Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 22.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 84 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Д. Д. против въззивно решение № 430/19.10.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, трети състав, постановено по ВНОХД № 1013/2017 г., с което е била потвърдена присъда № 120/04.05.2017 г. по НОХД № 162/2017 г. на Софийски градски съд, НО, 20-ти състав. С тази присъда СГС е признал подсъдимия К. Д. Д. за виновен в това, че на 24.02.2016 г., около 23.50 ч., в [населено място],[жк], бл. № **, вх. *, ет. **, ап. ***, умишлено умъртвил И. А. С. (като му нанесъл 26 прободно-порезни и порезни наранявания), като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за жертвата, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК му е определил наказание 18 години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК до окончателен размер на 12 години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднал при изпълнението задържането му под стража. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Ц. С.-Б. и В. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 5000 лв., а на гражданския ищец Ц. С. – 50 000 лв., като е отхвърлил гражданските претенции над уважените размери като неоснователни. Присъдил е в тежест на подсъдимия да плати направените по делото разноски. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, са изложени доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляване на размера наложеното и потвърдено от въззивната инстанция наказание, както и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Повереникът на гражданските ищци изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВКП също намира жалбата за неоснователна, поради което и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде намалено наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради неправилна оценка на съотношението между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и конкретно поради подценяване на данни за личността на дееца със смекчаващ характер (неговата възраст, чисто съдебно минало и процесуално поведение) са неоснователни. Видно е от мотивите на първата инстанция, възприети и от въззивната, че в категорията на смекчаващите обстоятелства са отчетени както чистото му съдебно минало, така и неговата възраст (на 62 г. към момента на деянието, а понастоящем на 64 г.), а също и поведението му след деянието – обаждане на спешния номер „112”, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и изразеното критично отношение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност и съпоставени с индивидуалната тежест на деянието и спецификата на изпълнението му, тези обстоятелства не формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието или дееца, които да налагат намаляване на определеното преди редукцията наказание в размер на 18 години лишаване от свобода. При наличие на близко познанство с пострадалия, с който редовно са пиели заедно, както и процесната вечер, без наличие на значимо предизвикателство, подсъдимият е проявил извънмерна агресия, нанасяйки му общо 26 прободно-порезни и порезни наранявания, след което е изнесъл тялото му пред жилището си, укрил е ножа и се е обадил на спешния номер „112”. Тези специфични белези на деянието, откроили и наличието на две квалифициращи обстоятелства – особена жестокост и особено мъчителен начин за умъртвяване на пострадалия, оценени в комплекс с данните алкохолната му зависимост и проявите на враждебност, заядливост и арогантно поведението в такова състояние, изяснено от негов близък приятел и подкрепено от СППЕ, с основание са предопределили извода, че точната мярка за наказателно въздействие е налагането на наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, което е било редуцирано с 1/3 съгласно изискването по чл. 58а, ал. 1 от НК на 12 години лишаване от свобода. В потвърдения размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Претенциите за намаляване на присъдените обезщетения в полза на гражданските ищци също са неоснователни, като в тази връзка липсват и аргументи за тяхната несправедливост. Гражданските искове, предявени от дъщерите на пострадалия, с който те са били отчуждени от дълги години, са били уважени в минималния размер от 5000 лв., като същевременно съразмерно и справедливо обезщетение е било присъдено в полза на майка му, претърпяла морални вреди от загубата му. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 430/19.10.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, трети състав, постановено по ВНОХД № 1013/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.