Р Е Ш Е Н И Е № 171 Гр.С., 03.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1407 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Ж. срещу решение №.465/26.11.2015 по г.д.№.1561/15г. на Окръжен съд Стара Загора - с което е потвърдено решение №.568/8.06.15 по г.д.№.4217/14 на Районен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.128 КТ и чл.245 ал.2 КТ. Ответната страна [фирма] не взема становище. С определение №.412/22.04.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „с какви доказателствени средства е допустимо да се доказва получаването на трудово възнаграждение”. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищцата - работила и понастоящем работеща на длъжност „главен счетоводител” в ответното дружество – е било изплатено цялото претендирано трудово възнаграждение. Посочил е, че за изпълнението на задължението по чл.128 КТ, както и за изпълнението на всяко друго парично задължение, следва да се вземат предвид всички възможни и допустими доказателствени средства; че без значение е дали за ищеца е било начислявано трудово възнаграждение по ведомост и дали извършените плащания са били осчетоводени; че релевантни са и конклудентните действия-в продължение на години да се престира труд в полза на ответника, без да се претендира, че не се получава възнаграждение, е неприемливо с оглед опитните правила и житейската логика. Като се е позовал на изслушаните по делото свидетелски показания /относно начина на разплащане/ и счетоводна експертиза /установяваща, че съобразно оформянето на подадените справки-декларации в НАП (Образец 1 и 6), претендираното трудово възнаграждение е било изцяло платено/, е приел, че доколкото ищцата продължава да работи при същия работодател, исковата молба е подадена през 2014г. с претенции за заплащане на трудово възнаграждение от 2012 /м.11 и м.12/ и 2013г. /м.01-м.07/, а съобразно заеманата от нея длъжност тя е следвало да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност, в това число да изготвя ведомостта за заплати на всички служители - което задължение не е изпълнила, не би могла от неизпълнението му да извлече изгодни за себе си правни последици. Поради това е заключил, че не е налице твърдяното неплащане на трудово възнаграждение и претенциите са неоснователни. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС /реш.№.141/ 30.11.10 по г.д.№.2715/08, ІV ГО, ВКС/ по силата на чл.270 ал.3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. По основателността на касационната жалба: Ищцата е работила и понастоящем работи в ответното дружество на длъжност „главен счетоводител”. Полагащото й се трудово възнаграж дение, определено с трудов договор №.69/8.05.12 и допълнително споразумение №.12/1.02.13г., възлиза съответно на 1000лв. и 1500лв. Съобразно оформянето на подадените справки-декларации в НАП (Образец 1 и 6), изготвени за [фирма] от Д. З., на С. Ж. е било платено цялото дължимо трудово възнаграждение за процесния период; посочени са и суми за удържан данък след изплащането му. По делото, обаче, не са представени счетоводни документи /ордери, банкови извлечения или ведомости за заплати/, установяващи заплащане на претендираните суми /ССЕ/. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му върху ведомост, както и с разписка. В случая няма подпис на ищцата по ведомост за получаване на безспорно полагащото й се трудово възнаграждение за процесния период; липсват и писмени данни, които да се приравнят на разписка в смисъла, вложен в този термин от законодателя. Плащането на осигуровки/данък, респективно подаването на справка или декларация от работодателя, че трудово възнаграждение е платено, не съдържат изявление на работника в този смисъл и не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ - удостоверяваща от него получаването на полагащо му се трудово възнаграждение. Действително, в случая заеманата от ищцата длъжност „главен счетоводител” предпоставя задължения във връзка със счетоводство и контрол на финансово-счетоводната дейност на дружеството. От друга страна, обаче, липсата на необходимата съгласно закона счетоводна отчетност и съответна документация /ведомости, разписки и др./ не освобождават работодателя от задължението му да плати безспорно полагащо се трудово възнаграждение за положен труд. В случая по делото не е установено по надлежен ред, че на ищцата са платени претендираните с исковата молба за положен труд суми за м.11-м.12.2012г. и м.01-м.07.2013г. в общ размер на 9009,86в. /423,56 + 582,18 + 830,93 + (5x1246,40) + 941,19 = 9009,86лв./. Предвид изложеното искът за заплащането им е основателен и трябва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния й характер, основателна е и претенцията за мораторна лихва върху дължимите месечни суми от претендирания период. Искът следва да се уважи за сумата 1263,87лв., определена на база данните от счетоводната експертиза /1328,14-64,27лв. (при мораторна лихва 75,64лв. върху главница 423,56лв. – вместо мораторна лихва 139,91лв. върху главница 783,90лв.) = 1263,87лв./, като за разликата до пълния предявен размер от 1344,05лв. се отхвърли. С оглед изхода на спора [фирма] дължи на основание чл.78 ал.1 ГПК на С. Ж. 992,63лв. разноски по компенсация съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78 ал.6 вр.чл.83 ал.1 г.1 ГПК на ВКС 953,32лв. /858,32лв. държавна такса и 95лв. депозит за вещо лице/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.465/26.11.2015 по г.д.№.1561/15г. на Окръжен съд Стара Загора и потвърденото с него решение №.568/8.06.15 по г.д.№.4217/14 на Районен съд Стара Загора, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], кв. Индустриален, [улица].5, със съдебен адрес [населено място], [улица].42А, адв.С. Г., да плати на С. Г. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, и съдебен адрес [населено място], [улица].5, ет.1, офис 7, адв.А. С., на основание чл.128 КТ 9009,86лв. /девет хиляди и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ трудово възнаграждение за периода м.11-м.12.2012 и м.01-м.07.2013, ведно със законната лихва считано от 3.10.14г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане, на основание чл.245 ал.2 КТ 1263,87лв. /хиляда двеста шестдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ изтекли лихви за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до 1.10.2014г.- като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1344,05лв., както и на основание чл.78 ал.1 ГПК 992,63лв. /деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и три лева/ разноски. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], кв. Индустриален, [улица].5, със съдебен адрес [населено място], [улица].42А, адв.С. Г., да плати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл.78 ал.6 ГПК 953,32лв. /деветстотин петдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ такси и разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: