятелството, че С. Ж. е дарявал част от нивите си на своите дъщери за сметка на разполагаемата част от наследството, няма пряка връзка с твърдението на ищците, че Р. Ж. е придобил по давност други земи на общия наследодател. Освен това - обстоятелството, че част от ответниците по делото не са ангажирали адвокатска защита, а ответникът П. П. е заявил, че не е оспорвал иска и затова моли да не му се присъждат разноски по делото не може да се тълкува като признание на твърдението на ищците, че Р. Ж. е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС. Няма и категорични доказателства, че един от спорните имоти е бил даден в зестра на съпругата на Р. Ж. и той го е владял повече от 20г. преди образуване на ТКЗС.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1486 от 20.10.08г. по гр.д. №3051/2007г. на Пловдивския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: