Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 10 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2294/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Н. В. Г. за възобновяване на нохд № 3695/11г. по описа на Софийски районен съд. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Развити са подробни доводи, подкрепящи оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП счита, че искането е допустимо, но неоснователно. Изразява становище, че доводите в искането за възобновяване са аналогични с тези от въззивната жалба и са намерили отговор в решението на СГС. Намира ,че двете съдебни инстанции са направили верни изводи за доказаност на обвинението. Счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Т., защитник на осъдения поддържа искането и моли за уважаването му. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като няма насочване на действията на осъдения Г. към отнемане на вещи, не е налице пряк умисъл. Моли за оправдаването му. Осъденият Н. Г., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е влязла в сила, след като е била потвърдена от въззивната инстанция и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 11.10.2011г., постановена по нохд №3695/11г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Н. В. Г. е бил признат за виновен в това, че на 03.08.2010г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] направил опит, чрез използване на техническо средство да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 3 165 лева, от владението на С. П. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, чл.53 от НК и относно деловодните разноски. С въззивно решение № 706 от 28.05.2013г., постановено по внохд № 1438/12г., Софийски градски съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Доводите в подкрепа на релевираните с искането за възобновяване касационни основания са идентични с тези, които са били отправени от защитата пред въззивната инстанция. Последната ги е обсъдила в рамките на въззивната проверка, като е дала и съответните убедителни отговори в съдебния си акт, които се споделят от този съдебен състав. Доколкото те отново се поставят на вниманието на настоящата инстанция и се поддържат, следва в допълнение да се посочат някои аргументи, касателно неоснователността им. Първоинстанционното производство се е провело в рамките на една от предвидените в НПК диференцирани процедури, а именно тази по чл.371, т.1 от НПК. В хода на същото прокурорът в съдебното заседание, проведено на 11.10.2011г. на основание чл.287, ал.1 от НПК е повдигнал ново обвинение на подсъдимия, след като е установил основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, касателно времето на извършване на деянието. Съдът е допуснал изменение на обвинението при спазване процесуалните правила за това. Подробно в искането за възобновяване се мотивира твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане разпитите на свидетелите В. Б. и М. Н., тъй като са проведени от оперативен работник. Правилно показанията на свидетеля Б. са приети от съда като годни доказателствени източници, като същото не може да се каже за показанията на свидетеля Н.. Двамата свидетели са били разпитани на досъдебното производство от оперативен работник и тези им показания са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, ал.2 от НПК, без провеждането на разпит в хода на първоинстанционното съдебно следствие. С постановление от 03.08.2010г., разследващият полицай по досъдебното производство на основание чл.199, чл.218, ал.2 и чл.194, ал.3 от НПК е възложил на оперативен работник от състава на 05 РПУ-СДВР извършването на разпит в качеството на свидетел на В. Б.. В протокола за разпит на този свидетел е отразено, че оперативният работник е извършил процесуално-следственото действие на основание чл.194, ал.3 от НК, при условията на чл.212, ал.2 от НПК. Разпоредбата на чл.194, ал.3 от НПК визира две хипотези, при които полицейските органи в МВР могат да извършват действия по разследването - при предпоставките на чл.212, ал.2 от НПК и когато са им възложени от прокурор, следовател или разследващ полицай.В случая разпитът на Б. е проведен след изрично възлагане от разследващия полицай с надлежен акт. Няма как разпитът да е проведен при хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК, тъй като досъдебното производство, започнало като бързо производство по чл.356 от НПК, вече е било образувано. Съгласно алинея трета на цитирания текст, бързото производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. Разпитът на този свидетел е годен доказателствен източник, независимо от отразяването в него на разпоредбата на чл.212, ал.2 от НПК, тъй като меродавно за преценката на процесуалната надеждност на това доказателствено средство е действието на постановлението за възлагане, което времево предхожда извършването на това процесуално действие, а не антетната част на протокола. Горното не би могло да се каже по отношение на разпита на свидетеля Н., тъй като същият няма как да е проведен при условията на чл.212, ал.2 от НПК, а и в кориците на делото не се съдържа постановление за възлагане на отделни действия по разследването, който документ обуславя законосъобразност на извършения разпит, респективно на събраните с него данни. При тези констатации, решаващите съдилища са били длъжни да изключат от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Н.. Независимо, че не са сторили това, фактическите им констатации, касателно механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия са правилно изведени при оценката на останалите доказателства и доказателствени средства. В искането се твърди, че процесуално нарушение е извършено и при проведеното разпознаване. Внимателната преценка на протокола, материализиращ извършването на следственото действие “разпознаване на лица” сочи, че същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и е годен източник на доказателства. Съвсем различен е въпросът за оценка на събраните с него доказателства. Разпознаването е доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица и предмети.От материалите по делото е видно, че при извършване на процесуално-следственото действие „разпознаване”, са били спазени правилата на чл.170 и сл. от НПК. Непосредствено преди да бъде извършено разпознаването свидетелката М. е разпитана в качеството на свидетел, включително за обстоятелствата при които е наблюдавала подсъдимия и по кои особености може да разпознае лицето. При извършване на разпознаването е присъствала и адв.К., упълномощен защитник на подсъдимия. Същата е направила възражения, касателно сходството на лицата, което възражение, поддържано и в искането за възобновяване, е неоснователно. По отношение на лицата, които се поставят за разпознаване, законодателят е визирал именно изискване за сходство, доколкото не би могло да се търси идентичност, в каквато насока са оспорващите аргументи. От приложения по делото албум не би могло да се изведе твърдение, че лицата, които са съпоставени са с несходни индивидуализиращи ги белези, което би обусловило процесуален порок на извършеното разпознаване. Възраженията, касателно извършеният оглед на веществени доказателства и по-точно относно техния брои, тази инстанция намира за нямащи пряко значение за правната квалификация на деянието. За приложението на квалифициращия състава по чл.195, ал.1, т.4 от НК е достатъчно използването само на едно техническа средство, а дали става въпрос за 21бр. или 48бр. технически средства, които е носел със себе си подсъдимият, е без значение, все става въпрос за едно значително количество от технически средства, като по същественото е, че всички те са били предназначени за противозаконно проникване в помещения. Не се констатираха твърдяните в искането процесуални нарушения при извършения на основание чл.155 и сл. от НПК оглед на предмети. Разпоредбата на 156, ал.2 от НПК предвижда възможност при необходимост огледът да се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист-технически помощник, но няма императивен характер. Преценката за реализиране на предоставената възможност е в компетентност на органите, извършващи съответния оглед. Неоснователно е възражението за недоказаност авторството на осъдения Г. относно инкриминираното му обвинение- опит за кражба. Независимо от пространните аргументи, изложени в искането за възобновяване, както и от редицата цитирани решения на ВКС, настоящият състав изцяло споделя разбирането на решаващите съдилища за това, кога е налице опит за кражба, както и, че при приключване на деянието в тази фаза, конкретните вещи, които са се намирали в даденото помещение, са без значение. Достатъчно е да бъде установено по несъмнен начин, че подсъдимият/осъденият с действията си се е опитвал да проникне в съответното помещение и да отнеме вещите, които се съхраняват там, като при тези случаи за съставомерността на деянието се изисква от субективна страна наличието на пряк умисъл, макар и неопределен, по отношение на вещите. Възприемането изцяло на тезата и аргументите на решаващите съдилища не изисква ново, подробно преповтаряне в настоящия съдебен акт. Доводи за явна несправедливост на наказанието не се правят. Оплакванията в искането за възобновяване, относно наказанието са свързани с нарушение на материалния закон, като се твърди, че съдилищата не са обсъдили приложението на чл.58, б.”А” от НК. Наличието на една правна възможност, каквато е визирана в цитирания текст, не може да бъде императивно вменена като задължителна дейност на решаващите съдилища при определяне на наказанието, в каквато насока са доводите на искателя. В случая обаче още първата инстанция при отмерване на наказанието е отчела сред смекчаващите обстоятелства факта, че деянието е приключило във фазата на опита. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Н. В. Г.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. Г. за възобновяване на производството по нохд №3695/11г. по описа на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: