Р Е Ш Е Н И Е № 597 Град София, 05.01.2011 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретар КР.ПАВЛОВА и в присъствието на прокурор И. ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 601/2010 г Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Б. П. К. – чрез защитника, против присъда № 100/23.9.2010 г. по въззивно нохд № 1342/2010 г. на Варненския окръжен съд. Поддържат се доводи, конкретизирани в допълнението към жалбата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушения на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348 ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания- за отмяна и оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение и намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са налице основания от поддържаните за изменение или отмяна на въззивната присъда, поради което следва да бъде оставена в сила. Частната обвинителка Е. С. С., действаща чрез законния си представител Д. И. Т., не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност съгласно чл.347 ал. 1 НПК и намира: Варненският районен съд, 28 наказателен състав с присъда № 380/30.06.2010 г. по нохд № 1310/2010 г. признал подсъдимия К. за невинен в това на 5.8.2008 г. в гр.Варна да се е съвкупил с лице от женски пол-св.С., която не е навършила 18 г., и да я е принудил към това със сила, поради което го оправдал по обвинението по чл. 152 ал. 3 т. 5 във вр.с ал. 2 т. 1 вр.ал.1 т. 2 пр. 1 НК. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства. Варненският окръжен съд с присъда № 100/23.9.2010 г. по въззивно нохд № 1342/2010 г. отменил присъдата на районния съд и признал подсъдимия К. за виновен да е извършил престъплението и на осн.чл. 152, ал. 3, т. 5 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т. 2 вр.чл.54 НК го осъдил на 5 г. лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор, съдържащ искане за осъждане на подсъдимия К., което първоинстанционния съд не е направил поради неправилна оценка на доказателствения материал в нарушение на чл.107 ал. 3 НПК. Съдът е извършил цялостна служебна проверка на оспорения акт и е направил извод, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, че не се налага събирането на нови доказателствени средства за факти и обстоятелства от относимите към предмета на доказване и че протестът по изложените в него съображения за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, е основателен. Изложил е приетата за установена фактическа обстановка, направил е пълен и задълбочен анализ на доказателствата след съпоставка, включително и с обясненията на подсъдимия. Изложил е подробни съображения, съответстващи на изискванията по чл.305, ал. 3 НПК, основани на вярната оценка на писмените доказателствени средства, показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица, които подробно и изчерпателно е посочил. Мотивирал е отказа си да приеме обясненията на подсъдимия като достоверни, както и показанията на свидетелите М. и В. за относими обстоятелства-извършено ли е изнасилване на непълнолетната свидетелка и автор ли е подсъдимият на това престъпление. Мотивирал е изводите си за достоверност на показанията на св.С., които също е оценявал след съпоставка с писмените доказателствени средства, с показанията на посочените свидетели и тези на св.Ж., на резултатите в заключенията на вещите лица, изградени на основата на данните, съдържащи се в целия доказателствен материал и специалните знания, които са имали, за да дадат отговор на поставените им задачи. Правилно съдът е приел, че обясненията на подсъдимия са противоречиви, непоследователни и че показанията на св.М. и св. В. са дадени с намерението да подкрепят позицията на подсъдимия на защита. Законосъобразни са изводите за наличието на всички признаци на престъплението, поради което е приел квалификацията по обвинителния акт. Наложил е наказание, което е определил като справедливо и съответстващо на целите по чл.36 НК, обосновавайки се с данните за личността, оценката за обществената му опасност и тези на извършеното престъпление. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.153 НПК, което е довело до нарушаване на процесуалните му права на защита. Съгласно посочената разпоредба за съответния орган, който е допуснал и назначил експертиза и е определил задачите, на които да бъде даден отговор, е предвидено задължение да назначи допълнителна експертиза само когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, но не и когато въобще не е даден отговор на поставена задача. Такъв е и конкретния случай-водещият разследването е посочил като евентуална задача изготвянето на Д. анализ на взетата от св.С. кръвна проба, (отговор на която очевидно е приел в по-късен етап, че не е необходим). Видно от заключението на СМЕ на веществени доказателства лекар от съдебна медицина е дал отговор само на една от задачите като е посочил установената кръвно-групова принадлежност. Възражения не са направени от страните, нито някоя от тях е направила искане за допълнителни въпроси на експерта. Доколкото по делото не само че не е искано от страните, а и съдът не е намерил, че е необходима Д. експертиза, възражението в посочения смисъл може да бъде определено като искане за събиране на нови доказателства поради непълнота, която не е от предвидените в НПК касационни основания за отмяна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в смисъла, поддържан от жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита. Формалното нарушение, изразяващо се в неспазване указанията в бланката за постановление за назначаване на експертиза, приложено на л.132 от досъдебното производство, не може да бъде определено като съществено. От съдържанието му и конкретно р.3 водещият разследването изрично е указал какви задачи следва да се изпълнят с назначената биологическа експертиза като се изследват предоставените обекти, подробно описани в съдебно-медицинската експертиза за веществени доказателства /л.133 и л. 134/ и съответстващи на посочения като притежател-св.С., за които има данни по делото, че са нейно притежание, че задачите са свързани с необходимостта да се установи наличието на сперма и нейния произход. Няма данни, които да пораждат съмнение и да определят показанията на свидетелите, разпитани пред съдия, като събрани в нарушение на чл.139 ал.5 НПК. Първоначалните протоколи, дадени пред разследващия орган, не са били предмет на обсъждане, нито са приети от съда. При разпита пред съдия лицата, на които е проведен разпит, са имали възможност да разкажат подробно своите възприятия, да установят факти, относими към предмета на доказване, без да бъдат ограничавани - включително и по въпроси, които те самите са счели за необходимо, макар фактически и да нямат значение при решаването на който и да е от въпросите по чл.301 НПК. Съдържанието им е проверено чрез прочитане от лицата, което са удостоверили чрез личното си заявление в посочения смисъл и собственоръчния им подпис в присъствието на подсъдимия и защитника му. Никой не е оспорил начина на провеждане, нито е заявил за наличието на някакво въздействие върху съдържанието на установяваното от тях. Доколкото относими към предмета на доказване са само установените факти - че подсъдимият и пострадалата са били оставени сами в автомобила, че последната при връщане на компанията-включително свидетелите В. и Ж., е разказала за упражнената върху нея принуда и извършеното изнасилване от страна на подсъдимия. Тези обстоятелства са установени и от съдебно-медицинската експертиза за телесни повреди в областта на лицето и тялото, както и за начина на причиняването им и са в подкрепа на показанията на св. С.. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е бил длъжен да проведе ново съдебно следствие. Не само защото страните не са направили искане за допускане на нови доказателства или повтаряне на извършени от първоинстанционния съд процесуални действия, но и защото е направил извод, че са събрани по предвидения процесуален ред всички възможни доказателствени средства, в които се съдържат факти за относимите обстоятелства, поради което е приел, че не са налице предпоставките по чл.327 НПК. Фактическите изводи, които са основание да приложи правилно материалния закон, са направени след подробен и задълбочен анализ и вярна оценка с оглед действителния смисъл на целия доказателствен материал. По този начин е отстранил нарушението по чл. 107 ал. 3 и ал. 5 НПК, допуснато от първоинстанционния съд. Мотивите, в което е намерило израз и вътрешното убеждение на съда за виновността на подсъдимия и приложимия към обективното му поведение закон, съответстват на изискванията по чл.339 ал. 3 вр.чл. 305, ал. 3 НПК. Не е допуснато нарушение с отказа да се назначи тройна съдебно-медицинска експертиза, която „да се произнесе категорично имало ли е насилствен полов акт или не…”, както и съдебно-медицинска експертиза – „в частност андрологична и гинекологична” която да отговори дали може при полов акт /вероятно насилствен/ да липсват травматични увреждания или ако има какви следва да са те. Първоинстанционният съд правилно е отказал допускането на тези експертизи, за което е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя. Отговори на въпроси като поставените не са от компетентност на вещи лица, чиито задачи се определят според компетентността им съгласно чл.144 и сл. НПК, а могат да се изведат при преценка на доказателствения материал, което е задължение на съда. Други искания за експертизи с ясно и точно формулирани от страните задачи, отговорите на които биха били от компетентност на специалисти в съответни области за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства, не са били направени пред инстанциите по същество. Съдът е този, който има процесуалното задължение да преценява основателността на искането за събиране на доказателствен материал и в случаите като посочения да мотивира решението си, както е направил първоинстанционния съд и да откаже допускането им, защото няма да имат значение за правилното решаване на делото. Варна и в съответствие с останалия доказателствен материал е направена оценка на заключението, съдържащо се в съдебно медицинската експертиза за наличие на кръв върху панталона на подсъдимия с кръвно-груповата принадлежност на пострадалата. Заключението не е основното доказателствено средство въз основа на което съдът е направил своите изводи за виновност. Необосновано е оспорено заключението за наличие на увреждане в съответствие с установеното време на контакт между подсъдимия и пострадалата. Лаконичното изразяване на вещото лице „кръвонасядане… би могло да бъде получено в указаното време” не поражда съмнение за приблизителния час, тъй като са налице категорични данни по делото, които и подсъдимият не оспорва, в този смисъл. Оценката на тези факти съдът е направил не едностранно, а с оглед изискванията на чл.107 ал. 3 НПК. Непровеждането на ново съдебно следствие не е основание да се приеме, че фактическите изводи, основани на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, са опорочени и са довели до неправилното приложение на закона, защото не е било необходимо. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на решението си, че подсъдимият е осъществил състава на чл.152 ал. 3 т. 5 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т. 2 пр. 1 НК. Този извод е бил възможен предвид данните за обективираното му поведение и възможността да има представа за обективните и субективните признаци на престъплението към момента на извършването му - за това, че е упражнил физическо насилие върху пострадалата като и е нанесъл телесни повреди при липса на съгласие и съпротива от нейна страна, т.е. осъществил е изпълнителното деяние, което е започнало с принуда и е завършило с осъществяването на половото сношение при това съзнавайки, че упражнява сила, за да се съвкупи без наличието на съгласие. Налице е и другия признак на престъплението -„ненавършила 18 години”. Този извод е изведен от физическите данни на пострадалата и възможността подсъдимият, който е по възрастен от нея с около седем години и има по-богат житейски опит включително и поради обстоятелството, че е бил семеен, за да прецени възрастта, а за квалификацията като опасен рецидив по см. на чл.29 ал.1 б.”А” НК – с оглед данните за предходно осъждане на лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно преди да е изтекъл срока по чл.30 ал. 1 НК. Нямат значение като факти, установени по делото, че пострадалата не е избягала, че не е викала, ако е имала възможност при конкретната обстановка или че не е имала сперма от подсъдимия по тялото си, по дрехите си или на мястото, където е извършено престъплението. Извод за насилствено съвкупление се мотивира, какъвто е и конкретния случай, не от вещи лица при липса на подобни от посочените обстоятелства, а въз основа на задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал и вярна, с оглед действителния им смисъл, оценка, каквато въззивният съд е направил по предвидените от НПК ред и начин. Наказанието, наложено на подсъдимия е съобразено с правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени всички установени по делото относими обстоятелства-смекчаващи и отегчаващи, обществената му опасност с оглед данни и за друго осъждане за престъпление от общ характер извън определящото квалификацията на деянието, причините и условията, способствали извършването при конкретната фактическа обстановка, подбудите, резултата и последиците за пострадалата. Наказание в размер близо до минимума от три години е съответен на извършеното и на целите по чл.36 НК. Цялостното поведение на подсъдимия и заявеното незачитане на правилата на обществото и законите в страната не дават основание за извод, че смекчаващите обстоятелства, доколкото за такива могат да бъдат отчетени сравнително младата му възраст, ситуацията, в която е била пострадалата – изоставена от приятеля й, с когото е била заедно вечерта при непознат мъж известен на компанията с криминалните му прояви, по своята тежест се отразяват върху оценката за тежестта на личността му и извършеното. Затова в определения размер наказанието е справедливо и няма основание по смисъла на чл.348 ал. 5 вр.ал.1 т. 3 НПК за изменение на решението. Предвид изложеното, че въззивният съд с постановената нова присъда не е допуснал нарушения от поддържаните, Върховният касационен съд намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 354 ал.1 т. 1 НПК и затова Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 100/23.9.2010 г. по въззивно нохд № 1342/2010 г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: