Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

София, 21.07.2021 год.


Върховен касационен съд , гражданска колегия –второ отделение , в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря Теодора Иванова
докладвано от съдията БАЛЕВСКА
гр.д. № 2925/2020 година по описа на II г.о.

Производство по чл. 290-293 ГПК.

М. Г. И. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Н. АК- В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 817 от 25.06.2020 год. по В.гр.д. № 183/2020 год. на ОС-Варна, постановено по иск за собственост в производство по чл.124, ал.1 ГПК. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила- непроизнасяне по съществото на спора по заявения отрицателен установителен иск за собственост, заместен е предмета на спора като съдът се е произнесъл за правото на собственост на ищеца.
С подадения писмен отговор от ответниците по касация Т. К. Т. и Д. Н. Т., чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. – АК В., оспорват наведените доводи касаещи основателността на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните доводи касаещи основателността респ. неоснователността на касационната жалба и в правомощията си на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК по въпроса : „Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск , без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота , който се твърди , че е придобита от ищеца ?“ поради противоречие с мотивите на Решение № 123 от 16.04.2009 год. по гр.д.№ 3394/2007 год. на ВКС – III г.отд., както и поради необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика и еднаквото и точно прилагане на закона.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване

С цитираното Решение № 123 , постановено по реда на чл. 218а ГПК ( отм.), състав на ВКС е изразил становище, че в производство по чл. 108 ЗС, „ за да е налице идентичност (на имотите на страните) следва да се установи пълно съвпадане на местност, граници и площ на имотите“, като е очевидно, че се касае до възникнала хипотеза на конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот в хода на висящ исков процес.
Тезата, изразена с цитираното решение съставлява константна практика на съдилищата, макар и без последния елемент - а именно „площта на терена„ в хипотези на спор за собственост и данни за припокриване пространствените параметри на обекта на правото на собственост изцяло или отчасти в рамките на предмета на спора на иска по чл. 108 ЗС и евентуално релевирани правоизключващи собствеността възражения (като придобивна давност) на ответната страна, включени в предмета на спора.
В рамките на заявен отрицателен установителен иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора.
Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект ( недвижим имот) . Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ – този на ищеца и на ответника , по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се интерпретира само и единствено от гл.т. на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година .
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорящи страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ ( изцяло или отчасти ) обект на правото на собственост .

По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения по допуснатия правен въпрос и след преценка в предметната рамка на касационното обжалване по см. на чл. 290 ГПК и задължението служебно да следи за валидността и процесуалната допустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, настоящият състав на ВКС намира , че касационната жалба се явява основателна. Обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1 т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 изр. последно ГПК, по следните съображения:
С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с която заявеният отрицателен установителен иск срещу М. Е. Б., Я. Г. Д., Е. Г. Д. и М. Г. И. е уважен като е прието за установено, че същите не са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 479 кв.м., находящ се в [населено място], с.о. “М. р., Б. ч.- Д.“ местността „Л.“, при посочените граници на имота, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответниците не са взели становище по иска, а ангажираните доказателства не установяват, че имат право на собственост на имота , като ищците са доказали правото си на собственост на процесния недвижим имот.
Ищците Т. К. Т. и Д. Н. Т. установяват правния интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с твърденията си, че са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 479 кв.м., находящ се в с.о.“М. р., Б. ч. – Д.“, [община], район „П.„ м.“Л.“„ при граници съответно ПИ с идентификатори : ***; ***; *** и *** на основание давностно владение, продължило от 1990 година до снабдяването с НА № 21/2014 година.
Ответниците, и по конкретно ответникът Я. Г. Д. взел становище по иска в срока по чл. 131 ГПК, като е оспорил иска с довод, че заедно с останалите наследници на И. Б. (л.62 –районен съд) имат материално-правната си легитимацията на собственици като правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, въз основа на реституционно Решение № 524 от 22.06. 1998 година на ПК-Варна, Протокол за въвод във владение № 951/30.12.1999 година и скица, но оспорва качеството на ответници по заявения отрицателен установителен иск доколкото счита, че след като още през 2005- 2006 година по силата на сключени предварителен договор, а в последствие и окончателен договор за покупко-продажба (възражение подкрепено и с представения пред въззивната инстанция НА № 53/25.06.2006 год.- л.5 –възз.съд) общите наследодатели И. П. Б. (поч. 2008 год.) и К. И. Я. (поч. 2013 год.) са се разпоредили с имота- ПИ, находящ се [населено място] м.“Б. Ч. и Д.„ с площ от 470 кв.м., съставляващ имот № * по плана на местността, идентичен с част от имот № * при посочените граници в полза на ТД “Лойд пропъртис“ ЕООД, то именно дружеството следва да е ответник по иска.
Изводите на въззивния съд касаещи правилното определяне предмета на спора във връзка със заявеното искане (петитум) и страни по спора са незаконосъобразни предвид на изложените по-горе общи мотиви по въпросите,обусловили изхода на спора и данните по делото.
Не могат да се споделят правните изводи на въззивната инстанция, че ответниците по иска М. Е. Б., Я. Г. Д., Е. Г. Д. и М. Г. И., не доказват материално-правната си легитимация на собственици на процесните недвижимите имоти, предмет на вещния спор. Въззивният съд, при обсъждане на доказателствата по делото не е зачел неоспорения, легитимиращ ответниците- въззивници като собственици, титул за собственост на правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, а именно реституционно Решение № 524 от 22. 06. 1998 година на ПК-Варна, постановено по ЗСПЗЗ и последвалите го по време Протокол за въвод във владение № 951 от 30.12.1999 година и Скица.
Без основание, от гл.т. на процесуалния закон - чл. 124 , ал. 1 ГПК сочещ, че отричането на съществуването на конкретно правоотношение съчетано само и единствено с искането това да бъде установено със силата на пресъдено нещо, носи правната квалификация на отрицателен установителен иск, въззивният съд приема, че в предметната рамка на спора за собственост, отричащ правата на собственост на ответниците, съществуваща конкуренция на права по отношение на собствеността на ПИ с идентификатор *** – по силата на земеделска реституция в полза на ответниците от една страна, и от друга страна в полза на ищците, базирана на твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност като основание за придобиване право на собственост за времето от 2004 година до завеждане на иска 2018 година (уточнение в О.З. от дата 29.10.2019 год. – районен съд), респ. и издадения констативен НА № 21/2014 година от отношение на спорния имот - ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място].
Излизайки извън предмета на спора по заявения отрицателен установителен иск и приемайки, че следва по същество да разгледа и предпоставките за закона – чл. 79 ЗС за придобиване на имота на основание давностно владение от страна на ищците Т. К. Т. и Д. Н. Т., обсъждайки наличие на елементите от фактическия състав на това придобивно основание на правото на собственост и направения краен извод, че ответниците не са собственици, защото имотът е собственост на ищците , сочи на съществено нарушение на процесуалните правила в смисъл на разгледа незаявен иск, основание по см. на чл. 270, ал.3 изр.последно ГПК за обезсилване на така постановения съдебен акт и връщането му за ново разглеждане на делото в предметната рамка на заявения вещен иск за собственост.
Настоящият състав на касационния съд намира , че неправилно като решаващ съд , сезиран със спор за собственост на лицата , посочени като ответници по иска , на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с реституционно решение по ЗСПЗЗ, с който иск се иска отричане правото на собственост на ответниците на основание земеделска реституция и наследяване, даденият отговор почива на разширения предмет на спора в който имплицитно е включено придобивнато основание на правото на собственост на ищците по спора ( придобивната давност ), под тезата на „конкуриращо право на собственост“, резултат на осъществен във времето фактически състав след извършената реституция на земеделската земя.( без това право да е заявено за защита с положителен установителен или ревандикационен иск).
По този начин, в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, при избраната форма на защита от страна на Т. К. Т. и Д. Н. Т. срещу М. Е. Б., Я. Г. Д., Е. Г. Д. и М. Г. И. с отрицателен установителен иск и искане да се отрече правото на собственост на ответниците, признато на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, въззивният съд е променил предмета на спора и е разгледал незаявен иск. Така въззивният съд е разгледал и отговорил позитивно на твърденията на ищците , че именно те са собственици на процесните процесния недвижим имот , придобит на оригинерно придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, за времето след издаване на реституционното решение до снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост през 2014 година .
При наличието на влязло в сила решение на органа по поземлена собственост в полза на ответниците, ищците не могат да установят правоизключващи след този момент права със предприетата защита. Както бе посочено и по-горе, в изложените мотиви – отговор на поставения (обуславящ изгода на спора) процесуален правен въпрос , предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата на който ответника основава съществуването на отричаното от ищеца право на собственост в неговия партимониум. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите , въз основа на който ищците поддържа наличие на “конкуриращо право на собственост“, не са част от предмета на спора. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат на тежък порок на съдебния акт - а именно неговата процесуална недопустимост.
В случая мотивите на съда сочат, че за ответниците е възникнало право на собственост на процесния недвижим имот ( земеделски ), в резултат на завършена по административен ред земеделска реституция, но такова не съществува от 2014 година, поради което искът е основателен. Изводите на съда, че това право на собственост не съществува, доколкото същото е погасено поради изтекла в полза на ищците придобивна давност , „обстоятелство“ , заявено с твърдения в исковата молба , но без искане за позитивно произнасяне в тази насока , в рамката на произнесения по същество краен резултат по спора ,съставлява произнасяне на съда извън предмета на спора по заявения отрицателен установителен иск , т.е. налице е разгледан незаявен иск , поради което и обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за постановяване на резултат в рамките на заявения иск , от етапа на устните прения.
При новото разглеждане на иска , съдът следва да прецени отново правния интерес на ищците от заявения отрицателен установителен иск, доколкото същия е насочен по отношение на лица, които са се разпоредили с правото на собственост , далеч преди предявяването на иска ( 2006 година ) и са релевирали възражение за липса на материално-правна легитимация по този иск, като и това , че със задължителна практика на ВКС се приема , че при установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право.
По направеното искане за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция , при връщане на делото компетентността е на въззивния съд- арг. чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 817 от 25.06.2020 год. по В.гр.д. № 183/2020 год. на ОС-Варна, постановено по иск за собственост в производство по чл.124, ал.1 ГПК и
ВРЪЩА делото на ОС-Варна за ново разглеждане , от друг състав за постановяване на законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка на спора по заявения отрицателен установителен иск при съобразяване на дадените указания по приложение на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :