6 Р Е Ш Е Н И Е № 208 Гр.София, 20.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3120 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 190/22.06.15г., постановено по т.д.№ 285/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 85/05.02.15г. по т.д.№ 1537/14г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените евентуални искове от касатора против [фирма], [населено място] за връщане на сумата 93686,42 лв., като получена на отпаднало или несъществуващо основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 9 бр. фактури, издадени в периода 11.10.12г. – 05.06.13г., и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на сумата 10405,64 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 17.07.14г. – 22.08.14г. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да се отмени и се уважат главните искове по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, респ. да се уважат евентуалните искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник. Вятърната електроцентрала /ВяЕЦ/ Храброво с мощност 4 MW с договор от 29.07.10г. е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] и е въведена в експлоатация на 27.12.10г. На 06.01.11г. е сключен договор за продажба на произведената ел.енергия на крайния снабдител - купувача [фирма], който съгласно чл.94а, ал.3 ЗЕ и чл.31 ЗЕВИ е длъжен да изкупува произведената ел.енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители при преференциална цена, определена от ДКЕВР. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съгласно чл.84, ал.2 производителят е бил длъжен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, в случая с ответника по иска [фирма]. С решение № Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът е заплатил за периода октомври 2012г. – юни 2013г. общо сумата от 93686,42 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че отмяната от административния съд – на решението на ДКЕВР, касае единствено определената от регулаторния орган цена на достъп и това решение има действие спрямо всички /чл.177, ал.1 АПК/. Гражданският съд следва да зачете решението по административното дело съгласно чл.302 ГПК, като съобрази гражданскоправните последици, настъпили в резултат на отмяната му спрямо неучаствалите в административното производство лица. Плащането на цената е извършено по силата на създадени облигационни отношения и при предвиден в закона механизъм за определяне на временна цена, предварително изпълнение на решението за цената и компенсация при въвеждане на окончателна цена. Отмяната на решението не се отразява на валидността на сделката и няма за последица отпадане с обратна сила на основанието за плащане, а само възниква правото за компенсация след определяне на окончателната цена. По тези съображения е отхвърлен и евентуалният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като неоснователен и не е направено произнасяне в мотивите по отношение на третото лице помагач КЕВР. С определение № 452/30.05.16г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?”за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16г. по т.д.№ 1592/15г. на І т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16г. по т.д.№ 3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение № 138/05.10.16г. по т.д.№ 2355/15г. на ІІ т.о., решение № 137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 175/31.10.16г. по т.д.№ 1089/15г. на І т.о., решение № 131/01.11.16г. по т.д.№ 1320/16г. на І т.о., решение № 177/01.11.16г. по т.д.№ 2053/15г. на І т.о., решение № 194/02.11.16г. по т.д.№ 2706/15г. на ІІ т.о., решение № 170/08.11.16г. по т.д.№ 3012/15г. на І т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о., решение № 128/11.11.16г. по т.д.№ 2354/15г. на ІІ т.о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.“. Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Ответникът по жалбата заявява и довод, че преценката за обогатяване или обедняване следва да се направи при определяне на обезщетение на увредените лица в резултат на приложението на незаконосъобразния административен акт. Съставът на ВКС намира посочения довод за неоснователен. С отпадане с обратна сила на административния акт за определяне на цената, същата не се е дължала в посочения от регулаторния орган размер и към момента на определянето й, но предвид предварителното изпълнение на административния акт, основанието за връщането й е по реда на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предявената претенция не се основава на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, за да са от значение размерите на обогатяването и на обедняването. Възможността за определяне на компенсаторни мерки по чл.32,ал.2 ЗЕ цели възстановяване на последиците при евентуално неоснователно обогатяване, но не санира административния акт, обявен по съдебен ред за незаконосъобразен. От друга страна, с последващото Решение Ц-6/13.03.2014г. регулаторният орган е определил окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на енергия от възобновяеми източници на 0.00лв./МВтч., считано от 13.03.2014г. По делото са установени релевантните за отговорността по чл.55 ЗЗД факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Между страните е безспорно, че за осъществения достъп от оператора на мрежата - в случая от ответника по иска [фирма], и определените с решение № Ц-33/14.09.12г. от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, касаторът е заплатил за периода октомври 2012г. – юни 2013г. общо сумата от 93686,42 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС, поради което платените суми следва да се върнат на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи в размер на сумата от 93686,42 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва от датата на получаването на поканата за плащане (17.07.13г.) съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД до предявяване на иска, определена в размер на 10405,64 лв. В диспозитива на въззивното решение неточно е посочена като дата на поканата - 17.07.14г., вместо 17.07.13г. Видно от исковата молба като главен е предявен искът на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася по евентуално заявеното основание на претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. По разноските. Касаторът има право на заплащане на направените разноски за производството в трите съдебни инстанции в пълен размер от 18491,52 лв. по представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 190/22.06.15г., постановено по т.д.№ 285/15г. от Варненския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], В. – Т. Е, [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], м-ст „Салтанат“ № 2507, ет.1 сумата от 93686,42 лв. (Деветдесет и три хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. и 42 ст.), на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като получена на отпаднало основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 9 бр. фактури, издадени в периода 11.10.12г. – 05.06.13г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10405,64 лв. (Десет хиляди четиристотин и пет лв. и 64 ст.), на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 17.07.13г. – 22.08.14г., както и сумата от 18491,52 лв. (Осемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лв. и 52 ст.) – разноски за производството. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове по чл.55 , ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място], [улица] на страната на (фирма), [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.