Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 7   София, 07.04.2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВА ДЕКОВА                                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №36 по описа за 2009 год.   Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н., тримата от гр. П., за отмяна на решение №812/14.07.2008г. по гр.д. №2469/2007г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставено в сила въззивно решение от 05.12.2006г. по гр.д. №1583/2006г. на Окръжен съд-Пловдив за оставяне в сила решение от 04.05.2006г. по гр.д. №1264/2005г. на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н. срещу Р. Н. Ч., П. Х. У. , К. Н. А. и Е. И. К., всички от гр. П., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №46 от 03.02.2009г. по делото. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.321, б.”а” и б.”г” от ГПК/отм./, на които съответстват отменителните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК, който е приложимият процесуален закон. С молбата са представени писмени доказателства, описани в нея. Молителите считат, че същите са нови доказателства от съществено значение за решаване на делото. Подържат също, че атакуваните решения са в противоречие с решение №1569/10.04.2002г. по гр.д. №18/2001г. на ВКС, ІVг.о., чиято задължителна сила считат, че се разпростира спрямо тях. Молителите Д. представят писмена защита. Ответниците по молбата Р. Н. Ч., П. Х. У. , К. Н. А. и Е. И. К. оспорват молбата като неоснователна по съображения в писмени отговори, подадени чрез процесуалния им представител адв. К. Представят писмена защита. Третите лица-помагачи не вземат становище по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С решение №812/14.07.2008г. по гр.д. №2469/2007г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е оставено в сила въззивно решение от 05.12.2006г. по гр.д. №1583/2006г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение от 04.05.2006г. по гр.д. №1264/2005г. на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н. срещу Р. Н. Ч., П. Х. У. , К. Н. А. и Е. И. К., всички от гр. П., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на четири договора за прехвърляне правото на строеж поради невъзможен предмет, както следва: н.а. №192/1996г., с който Р. Н. Ч. е закупил правото на строеж за апартамент №1, ет.1 от новопроектирана жилищна сграда, предвидена за построяване в дворно място УПИ-ІХ 1259, кв.41-нов по плана на Централна градска част на гр. П. н.а. №34/1996г., с който П. Х. У. е закупила правото на строеж на апартамент №3, ет.2 в същата сграда; н.а. №77/1995г., с който К. Н. А. е закупил правото на строеж на ап.4, ет.2 в същата сграда и н.а. №53/1996г., с който Е. И. К. е закупил право на строеж на офис с квадратура 50,15кв.м. по архитектурния проект на мансардния етаж в същата сграда и са отхвърлени исковете за отмяна на същите нотариални актове. ВКС, ІІІ г.о. е приел, че договорите за суперфиция на конкретни обекти от процесната сграда имат предмет и обвързват страните, т.е. те са произвели транслативно действие, в резултат на което прехвърлителите А. Г. , в качеството му на Е. и съпругата му Т. Г. са престанали да бъдат собственици на правото на строеж, респ. на построените въз основа на него апартаменти, а такива са станали последващите приобретатели на тези обекти – ответниците по делото, поради което исковете за прогласяването им за нищожни, поради невъзможен предмет, предявени от първоначалните съсобственици на недвижимия имот, с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, са неоснователни. Молителите се позовават на нови писмени доказателства – писмо изх. №А894Х33/29.01.2998г. на Община П., наказателни постановления №25 и №26, двете от 15.01.2001г. на РДНСК-Пловдив. Считат, че същите са от съществено значение за делото, тъй като установяват, че строителството на сградата е извършено без одобрени проекти и строително разрешение. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая отмяна не може да се допусне поради това, че не е налице второто кумулативно условие на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – новото доказателство да бъде от значение за решаването на делото. Основният спорен въпрос в производството по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД е бил, дали договорите за суперфиция на конкретни обекти са с невъзможен предмет с оглед на последващото спрямо сключването им разваляне на сключения между ищците-съсобственици на дворното място и А. Г. , в качеството му на Е. , с н.а. №56/1999г. договор за учредяване на правото на строеж срещу задължение за проектиране и строителство. Обстоятелството дали строителството на сградата е извършено без одобрени проекти и строително разрешение не е относимо към спора, както с оглед на предмета на договорите, нищожността на които се иска да бъде прогласена – договори за прехвърляне правото на строеж, така и с оглед на основанието, на което се иска прогласяване на нищожността, а именно – липса на предмет. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК също е неоснователна. За да бъде осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е необходимо да е налице субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения, т. е. идентичност на страните и спорния предмет /основание и петитум на предявените искове/. Такава идентичност в случая не е налице. В случая решението, чиято отмяна се иска е по спор за валидността на договори за суперфиция на конкретни обекти. С влязлото в сила решение по другото дело, на което молителите основават молбата си за отмяна, е разрешен спор за валидността на други договори за прехвърляне правото на строеж – по н.а. №79/1996г. и н.а. №110/1996г., с първия от които ищците по другото дело А. Г. , в качеството му на Е. и съпругата му Т. Г. прехвърлят правото на строеж на апартамент в процесната сграда на ответника С, който от своя страна с втория договор прехвърля правото на строеж на ответника К. В случая не е налице идентитет на спорния предмет на разглеждане по двете дела. Няма две решения, които да са за едно и също искане и на едно и също основание, нито има противоречиви решения по дела, при които предметът на едното се включва в предмета на другото дело, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението, а такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, а сочи на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ без уважение молбата на И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н., тримата от гр. П., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК на решение №812/14.07.2008г. по гр.д. №2469/2007г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: