Р Е Ш Е Н И Е
№
24
С о ф и я, 22 януари 2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 15 я н у а р и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 628/2009 година.
Производството е по жалба на защитника на подсъдимия К. С. С. от Бургас адв. Р. Кожухаров от АК-Бургас и има за предмет въззивно решение № 94 от 28.08.2009 г., постановено от Бургаския апелативен съд по ВНОХД № 64/2009 г., с което е потвърдена присъда № 7 от 20.01.2009 г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 166/2007 г. В жалбата се навеждат основания по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК за неправилност в осъдителната му част със съответните доводи и се иска отмяната му в атакуваната част и оправдаване на подсъдимия и по тези предявени му обвинения, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива – намаляване на наложеното му наказание, без да се прави разграничение относно кое от наложените му наказание се поддържа оплакване за явна несправедливост и се иска корекция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли и в обжалваната му част въззивното решение да бъде оставено в сила, алтернативно е съгласен с корекция на наказанието на жалбоподателя с оглед продължителността на процеса.
Подсъдимият К. С. С. и защитникът му адв. Р. Кожухаров поддържат жалбата си и молят тя да бъде уважена съобразно отправените към третата инстанция алтернативни искания.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7 от 20.01.2009 г., постановена по НОХД № 166/2007 г. на Бургаския окръжен съд отговорността на подсъдимия К. С. С. от Бургас е ангажирана за извършени на 27.02.2001 г., на 01.06.2001 г. и на 19.12.2001 г. в Бургас две престъпления по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.311 ал.1 от НК и едно престъпление по чл.310 ал.1 вр.чл.308 ал.1 от НК, като му е наложил поотделно наказания съответно от 1 година и 6 месеца, една година и 2 години лишаване от свобода, а на основание чл.23 ал.1 от НК по съвкупност едно общо наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда подс. С. е признат за невинен и е оправдан по други две обвинения по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК, по едно по чл.311 ал.1 от НК, по две обвинения по чл.219 ал.4 вр.ал.1 от НК и по две обвинения по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК.
Присъдата не е била протестирана в оправдателните части и е влязла в законна сила.
Тя обаче е обжалвана пред апелативната инстанция от защитника на подсъдимия адв. К в осъдителните части с оплаквания за необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените поотделно и по съвкупност наказания с искане за отмяната й в тези й части и постановяване на нова оправдателна по всички обвинения присъда.
С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
В касационната жалба от защитника на подсъдимия наново са заявени, но като касационни основания постановяването и на въззивния съдебен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложените му наказания – основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК с искане към касационната инстанция обжалваното решение да бъде отменено частично и постановяване на решение за пълното му оневиняване по останалите висящи обвинения, алтернативно, след отмяната на атакуваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по правилното приложение на закона и като последна алтернатива – низходяща корекция на наложените му наказания, с оглед ниската обществена опасност на инкриминираните деяния и на дееца.
Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения :
Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно законността на съдебния състав, разгледал и решил делото на въззивна инстанция – касационно основание по чл.348 ал.3 т.3 вр.ал.1 т.2 от НПК.
Както се позовава жалбоподателят К. С. в допълнение към касационната си жалба, във връзка с взаимоотношенията му през инкриминирания период с основните свидетели по настоящето наказателно дело св. Н св. Стамболиев са били заведени и множество граждански дела, по които както те тримата, така и представлявани от тях търговски дружества са участвали като страни, решенията по които са формирали сила на пресъдено нещо, включително и за наказателния съд. Така производството по едно от делата, въззивно гр.д. № 27/2006 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, е било по жалба на подс. К. С. , тогава като представляващ “БСК”-ООД-Бургас, срещу решението по гр.д. № 117/2002 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е била отхвърлена исковата претенция на дружеството за сумата от 102 500 лева, представляваща върната на ответника К цена на недвижим имот в с. Л., община Ц., област Бургас по предварителен договор между него и дружеството от 22.02.2001 г., оформено с РКО от 27.02.2001 г. Във връзка с този ордер като първичен счетоводен документ, удостоверяващ плащане в брой от касата на дружеството, съдът е анализирал свидетелски показания и различни експертни заключения и формирал изводи относно достоверността на съдържанието му, оспорен от ответника С(и приет от съда) като частен документ и като е отменил жаленото пред него решение на първоинстанционния Бургаски окръжен съд, е постановил осъдителен диспозитив за връщане на претендираната сума на ищцовото дружество, получена от ответника С на отпаднало основание. Председател на въззивния съдебен състав и докладчик по това дело е бил съдията Златина И.
По п.7 от обвинителния акт подс. К. С. е обвинен в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 от НК за това на 27.02.2001 г. в Бургас в качеството си на длъжностно лице – управител на “БСК”-ООД-Бургас, в кръга на службата си да е съставил официален документ – РКО, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на К. Х. С. е възстановена сума по предварителен договор от 22.02.2001 г. за продажба на имот в с. Л., община Ц. в размер на 102 500 лева, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. По това обвинение от Окръжен съд-Бургас е постановено осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК (като продължавано престъпление и заради още един РКО от същата дата с невярно съдържание), предмет на въззивната му жалба до Бургаския апелативен съд. Тя е била разгледана от състав на съда, в който е участвала като негов председател съдията Златина И. , потвърдил осъждането на К. С. и по този пункт от обвинението му.
ВКС намира, че за съдия Златина И. е било налице основание за отвод от състава на съда, разгледал и постановил обжалваното по касационен ред въззивно решение по настоящето наказателно производство. Същата като докладчик и член от състава на съда при решаване на въззивно гр.д. № 27/2006 г. по описа на апелативен съд-Бургас е обсъждала доказателства и е изградила фактически изводи, макар и противоположни на тези по наказателното дело, но със съществено отношение към обема на наказателната отговорност на подс. К. С. , поради което не може да се счита за непредубедена и безпристрастна при постановяване на обжалваното в настоящето касационно производство въззивно решение. От друга страна, доколкото фактите по това обвинение (относно достоверността на съдържанието на този РКО) имат обвързващо отношение и към издаване на още два РКО, от същата дата и от 01.06.2001 г., произнасянето на съдия И. по достоверността на посочения РКО създава съмнения относно непредубедеността и безпристрастността й при произнасяне по жалбата на С. и по тези му две обвинения за деяния по чл.311 ал.1 от НК, а оттам и върху съвкупната му наказателна отговорност. Конституционно закрепено е правото на гражданите на справедлив процес от непредубеден и безпристрастен съд, закрепено и в чл.29 ал.2 от НПК, поради което съдията Златина И. е следвало да се отведе от разглеждането и решаването на ВНОХД № 64/2009 г. на АС-Бургас. Като не е сторила това е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, особено на фона и на възражението на жалбоподателя К. С. , че и постановеното с нейно участие решение по гражданското дело е формирало задължителна и за наказателния съд сила на пресъдено нещо, въз основа на което той следва да бъде оневинен по това му обвинение. Без да се спира върху стойността на това възражение за наказателната съдба на касатора, ВКС намира, че в случая обжалваното решение е постановено от незаконен състав, щом в него е участвал съдия, участвал и при постановяване на решение по факти, аналогични с тези по чл.102 от НПК и от съществено значение за правилното решаване на настоящето наказателно дело. Това налага отмяна на решението, само на това основание, изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото следва да се прецени, при изводи за виновност на подс. С. по така останалите му обвинения по чл.311 ал.1 от НК, доколко не е по-благоприятно съгласно чл.2 ал.2 от НК, ангажиране на отговорността му за продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК за тези деяния, а от друга страна, дали като компенсация за неоснователно дълго продължилия наказателен процес не следва да се уважи претенцията му за по-ниско наказание за съвкупната му престъпна дейност. По всички повдигнати от него в касационната жалба процесуални и материалноправни въпроси ВКС не може да вземе отношение в настоящия си състав, доколкото е била опорочена волята на въззивния съдебен състав, постановил обжалваното решение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94 от 28.08.2009 г., постановено по ВНОХД № 64/2009 г. от Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: