О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 547

гр. София, 15.06. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 793 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С решение № 59/18.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 192/2021 г. на Окръжен съд – Силистра е потвърдено решение № 91/11.03.2021 г., поправено с решение № 196/12.05.2021 г., постановени по гр. д. № 33/2021 г. на РС – Силистра, с което са уважени предявените от И. Д. М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор на металообработваща машина” в „ЗММ Стомана“ АД; и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 15.12.2020 г. - 15.03.2021 г. в размер на сумата 1 945,29 лева, като е отхвърлен искът на работника за периода от 15.03.2021 г. до 15.06.2021 г. за разликата над уважения размер до предявения размер от 3849,50 лева.
Касаторът И. М., чрез адв. Я. К., обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част по предявения иск по чл.225, ал.1 КТ. Излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния (уточнен и обобщен от настоящия състав) въпрос: за доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след незаконно уволнение при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.225, ал. 1 КТ.
Касационна жалба срещу решението в частта, в която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, е подадена от „ЗММ Стомана“ АД, представлявано от адв. И. М., в която са изложени доводи за неправилност на въззивното решение.
В изложението си касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса - длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи, възражения и оплаквания на страните във въззивното производство, да изложи свои собствени мотиви и правни изводи – сочи се противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 57/1965 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г., решение № 346/10.11.2015 г. по гр. д. № 2543/2015 г., IV г. о. и решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че ищецът е заемал длъжността „машинен оператор“ в механо-монтажния цех на ответното дружество. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 53/15.12.2020 г. на изпълнителния директор на „ЗММ Стомана“ АД, като на основание чл. 330, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ на И. М. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. Заповедта е връчена на работника на 15.12.2020 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че процесната заповед е немотивирана, поради това, че в нея като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена „докладна записка № 62/15.12.2020 г. на инж. А. А. – ръководител ММЦ“, но такава докладна записка не е представена по делото, за да се приеме, че евентуално в нея се съдържат мотивите за уволнението. Предвид това, съдът е счел, че от оспорената заповед не може да се установи какво е деянието, извършено от работника, респ. кои два последователни дни е отсъствал от работа и спазени ли са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание (чл. 194 КТ). Посочил е също, че работодателят не е спазил императивната разпоредба на чл. 193 КТ - липсват доказателства ищецът да е бил поканен да даде обяснения преди налагането на наказанието; както и че не е преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, с която работникът като трудоустроено лице се е ползвал. При тези данни е направен извод, че исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ са основателни. По отношение на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, съдът е посочил, че в тежест на работника е да докаже оставането си без работа поради уволнението и периодът на безработица. От ангажираните по делото писмени доказателства съдът е приел, че е безспорно установено оставането без работа на М. за периода от 15.12.2020 г. до 15.03.2021 г., за който 3-месечен период е присъдил обезщетение. За останалите 3 месеца, поради липса на представени от работника доказателства, искът е отхвърлен като неоснователен.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Поставеният в касационната жалба на И. Д. М. въпрос, касаещ приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, е разрешен в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 год. на ОСГК на ВКС. Прието е, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е на работника. Ищецът, чието е фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се установи този факт, тъй като на него основава претенцията си за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С доклада си първоинстанционния съд изрично е указал на ищеца, че е негова тежестта да представи доказателства за оставането си без работа поради уволнението и периодът на безработица. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което поддържаното от касатора основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Не са налице предпоставки за селектиране и на подадената от касатора „ЗММ Стомана“ АД жалба. Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени доказателствата по делото и да се произнесе по доводите и възраженията на страните е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения, че следва да прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на правнорелевантните за спора факти, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, като изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК.
Предвид всичко изложено въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. При този изход на спора, присъждане на разноски на страните не се дължи.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59/18.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 192/2021 г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.