Р Е Ш Е Н И Е                                            № 549                      гр.София, 19 януари  2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември  две хиляди и осма година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ                                       ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                              БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                            със секретар   Румяна Виденова и с участието на прокурора   МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 558/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалби от името на подсъдимия А. Д. Т. срещу потвърждаването от апелативния съд- П. на осъдителната спрямо него част от присъдата на Пазарджишкия окръжен съд. Осъдителната част от присъда № 43 от 24 април 2008 год. по нохд № 2/2008 год. е за извършените от подсъдимия Т три престъпления: по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 и с чл.2, ал.2 от Наказателния кодекс – за склоняването към проституция с користна цел на А. Т. З. в периода декември 2005 год. – май 2006 год.; по чл.159а, ал.2, т.6 НК – за набирането през м.ноември 2006 год. и транспортирането на 22 ноември с.г. на З. с цел използването й за развратни действия в Б. чрез обещаване на облага; по чл.142, ал.4 във вр. с ал.1 НК – за отвличането на 7 март 2007 год. на същото лице с цел да я лиши противозаконно от свобода, като към З. е проявена и особена жестокост. На Т. са наложени наказания, 2 години лишаване от свобода при общ първоначален режим и глоба 700 лева – по чл.155 НК; 5 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба 4 000 лева – по чл.159а НК; 7 години лишаване от свобода при строг режим – по чл.142 НК; 7 години лишаване от свобода при строг режим и глоба 4 000 лева – общо наказание за съвкупността от трите престъпления, в размер на най-тежкото от самостоятелно наложените (при условията на чл.23 НК). Присъдено е още отделното изтърпяване на 3 години лишаване от свобода при общ режим – предишно условно наказание по наказателно от общ характер дело № 384/2006 год. на районния съд-Пазарджик. Присъдата има и оправдателна част по обвинението по чл.319 НК – за скриването на документ за самоличност на З. в периода 1 декември 2006 год. – 19 март 2007 год. При обжалването й по въззивен ред от името на подсъдимия осъдителната част на присъдата е потвърдена с решение № 159 от 8 юли 2008 год. по внохд № 275/2008 год. Касационните жалби, подадени от името на А. Т. са две. В едната от жалбите (от защитника му адвокат М) се настоява за ново разглеждане на делото в апелативния съд, защото неговото решение противоречи на процесуалните правила за постановяването му; доводите са в тази насока, макар и позоваванията са понякога неточни – например не само на т.4, но и на т.3 от чл.354, ал.1 НПК. Втората касационна жалба (от защитника адв. Х) разчита на други правомощия на ВКС: да оправдае подсъдимия или да намали наложеното му наказание; неточностите в тази жалба са в разминаването на искането да бъде оправдан Т. , с доводите за недоказаност на обвиненията, които поначало изискват ново разглеждане на делото за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила. Жалбите са поддържани в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът-единствената друга страна, взела участие в него, е за отхвърлянето на съображенията в тях; поставя обаче въпроса дали не е нарушен процесуалният закон по други съображения. І. ВКС намери, че трябва да уважи оспорването на въззивния съдебен акт поради следното. Пловдивският АС е потвърдил тежестта на санкционирането на подсъдимия без да съобрази, че разглежда делото за втори път в тази инстанция, след като при първото му разглеждане присъдата на ОС-Пазарджик е била отменена, но по протест единствено за приложението на чл.24 НК (за максимално увеличаване на общото наказание). Протестиралият тогава прокурор изобщо не е поставил въпроса да бъдат увеличени по размер отделните наказания на подсъдимия, въпреки че това например по чл.142 НК е било с 1 година по-ниско от минимално предвиденото (иначе всички, самостоятелно наложени наказания са били под минимума за тях, при условията на чл.55 НК – без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, заради проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция – чл.373, ал.2 НПК). Ако АС не беше уважил въззивната жалба от името на подсъдимия, а протеста, той би могъл „да увеличи наказанието” (чл.337, ал.2, т.1 НПК) само „съответно” на протеста, т.е. не повече от това, което е поискал прокурорът (вж. Т.р. 49/78-ОСНК и П. 1/81-Пл., т.3, както и позоваването на тях в р.95/00-І, Сб., с.231). Същото правомощие – да увеличи наказанието – с оглед на цитираната разпоредба не би могло да бъде неограничено и за първоинстанционния ОС, както впрочем и за всеки съд, на който делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция (арг. от чл.355, ал.2 НПК). Пазарджишкият ОС, с други думи, в най-неблагоприятния за подсъдимия случай е могъл да му наложи същите по размер наказания като наложените първия път и да увеличи размера на общото наказание „най-много с една втора” (чл.24 НК), а Пловдивският АС – да ги потвърди (9 м.л.св.-по чл.155 НК, 1 г. и 9 м.л.св.-по чл.159а НК, 4 г.л.св.-по чл.142 НК, 6 г.л.св.-увеличеното с две години общо наказание; 500 лв.глоба-по чл.319 НК, е отпаднало). Ограниченията при санкционирането на подсъдимия, които не е спазил нито единият, нито другият съд, не трябва да се смятат за отпаднали, защото новото разглеждане на делото в първата инстанция е станало по общия ред. Забраната да се влошава положението на обжалвалия (за reformatio in pejus) не би могла да отпадне поради тази промяна, след като важи независимо от провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция (арг. от чл.313 НПК). ВКС, на свой ред, за да отстрани същественото нарушение на процесуалните правила, каквото е несъобразяването с ограничението за влошаване на положението на обжалвалия, трябва да упражни по изключение правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 НПК – без да връща делото за ново разглеждане, както става поначало (за подробности вж. отново цитираното вече р.95/00-І). ІІ. Оспорването на въззивния съдебен акт е неприемливо в другите насоки, в които е направено. 1. Неприемливо то е независимо от своята основателност, когато уважаването му не би било в интерес на подсъдимия. Така в едната от жалбите се изразява недоволство, защото въззивният съд не бил дал отговор на материалноправни възражения при въззивното обжалване, а такова е било и възражението срещу правната квалификация по чл.142 НК. ВКС също смята, че макар на 7 март 2007 год. Т. е отвлякъл З. , целта му е била не да я лиши от свобода, а да я върне при себе си, което е прието и от ПАС, и представлява всъщност съвкупност от поне две други престъпления от общ характер: по чл.142а НК, доколкото отвличането винаги съдържа противозаконното лишаване от свобода, и по чл.143 НК, доколкото принудата по чл.142а НК е различна от принудата З. да претърпи не само отвеждането й далеч от дома, но и всички последващи изстъпления на Т. (вж. р.55/05-І, Бюл.3/05, което ОС очевидно е имал предвид и въпреки това е допуснал погрешната правна квалификация, вероятно защото не е съобразил и цитираното в него друго решение – 234/03-І, Б. 5/03, където, впрочем, е изяснен и въпросът, на който АС не е дал отговор: възможна ли е преквалификация на извършеното по чл.142а и л и по чл.143 НК. 2. Неприемливи тъкмо поради своята неоснователност са другите оспорвания на осъждането на подсъдимия. Нямат никаква опора в мотивите към съдебните актове – доколкото решението се солидаризира с присъдата-упреците, засягащи доказаността на обвинението – дори когато е направен опит възраженията срещу преценката на доказателствата да бъдат представени от гледна точка на процесуалните нарушения вместо като несъществуващото вече в НПК отменително основание „необоснованост”. Основният доказателствен проблем по делото, дали да се вярва на пострадалата, е решен убедително не само защото нейните показания сами по себе си са заслужавали по-голямо доверие, но и защото са били подкрепени по всички възможни начини. Голословна всъщност се явява и критиката срещу мотивирането на обжалваното решение – колкото и лаконично да е то в някои отношения, оценката за „липса на мотиви” е пресилена. Възраженията на жалбоподателите от процесуално естество са неоснователни и когато произтичат от материалното право; те са в по-голямата им част неконкретизирани, но казаното важи и за несъгласието, че липсва склоняване към проституция по чл.155 НК, ако преди да заживее с Т. , З. е проституирала – в тази насока очевидно неправилно не се прави разлика между формирането на решенията на пострадалата в единия и в другия случай. Няма основание, накрая, съмнението на участващия в тази инстанция прокурор, че при новото разглеждане на делото процесуалният закон е нарушен, тъй като правото на защита на подсъдимия изисквало да бъде уведомен за възможността да иска провеждане на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция – такова уведомяване не само е направено с разпореждането на съдията – докладчик от 3 януари 2008 год. (вж. л.2 от делото), но дори и да не беше, би могло да се спори поначало дали подсъдимият има правото на съкратено съдебно следствие, а след това и дали той не е достатъчно информиран за него с оглед на една от въззивните жалби и причините, поради които е била отменена първата присъда. ІІІ. Корекцията на въззивното решение, която бе обсъдена по-горе в р.І, е заедно с това и достатъчна, според ВКС, по повод на искането за намаляване на наложеното наказание, още повече, че това искане или не е аргументирано специално, или е свързано с неподлежащото на преценка за справедливост приложение на чл.68, ал.1 НК. Ето защо, съставът на І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 159 от 8 юли 2003 год. по внохд № 275/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, като намаля потвърдените с него наказания: на девет месеца лишаване от свобода – по чл.155 НК; на една година и девет месеца лишаване от свобода – по чл.159а НК; на четири години лишаване от свобода – по чл.142 НК; на 6 години лишаване от свобода – общо наложеното наказание четири години лишаване от свобода, увеличено при условията на чл.24 НК с една втора (с две години).     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: