Р Е Ш Е Н И Е №.50091 гр. София, 11.12.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1208 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение №10561 от 29.11.2021 г. по в.гр.д.№109/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №7364 от 01.11.2019 г. по гр.д.№12234/2017 г. на СГС, вкл. и в съответната част за разноските, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Г. допълнително сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. В. Г., настъпила в резултат на ПТП от 15.04.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е разпределена отговорността за разноските пред въззивната инстанция. В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че в случая приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е доказан, а изводът на въззивния съд в обратната насока е неправилен. Изтъква се, че съдът не е попълнил делото със своевременно заявени и допуснати до събиране доказателства, отнасящи се до обстоятелства, включени в предмета на доказване. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на допуснатите гласни доказателства. Ответникът по касация Д. Г. Г. заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50185 от 18.04.2023 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да съдейства на страната при издирване на адресите на свидетел по делото и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по вина на посочилата го страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът застраховател не е доказал при условията на пълно и главно доказване съпричиняването на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия пешеходец - наследодател на ищеца, настъпила в резултат на ПТП, виновно предизвикано от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Посочил е, че въпреки дадената възможност за събиране на гласни доказателства във въззивния процес, ответникът не е обезпечил допуснатите му свидетели и като се е позовал на показанията на свидетелите К. и Й. и заключенията на назначените по делото експертизи, е достигнал до извод, че пешеходецът е предприел пресичане на зелен сигнал на светофара, което опровергава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на което е присъдил в полза на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е формирана, споделяна от настоящия състав, практика на ВКС, с която се приема, че макар и да не е посочено изрично в закона, съдът е длъжен с оглед разпоредбата на чл.10 от ГПК, приложима по аналогия, да окаже съдействие на страната, изразяващо се в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване на данъчни оценки и т.н. /постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №16 от 11.01.2013 г. по ч.гр.д.№665/2012 г. на ВКС, ГК, Първо отделение/, като съдът е длъжен и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако призоваването е било неуспешно не по вина на посочилата го страна /решение №265 от 30.09.2014 г. по гр.д.№3072/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение/. В случая за съдебно заседание пред въззивната инстанция, свидетелите Д. Д. и П. Л. /допуснати по искане на ответника и дали показания на досъдебното производство, според които пешеходецът е предприел пресичане на червен сигнал на светофара/ са били нередовно призовани, като процесуалният представител на ответника е поискал съдействие от съда по отношение издирване на актуалните адреси на свидетелите, вкл. и установяване на адреси по месторабота, от които да бъдат призовани отново, но искането е установено без уважение, като впоследствие в решението е посочено, че ответникът не е обезпечил /явяването на/ допуснатите свидетели. По този начин въззивният съд е процедирал в противоречие с посочените разяснения и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се окаже необходимото съдействие на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, изразяващо се в издирване на данни за адресите на допуснатите от въззивния съд свидетели, след което да се предприеме призоваването им за открито съдебно заседание, с оглед даването на показания, имащи значение за установяване на фактите, релевантни за определяне основателността или неоснователността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №10561 от 29.11.2021 г. по в.гр.д.№109/2020 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №7364 от 01.11.2019 г. по гр.д.№12234/2017 г. на СГС, вкл. и в съответната част за разноските, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Г. допълнително сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. В. Г., настъпила в резултат на ПТП от 15.04.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е разпределена отговорността за разноските пред въззивната инстанция. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.