Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр.София, 12 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1003/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Г. В. С.-чрез защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 655/2010 год. на Б. окръжен съд и отмяна на решение № 238/27.09.2010 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 от НПК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения. Поддържа се и алтернативно на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК- за изменение с преквалифициране на престъплението и определяне на друго по вид наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че няма съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, като основание да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Б. окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 655/2010 год. потвърдил присъда № 26/31.05.2010 год. по нохд № 31/2010 год. на Царевския районен съд, наказателен състав, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 01/02.02.2010 год. в[населено място] в товарен автомобил съхранявал незаконно добит от подсъдимия Кокорков дървен материал от държавния горски фонд на „Държавно горско стопанство-с.К.”ДП-2,5 пространствени кубически метра дъбови дърва на стойност 107 лева. На основание чл.235, ал.2, пр.5 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години и глоба в размер на 1 000 лева. Признал подсъдимия И. Р. Кокорков за виновен по чл.235, ал.1 пр.трето, четвърто и пето и при предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК му наложил наказание „пробация” и определил пробационни мерки в съответните срокове. Предявеният граждански иск от „Държавно горско стопанство-с.К.”ДП против подсъдимите С. и Кокорков за имуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователен и осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия С., в която са поддържани същите като изложените в искането основания за отмяна на присъдата или изменение поради наличието на основания да се квалифицира престъплението като маловажен случай и да се определи друг вид наказание. Въззивният съд след като е изложил фактическата обстановка, за която е направил извод, че е основана на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали и правните си съображения за законосъобразност на квалификацията на деянията на подсъдимите, е отговорил и на възраженията, поддържани от жалбоподателя. Мотивирал е неоснователността на искането за отмяна на посоченото основание – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-не му е предоставено правото на защита в нарушение на чл.291, ал.2 НПК. Правилно е решението на съда да не приеме, че е допуснато нарушение, което по смисъла на чл.348, ал.3 вр.ал.1 НПК да е съществено и да има за единствена последица отмяната на обжалвания съдебен акт. Видно е, че в протокола от проведеното в първоинстанционния съд съдебно заседание не е отразено изрично да е предоставено и подсъдимият да е упражнил правото си на защита. Това е нарушение, но не е съществено, който извод следва от цялостното съдържание на протокола – разяснени са му всички процесуални права, предоставена му е възможност да заяви своето становище, независимо от това на договорния му защитник, упражнил е и правото си да дава обяснения по обвинението. Речта на защитника е обхванала всички въпроси, подлежащи на решаване съгласно чл.301 НПК с присъдата, подробно е мотивирал фактическите и правните съображения - по начин, който е в полза на подсъдимия. Съдът е следвало да запише изрично становището на подсъдимия във връзка с предоставеното му право на лична защита, за да не се поражда съмнение за нарушаване на правата му. Но проявената активност при провеждане на съдебното производство, подробната и задълбочена защитна реч на упълномощения от него защитник, изложена в негово присъствие, очевидно указва на съгласуваност на позицията между подсъдим и защитник, поради което на практика в такива случаи подсъдимият не взема участие в пренията. Независимо от това, че не е участвал в пренията, на подсъдимия е предоставено правото на последна дума, което може да бъде упражнено само лично. От съдържанието на изразеното от него окончателно отношение към обвинението, което не се различава по същество и от дадените пред съда обяснения, следва, че е имал възможност да каже всичко, което според него е било необходимо да бъде известно на съда, за да постанови законосъобразен съдебен акт. Върховният касационен съд нееднократно в съдебните си актове е посочил, че не всяко нарушение на правата на страна в процеса, а само това, което е довело до ограничаване на процесуалните права на защита, е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай не може да се направи извод, че подсъдимият е имал различна от тази на защитника си позиция или че пледоарията на защитника му не е била логична и несъответстваща на задължението му да анализира събрания доказателствен материал и да изложи по убедителен начин възможностите, които са в полза на подсъдимия или да не е формулирал по ясен и несъмнен начин своите искания, които съответстват и на изразеното отношение към предявеното обвинение и събрания доказателствен материал в обясненията и последната дума на подсъдимия. Цитираните решения на състави на Върховния касационен съд съответстват на различна от установената по конкретното дело фактология и не подкрепят тезата на защитника. Затова, като е отказал да уважи искането за отмяна на присъдата на това основание, въззивният съд не е постановил решението си при касационното основание по чл.348, ал.3 вр.ал.1, т.2 НПК. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.235, ал.6 от НК, т.е. като маловажен случай. Изложените съображения настоящият състав изцяло споделя. Независимо от ниската стойност на имуществото-нарязано количество дървен материал, за което е предявено конкретното обвинение, няма основание да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Съдът е направил верен правен извод, че степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия, моралната му укоримост не сочат на по-ниска от обикновените случаи на този вид престъпление. Този извод е изведен от установеното, че инкриминираното имущество е от район, обявен за защитена местност-част от природен парк „С.”, че подсъдимият е инициатор за извършване на престъплението, за което е осъден подсъдимия Кокорков като се е възползвал от тежкото финансово състояние, липсата на жилище и затруднения за нормален живот на семейството му – съпруга и деца, от неговата ниска грамотност и слаба възможност за нормална комуникация, което е осъзнал и изрично отбелязал като факт в обясненията си пред съдебния състав, за вредните последици от извършеното – нанесени щети върху гори и земи от горския фонд, различни по своя характер и стойност от тези по обвинението, които са под специална закрила и са от факторите, които дават отражение върху развитието и задълбочаването на световната екологична криза (за което обстоятелство очевидно не се налага събирането на специални доказателства). Въз основа на цялостната задълбочена оценка на всички установени обстоятелства, които имат значение за характеризиране на деянието и дееца, не може да се направи извод, че са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.235, ал.6 НК и да се наложи различно по вид наказание, както и да се приеме наличието на предпоставките по чл.55 НК. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните искането следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. С.-чрез защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 655/2010 год. на Б. окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 238/27.09.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/