Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 28.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 116 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия К. П. П., депозирана чрез неговия защитник. С присъда № 20 от 05.08.2021г. по НОХД № 433/2011г. Бургаски окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на 14.06.2019г. в гр. Бургас без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – метамфетамин с общо нето тегло 1.91 грама на обща стойност 47.74 лева като на основание чл. 354а, ал.3 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия Бургаски апелативен съд с решение № 82 от 22.12.2021г. по ВНОХД № 180/2021г. е потвърдил изцяло присъдата на Бургаски окръжен съд. В касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. Излагат се твърдения, че наложеното му наказание е несъответно на обществената опасност и на деянието, и на дееца, както и на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК. Моли да бъде намален размерът му или Върховният съд да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 354а, ал.5 НК. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия излага доводи, че осъщественото от П. покрива признаците на състав на престъпление по чл. 354а, ал.5 НК поради нищожното количество наркотично вещество. При несподеляне на тази теза от съда моли да бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода на три месеца поради промяна в поведението на подзащитния му и грижите, които към момента полага за малко дете. Прокурорът заявява, че всички възражения на защитата в касационната жалба са били предмет на обсъждане и във въззивното решение и са получили своя адекватен отговор. Според представителя на обвинението не са налице предпоставки за квалифициране на извършеното по чл. 354а, ал.5 НК, тъй като случаят не е маловажен. Определеното наказание за срок от седем месеца лишаване от свобода е справедливо поради съобразеността му с обществената опасност на деянието и дееца. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Подсъдимият К. П. не се явява, за да изложи личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия чрез неговия защитник и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Предмет на разглеждане от първостепенния съд е била деятелност на подсъдимия К. П., квалифицирана, с внесен за разглеждане обвинителен акт, като престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, пр.4 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК – за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества при условията на опасен рецидив. Въпреки липсата на законова основа за приложението на чл. 287, ал.1 НПК поради неустановяване в хода на съдебното следствие на основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, в съдебно заседание прокурорът го е изменил в такова по чл. 354а, ал.3 НК и то е прието от съда, в резултат на което правоприлагащият орган е бил обвързан именно с тази правна квалификация. Представителят на държавното обвинение го е лишил от възможност да извърши собствена преценка дали държането на високорисковото наркотично вещество е било с цел разпространение. Въпреки тази констатация настоящият състав не би могъл да интервенира в правораздавателната дейност на съдилищата, тъй като въззивната инстанция се е произнесла единствено по жалба от подсъдимия, а очевидно обективирания с присъдата и атакуваното решение резултат е в полза на подсъдимия. При тази ситуация решаващите съдилища е следвало да отмерят наказанието в рамките на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на ал.3 на чл. 354а НК наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Те са преценили, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на П. обстоятелства и прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК му е определено наказание под минималния размер и възползвайки се и от разпоредбата на чл. 55, ал.3 НК не му е определено наказание глоба. Правилно второстепенният съд се е солидаризирал с така отмереното от първия съд наказание лишаване от свобода, което е под минималния размер. Наведените пред настоящата инстанция доводи касателно явна несправедливост на наложеното на П. наказание, са били предмет на разглеждане и от въззивния състав и са получили своя коректен отговор. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че поради незначителното количество високорисково наркотично вещество съдът е сладвало да приеме случаят за маловажен и да приложи разпоредбата на чл. 354а, ал.5 НК. Маловажността на случая не се определя единствено от количеството на държаното високорисково наркотично вещество, неговият вид или съдържание на активен наркотично действащ компонент, а и от личността на подсъдимия и неговото отношение към извършеното. Всъщност ниското количество високорисково наркотично вещество, държано от П., е отчетено от съдилищата и е намерило своето проявление при приложение нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, възприето като едно от многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да се отмери наказание под минималния, визиран в санкционната част на приложимата правна норма размер. Контролираният съд е отчел и съдействието на П. за разкриване на деянието чрез доброволно предаване на процесното вещество, полаганите от него грижи за малолетно дете, но е преценил и наличието на такива, сочещи на не толкова ниска обществена опасност на дееца. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е многократно осъждан, преимуществено за престъпления срещу народното здраве, свързани с държане с цел разпространение или държане на високорискови наркотични вещества, за част от които е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Настоящото деяние е извършено в изключително кратък темпорален период /15 дни/ след влизане в сила на акт, с който К. П. е признат за виновен за държане на високорискови наркотични вещества. Тази съотносимост между смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства правилно е разчетена от въззивния състав като е приел, че определеното от първостепенния съд наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца се явява справедливо – позиция, с която и настоящият състав се солидаризира, преценявайки, че евентуалното негово намаляване би създало чувство за безнаказаност както у подсъдимия, така и у останалите членове на обществото. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 22.12.2021г. по ВНОХД № 180/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.