Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * немотивирано отхвърляне на доказателствено искане * обяснения на подсъдим * съществени процесуални нарушения


Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

София, 28 юни 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

ДАНИЕЛА АТАНАСОВА


при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 269/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството по реда на чл. 420, ал. 2 НПК е образувано по искане на осъдения Г. А. И. за възобновяване на нохд № 842/2012 г. по описа на Врачански районен съд (ВрРС).
Макар и да не е изрично посочено, в искането са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Материалният закон е приложен правилно, правилна е и правната квалификация. Не са налице твърдяните в искането пороци на обвинителния акт. Заличаването на свидетелката по делото Д. не е довело до нарушаване на чл. 15 НПК.
Осъденият Г. А. И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява лично, не се представлява. Моли искането му да бъде уважено и делото да се върне за ново разглеждане. Счита, че не е извършил престъпленията, за които е осъден, тъй като според него не е нареждал на никой да подписва документи. Същите са подписвани от шофьора, който си е признал, че е извършителят на престъплението.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.
С присъда № 111 от 15.10.2012г., постановена по нохд №842/2012г., ВрРС е признал подсъдимия Г. А. И. за виновен в това, че за времето от 10.06.2010 г. до 03.04.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на „фирма” – [населено място], си е служил с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство – регистрационни табели, издадени за лек автомобил "марка", "модел", с номер на рама , собственост на „фирма” – [населено място], поради което и на основание чл. 345, вр. чл. 26, ал.1 и чл.54 НК е го е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен и в това, че за времето от 30.06.2010 г. до 30.03.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на „фирма” – [населено място], съзнателно се е ползвал от документи с невярно съдържание, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им – протоколи за периодичен преглед за техническата изправност на пътно превозно средство, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл.311, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал.1 НК, на Г. А. И. е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определението общо наказание е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
С горепосочената присъда подсъдимите А. И. и Л. Л. /които не отправят искания за възобновяване/, са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК, като по отношение и на двамата е приложена разпоредбата на чл.78а от НК.
С въззивно решение № 138 от 11.12.2012г., постановено по внохд № 529/2012 г., Врачанският окръжен съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
В искането за възобновяване липсва диференцираност както на касационните основания, така и на подкрепящата ги аргументацията. От съдържанието на искането може да се направи извод, че се релевират всички касационни основания.
Касационната инстанция намира за основателно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи акта на въззивната инстанция. В хода на въззивното производство, което е било образувано по жалби на тримата подсъдими, подсъдимият Г. И. е депозирал допълнително изложение към въззивната си жалба, в което е посочил, че след постановяване на първоинстанционната присъда са му станали известни факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на делото от фактическа и правна страна, поради което прави искане за допълнителен разпит. В проведеното на 29.11.2012г. съдебно заседание, адв.Д., защитник на подс.Г. И. е заявил, че поддържа искането за допълнителен разпит на подзащитния му във връзка с даването на допълнителни обяснения пред въззивния съд. Това искане е било оставено без уважение, като мотивите на съда са че „ фактическите обстоятелства, изложени в неговите обяснения са в пълнота, събрани на първа фаза”. С тези си действия, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните такива. Подсъдимият има право да дава обяснения по всяко време на процеса до приключване на съдебното следствие, като това негово право не е ограничено от вече депозирани такива. Въззивният съд проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като в тази връзка разпоредбата на чл.332 от НПК визира процесуална възможност за провеждане на съдебно следствие, при което могат да бъдат използвани всички способи за събиране и проверка на доказателствата, сред които е и разпит на подсъдим. Отказът на съда е довел до съществено ограничаване правата на подсъдимия, така както те са гарантирани в НПК и е в грубо нарушение на процесуалните правила.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред въззивната инстанция, като постановеното от нея решение, в частта касаеща подсъдимия Г. А. И. бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.При новото разглеждане на делото следва да се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, като на подсъдимия бъде дадена възможност да даде обяснения.
С оглед на горното е безпредметно обсъждането на останалите възражения, релевирани в искането за възобновяване.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 529/12г., по описа на Окръжен съд-Враца.
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 138 от 11.12.2012г., постановено по внохд № 529/2012 г., по описа на Врачански окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 111 на Врачански районен съд от 15.10.2012 г. по нохд №842/2012 г., в частта по отношение на подсъдимия Г. А. И..
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на ОС-Враца.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.