Ключови фрази
Кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай * неправомерно придобиване на инертни материали


Р Е Ш Е Н И Е
№ 447

гр.София, 08 май 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията СЕВДАЛИН МАВРОВ наказателно дело № 1616/2012 год., мотивите, по което са изготвени от съдията САША РАДАНОВА на основание чл.33, ал.5 НПК, и за да се произнесе, съобрази следното:

В срок е постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при Апелативна прокуратура – гр.София срещу въззивна присъда № 12 от 16.05.12 год., постановена по ВНОХД № 603/11 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същата е отменена частично присъда № 7 от 23.02.11 год., постановена по НОХД № 43/10 год. на Пернишкия окръжен съд. Визирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Прокурорът предлага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Протестът се поддържа в съдебно заседание по изложените в допълнението към него доводи.
Защитата на подсъдимия и самият той излагат съображения за неоснователност на протеста. Пледират за оставяне в сила на въззивната присъда. Представят писмено възражение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, посочените в него основания и доводи, протестирания съдебен акт и становището на страните от съдебното заседание, намира следното:
С протестирания съдебен акт САС е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която В. Й. Й. е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 53 НК и досежно направените по делото разноски. Вместо това, е признал подсъдимия за невиновен в това, че за периода 19.01.06 год. до 04.04.07 год. в землището на с.Студена, община Перник, в условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, чрез използване на МПС и технически средства, е отнел чужди движими вещи – инертни материали в размер на 373 692,51 куб/м, собственост на държавата, съгласно чл. 3 от Закона за подземните богатства, на обща стойност 2 008 106.68 лв., които не са били под постоянен надзор, от владението на Н. К. Р. – МОЛ на „Автомагистрали Хемус” АД, гр.София, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото имущество е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай. На осн. чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Признал е Й. за невиновен в това, че за периода 19.01.06 год. до 30.12.07 год. в гр.София, гр.Разлог и гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, като управител на ЕТ „Венцислав Йорданов – Надежда”, гр.Брезник и „НАДЕЖДА ВИ” ООД,гр.Брезник и посредствен извършител, извършил сделки с имущество на обща стойност 2 008 106.68 лв., за което е знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта, с която Й. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В протеста е изведен общия извод, че събраните по време на въззивното следствие доказателства, по брой и естество, не са с такова значение, каквото им е придал САС. Твърди се, че те по никакъв начин не водят до промяна във фактическата обстановка, респективно направените юридически изводи от окръжния съд. Конкретно се акцентира на договора, сключен между подсъдимия и свидетеля С. - кмет на с-Студена. Подчертава се, че не е направена съпоставката между неговите свидетелски показания, предмета и срока на действие на договора, заключението на назначената и приета от въззивния съд комплексна експертиза и тези на експертите, депозирали експертизи на досъдебното производство и пред ПОС. Изтъква се, че не е правилно приетото от САС становище, че свидетелските показания на С. опровергават обвинението. Отделно се твърди, че не са съпоставени заключенията на назначените във въззивното следствие експертизи с тези на досъдебното производство и пред окръжния съд. Протестът е частично основателен.Допуснати са процесуални нарушения при доказателствения анализ,които са ограничили правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 196а и по чл. 253 НК,и съставляват касационно основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК.
Подсъдимият е обвинен и наказан в първата инстанция за престъпление по чл. 196а във вр. с чл. 195,ал.1,т.2 и 4 във вр. с чл. 26 НК затова,че в периода 19.І.2006 год.-4.ІV.2007 год. е откраднал добита от „АМ-Хемус”АД /получило право да добива скална маса от доломитовото находище „Студена”/ 373 692 т скална маса на стойност 2 008 106 лв.Подсъдимият е обвинен-и осъден-още и за престъпление по чл. 253,ал.1 във вр. с чл. 26 НК затова,че в периода 19.І.2006 год.-30.ХІІ.2007 год. реализирал продажбата на посочената по количество и стойност скална маса,за която знаел,че е придобита чрез престъпление.
За да оправдае Й. по обвинението в кражба, въззивният съд е приел,че са останали недоказани „владелеца /държателя/ на вещта”,както и че липсвала индивидуализация на предмета на това престъпление „по количество...и...стойност,изчислима в пари”.Т.е. прието е,че дори в инкриминирания с обвинителния акт период подсъдимият да е крадял скална маса,е останало недоказано чия е тя,в какво количество и на каква стойност е,правилността на които констатации ВКС не може да сподели.
Безспорно е установено,че подсъдимият не е имал предоставена концесия за добив на скална маса-доломит и доломитизиран варовик-от находището „Студена”,представляващо подземно богатство и изключителна държавна собственост по Закона за подземните богатства.
Установено е по-нататък,че техниката на подсъдимия за добив /с багер/,разтрошаване,пресяване и извозване на скална маса,е била разположена в близост до площта от находището,предоставена на концесия на „АМ-Хемус”АД.Установено е,че многократно са били подавани сигнали от концесионера за кражба от подсъдимия на добита от концесионера скална маса и,обратното,не е установено такива оплаквания да е имало към друг от останалите,законно и незаконно занимаващи се с добив на скален материал от същото находище / справки за резултатите от извършени проверки на л. 470-477 от първ.д/,или пък някой от тях да е имал оплакване срещу подсъдимия.
Установено е,накрая,по намиращи се в подсъдимия като ЕТ и като собственик и управител на ООД документи,че за посочения в обвинителния акт период той е продал скална маса и инертни материали на основата на скална маса за 2 008 106 лв.,представляващи равностойността на 373 692 куб.м скална маса.
При така установените в първата инстанция факти не може да се поддържа тезата за безстопанственост на отнетите вещи,тъй като те принадлежат или на държавата,или на концесионера „АМ-Хемус”АД съгл. т.5.1.2. от предоставената му концесия,или дори на трети,физически и/или юридически лица-макар такива данни да няма-законно разработващи природните ресурси в скалното находище.Недоумение предизвиква разбирането на въззивния съд на л. 94 от мотивите към присъдата му,че кражба в случая няма,тъй като тя била „възможна само доколкото движимата вещ се намира във фактическата власт на конкретен правен субект”.Недоумението е предизвикано от това,че по отношение на подземните богатства е невъзможна въобще хипотеза на липсваща върху тях фактическа власт.Изключителната собственост,която държавата има /чл. 18,ал.1 КРБ,чл. 3 ЗПБ/,е несъвместима с положение,при което да няма друг правен субект,а тя да не е субектът,който упражнява фактическата власт..С други думи,за дееца отнетият скален материал винаги ще бъде „чужд” по смисъла на чл. 194 НК и предмет на кражба.От казаното от въззивния съд излиза,че ако подсъдимият е крадял не само добитото от концесионера „АМ-Хемус”АД,но и от други, законно и незаконно добиващи скален материал от находището „Студена”/каквито доказателства няма/,от изобщо неразработвани или от изоставени участъци /каквито доказателства има/,деянието му може да бъде или „друг вид престъпление” /без да се сочи,какъв/,или дори „няма да е престъпно”.
Обемът и стойността на предмета на престъплението е експертно установен по документи съобразно реализираните от подсъдимия-като едноличен търговец и собственик и управител на ООД-продажби на скална маса и добит от такава друг инертен материал, и възлиза на 373 692.51 куб. м на стойност 2 008 106 лв.
Към фактите от значение за доказаността на обвинението от обективна и субективна страна няма каквото и да било отношение фактът,че между подсъдимия и кмета на с. Студена,св. В.Й.С. е била постигната уговорка за обезопасяване на някаква изоставена кариера в района на това находище.Освен че такова обезопасяване изобщо не е било осъществено /показания на В.С. на л.344 от първ.д./,нито пък подсъдимият е имал намерение да го прави /обяснения на Й.,отразени в справките за извършени проверки през м.ХІІ.2006 год.,ІІІ и ІV.2007 год. на л. 470-477 от първ.д./,то би могло да се реализира само и единствено без засягане на скалата,т.е. без да се стига до добив на скална маса.Ето защо са били напълно излишни усилията на въззивния съд по установяване количеството и стойността на скалната маса,която подсъдимият да е придобил според уговорката му със С. и тя да е била част от общото инкриминирано количество.
В нарушение на задължението си за обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,въззивният съд е приел и коментирал експертиза по фактури за закупен от подсъдимия инертен материал,включително скална маса.Фактът,че въпросните фактури-по-точно,заверени от подсъдимия фотокопия на такива-се представят за първи път в тази инстанция,е налагало да се провери съответствието им с действителността-напр. съществува ли посоченият в тях доставчик;ако съществува,сключената сделка влиза ли в предмета му на дейност;ако влиза,сключвана ли е;авторство на ръкописните текстове и на положените подписи и др..В допълнение може да се посочи още,че в много от приложените към въззивното дело фотокопия на тези фактури липсват задължителни реквизити /напр. начин на плащане или подпис на получател/,а за прикрепените към някои от фактурите/копия/ фискални бонове/също копия/ е било прибързано да се смята,че са достатъчни да удостоверят действително извършени сделки и действително извършено плащане по тях.
Не може да не се отбележи и обстоятелството,че изключително доходоносната дейност с продажба на инертни материали в промишлени количества,която предполага и добивът им в такива количества /”грамадно нещо”,както се е изразил свидетелят Ем.Н.,технически ръководител при „АМ-Хемус”АД, на л. 145 от възз.д./,Й. едва ли би могъл да реализира чрез чоплене на доломитна скала с багер.Безспорно е /напр. св. С Н. и П.Ц. на л. 146 и 148 от възз.д.,работещи при подсъдимия,или експертите Зл.З. и П.Г. на л. 166 от същото д./,че начинът на добиване на скална маса от доломитови скали и доломитизирани варовици,каквито са предимно в находището „Студена”,е единствено чрез взривяване,а взривни дейности подсъдимият не е извършвал,за което свидетелстват всички,работили и работещи при него,както и свидетелите,работещи при концесионера „АМ-Хемус”АД.Документираните продажби на инертни материали не могат да се свържат и с добива само на повърхностна,изветряла и ерозирала скала,която е „икономически неизгодно да се ползва и...стои само като насип /в.л. Г. на л. 479 от първ.д./,и логично накрая остава отново да се заключи,че подсъдимият е крадял вече добита от другиго-без значение правомерно или не,в действаща или в изоставена кариера-скална маса.А че тази дейност е доходоносна-освен ако Й. няма и други дейности,и/или и други източници на доходи-свидетелства обемът на притежаваните от него недвижими,в частност, имоти,от които само в центъра на София,на ул.”Позитано”,фигурират 10 апартамента с обща площ от близо 650 кв.м.
И,последно,налага се да се припомни,че оправдаване е допустимо само при наличието на една или повече от 4-те предпоставки по чл. 304 НПК:да няма деяние;ако има,то да не съставлява каквото и да било престъпление;ако съставлява престъпление,да не е извършено от дееца;макар извършено от последния,да не е извършено виновно.След като е установено,че има деяние-отнемане на чужда скална маса- с белези на престъпление и това деяние подсъдимият съзнателно е вършил,той не би могъл да бъде оправдан.
По изложените дотук съображения протестът е основателен и срещу оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 253 НК поради връзката между него и обвинението по чл. 196а НК,а и по първото от тези обвинения апелативният съд не е изложил съображения,които се налага да бъдат коментирани.
Протестът е неоснователен срещу потвърденото оправдаване на Й. по обвинението в престъпление по чл. 323 НК,а и в него не се съдържа нищо повече от несъгласие с въззивната присъда.Вярно е,че съдебните актове по това обвинение са твърде лаконични,но въпреки това са правилни.Към казаното от предходните инстанции би могло да се добави още,че е поначало неубедително да се поддържа обвинение за идеална съвкупност между самоуправство и кражба с един и същ предмет.Тъй като всяко престъпление съдържа и „самоуправен” елемент,проблемът по-скоро е бил,дали извършеното от подсъдимия е самоуправство или кражба и той правилно е бил решен в полза на кражбата / вж напр. р.242-1993-ВК,р.18-1998-І,р.603-1999-ІІ/.
Съобразявайки се с казаното и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК ВКС
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 12 от 16.V.2012 год. по внохд № 603/2011 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Севдалин Мавров по КНОХД № 1616/12 год.
Подписвам касационното решение с особено мнение, поради следните съображения:
Спорните моменти в касационното производство са: добивани ли са доломити на територията по концесията на АМ „Хемус” АД; в какъв обем са същите; на каква стойност са.
Отразеното в касационния протест представлява неконкретизирана необоснованост, която не е касационно основание. Не са конкретизирани: кои доказателства, събрани във въззивното следствие, не са свързани с предмета на доказване – обем и парично измерение на отнетото имущество; в какво се състои разминаването на свидетелските показания на С. със сключения договор и заключенията на вещите лица; в коя част има противоречие между експертните разяснения по различните спорни въпроси.
Не мога да се съглася с посочените твърдения в протеста. На л. 458 - 461, фрагментно на л. 463, л. 464 – 465, САС е направил подробен запис и съпоставка на назначените и изслушани експертизи в частта им, касаеща обвинението спрямо Й.. Депозираната на досъдебното производство двойна съдебно – техническа експертиза е очертала площите на експлоатираните от подсъдимия кариери и границите на навлизане от страна на фирмите на Й. в терена на АМ „Хемус” АД. Експертите изрично са посочили, че заснемането е станало на базата на посоченото им от свидетеля С.. Не са се ангажирали с определяне на обема на добития инертен материал от страна на фирмите на подсъдимия, поради липсата на изходни данни.
Обсъдени са и съдебно – икономическите експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, които на базата на счетоводните записи в иззетия персонален компютър и издадени и осчетоводени данъчни фактури са определили обема и стойността на добитите инертни материали от фирмите на Й. през инкриминирания период.
На базата на двете експертизи и свидетелските показания е очертан предмета на престъплението и неговата равностойност.
Апелативният съд е приел, че посоченото от ОС – гр.Перник не е достатъчно, за да се ангажира наказателната отговорност на Й. съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК. Назначил е и е приел във въззивното производство съдебно – техническа експертиза, която е съпоставила всички изходни данни по делото с дейността по обезопасяване, която фирмата на подсъдимия е извършила по проект, съгласуван с кмета на с.Студена. Вещите лица са разяснили пред съда в какво се е състояла тази обезопасителна дейност, включваща отнемане на скални маси, тоест добив на материал, но не са се ангажирали да определят обема, тъй като на мястото са се извършвали непрекъснати добивни работи. Защитавайки експертното си заключение в съдебно заседание, са разяснили, че класическият способ за добив на доломит /предмет на обвинението/ е чрез пробивно – взривни работи, за които по делото няма данни да са използвани от фирмите на Й.. Акцентирали са, че не са в състояние с категоричност да определят количеството добит инертен материал от фирмите на подсъдимия в инкриминирания период като цяло и в резултат на обезопасителните работи.
Въззивният съд подробно е отразил в мотивите си и заключението на назначената във второинстанционното производство комплексна експертиза, изготвена от вещите лица И. И. и И. А.. Последните на базата на всички приети по делото като писмени доказателства счетоводни документи, отчетни листи и представените 56 фактури са изчислили обема на окончателно добития инертен материал, без в него да е включен количеството такъв, закупен от Й.. Експертите с категоричност са заявили, че материалът добит от така наречените отривки е от повърхностния слой на скалата, който е напукан, изветрял и на практика не е годен, освен за дренажен камък, т.е. подложен материал. Разяснили са, че фирмите на подсъдимия са стигали до ядрото на доломитната скала от концесията само при извършването на обезопасителните работи, доколкото единствено тогава са копали на такава дълбочина.
Посочените експертни оценки са съпоставени на л. 465 от мотивите със свидетелските показания на С. – кмет на с.Студена, който е съгласувал проекта за почистване и обезопасяване на кариера „Студена”. Както и да се възприемат посочените показания, те не могат да оборят генералния извод на САС, че липсват категорични изходни данни, чрез които да се установи количеството, добит от фирмите на подсъдимия доломит от територията на концесията, предоставена на АМ „Хемус” АД, съответно – неговата стойност.
Въззивният съд с категоричност е приел, че за инкриминирания период подсъдимият като управител на посочените фирми е извършил продажба на инертни материали за 2 008 106.00 лв., установено чрез воденото счетоводство и приложените по делото писмени доказателства. Споделил е и приетия от ПОС факт, че през инкриминирания период фирмите на подсъдимия неправомерно са навлизали в концесионната площ на АМ „Хемус” АД, като са осъществили добив на скален материал. Обсъдил е свидетелските показания на Р., Б., М., И., Х., С., Г., Ш.. Съпоставил ги е с показанията на свидетелите П., Р. Б., Б. Б., А., С., А., М., М., С., Й. и Г., като изрично е отразил, защо дава вяра на едната група свидетели. Анализирал е и мотивите на ПОС по отношение на предмета на доказване.
В тази насока, касаторът твърди, че е залегнало противоречие в мотивите, „изразило се в незаконна експлоатация на подземни богатства от концесионния терен, предоставен на АМ „Хемус АД”. Не е конкретизирано в какво се е изразило това противоречие, след като и въззивният съд е възприел, че подсъдимият е продавал в инкриминирания период инертни материали, на фирмите му не е предоставена концесия за добив на такива, те неправомерно са навлизали в територията на концесията и в някакъв обем са добивали скални материали. Не е конкретизирано, как чрез разностранната дейност на подсъдимия за рекултивация, включваща добив и продажба, се доказва предмета на престъплението по чл. 196а НК /доломити/ и как чрез свидетелски показания се установява неговия обем, за да се докаже равностойност на същия. Последните обстоятелства не зависят и от местонахождението и границите на терена, от където подсъдимият е добивал скални материали. Анализът и съпоставката на показанията на С., Г., Ш., Р., Б., М., И. и Х. на тези на Н. и Ч. по никакъв начин не могат да установят обем, вид на добития скален материал и равностойност на предмета на престъплението. Нещо повече, според С., очертал терена на навлизане в концесионната площ на вещите лица по данни на Н. и Чеклемезов, са противопоставени свидетелските показания на последните. В съдебно заседание пред САС те не са потвърдили това обстоятелство.
На последно място в касационния протест е посочено, че касаторът не е съгласен с извода за липсата на „изходни данни”, досежно количеството инертен материал и стойността му. Счита се, че доказателствата в тази насока са „повече от изобилни и категорични”. Не е посочил кои са тези доказателства и в какво се изразява тяхната категоричност, дори и в рамките на основанието „необоснованост”.
В тази насока, след градивна критика на доказателствената дейност на окръжната инстанция и принципни съображения за съставомерност на кражбата на плоскостта на количествена индивидуализация и стойност изчислима в пари, въззивният съд е взел отношение на л. 463-466 от мотивите. Игнорирал е възприетия от ОС – гр.Перник обем скален материал в размер на 373 692.51 куб/м на базата на счетоводни записвания и документи, съгласно основното и допълнително заключение на вещото лице Б. П., чрез обстоен анализ на всички други доказателства и доказателствени средства. Записал е подробно защо не възприема тезата, че същият изцяло е добит в площта на концесионера, съответно липсата на конкретни изходни данни, които не могат да се установят чрез въззивно разследване, за точното количество инертен материал, на каква стойност и в какъв времеви интервал е отнет от концесионера. Мога единствено да допълня съображенията на контролирания съд в частта, касаеща заключението на вещите лица И. и А. по въпрос 4 /л. 351 от ВНОХД/. Видно от таблицата по същия отговор, фирмите на подсъдимия са добили скална маса, фракция и дренажен камък от концесионната площ в общ размер на 41 720 куб/м на стойност 215 275.20 лв. В съдебно заседание /л. 359 ВНОХД/ са дали разяснение именно по отношение на тази кубатура, че материалът добит от така наречените отривки е от повърхностния слой на скалата, който е напукан, изветрял и на практика не е годен, освен за дренажен камък, т.е. подложен материал. Разяснили са, че фирмите на подсъдимия са стигали до ядрото на доломитната скала от концесията само при извършването на обезопасителните работи, доколкото единствено тогава са копали на такава дълбочина. Категорични са, че до самото ядро на доломита на скалата /предмет на обвинението/, не са достигали.
В съдебно заседание представителят на ВКП акцентира на обстоятелството, че проектът за дейността по обезопасяването, съгласуван от кмета на с.Студена, е в разрез със закона, т.е. Й. не е имал право изобщо да добива скална маса. Това твърдение не е повдигнато като довод пред САС, съответно Й. не се е защитавал по него, тъй като не е залегнало като факт в обвинителния акт. Работният проект за почистване и обезопасяване на изоставени кариери край с.Студена в района на между АМ „Хемус” и „БКС” Перник /приложен на досъдебното производство и пред САС /л. 172 – 224/ е представен на свидетеля С. на 27.06.06 год. Одобрен е от кметството /л.225/ на 03.10.06 год. С писмо № 97 от 30.10.06 год. на кмета на община Перник предходното писмо е отменено и е приложено писмо до фирма ЕТ „В. Й. – Надежда” за прекратяване на обезопасителните работи /л. 227 и 228/. От една страна, обезопасителните работи не са тъждествени с действията по проучване или добив на инертни материали по предоставена концесия по ЗК. Те са извършени с одобрението на кмета на с.Студена. Преустановени са след намесата на кмета на гр.Перник. От друга страна, обвинението е за кражба на инертни материали, собственост на държавата, от владението на Н. Р. – МОЛ на АМ „Хемус” АД, извършена в периода 19.01.06 до 04.04.2007 год., т.е. единствено от терена по предоставената на концесионера площ, а не и от такава извън нейната граница.
Кражбата е резултатно престъпление, като обвинението по безспорен начин следва да докаже всички елементи от разпоредбите по чл. 194 – 196а НК, в това число и предмета на престъплението по количество, съответно обем, неговата парична равностойност и владелеца, от когото е отнет. Във връзка с отразеното по-горе се солидаризирам с извода на САС, че посочените елементи от състава на престъплението не са доказани от прокуратурата, въпреки положените от въззивния съд усилия и събраните по делото доказателства, по изискуемия се от закона несъмнен начин, поради което и на осн. чл. 304 НПК законосъобразно Й. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Да се излагат мотиви от решаващата инстанция по отношение на квалифициращия състав на престъплението кражба, след като е прието, че деянието на подсъдимия не осъществява от обективна страна основния текст по чл. 194 НК е безпредметно.
На последно място касаторът твърди, че мотивите по отношение на обвинението по чл. 253 НК, по което Й. също е оправдан, са „твърде оскъдни”. Този довод също е неоснователен. На л. 466 – 467 от мотивите контролираната съдебна инстанция в достатъчна степен е отразила съображенията си за взетото решение, във връзка с въззивния протест и лаконичната пледоария на прокурора в съдебно заседание по въззивната жалба. Подробният разбор на елементите от състава на престъплението по чл. 253 НК от настоящата инстанция и връзката му с фактическите обстоятелства, установени по делото, единствено могат да подчертаят факта, че протестът в тази му част не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК.
Не съм съгласен с извода на мнозинството, че САС е допуснал процесуални нарушения при доказателствения анализ, ограничили правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано обвинение. Не споделям становището, че в нарушение на задълженията си по чл. 13 и 14 НПК въззивният съд е приел и коментирал експертиза по заверени фактури за закупен инертен материал, представени за първи път във второинстанционното производство, които не са проверени за „съответствието им с действителността”. На първо място, подсъдимият и неговият защитник не могат да бъдат ограничавани в защитата времево и инстанционно, с изключение на касационното производство. На второ място, тежестта да се докаже обвинението по дело от общ характер лежи върху прокурора, който не се е противопоставил, съответно оспорил приетите копия на фактури и изслушаната експертиза.
Намирам, че касационното решение излиза извън рамките на повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу Й. и подадения касационен протест.
Водим от горното, подписвам касационното решение с особено мнение.
С. Мавров: