5 Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София,16.12.2022 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева Димитрина Ангелова при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП Момчил Бенчев, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 861/22г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба с допълнение към нея от подсъдимия Н. Б. Б. срещу присъда № 6 от 21.04.2022г., постановена по ВНОХД № 51/2022г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с която е отменена присъда № 260002 от 20.01.2021г. по НОХД № 1192 на Районен съд – Перник, и вместо това подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 18.07.2017г. до 21.02.2018г. в гр. Перник, с две отделни деяния при условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта - Районната и Окръжна прокуратура в гр. Перник, в писмени жалби набедил З. К. Б. в извършване на престъпление по чл.206 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.286 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от така определеното и определените с присъди № 399 от 31.05.2016г. по НОХД № 759/2015г. и № 769 от 02.11.2016г. по НОХД № 1070/2016г. по описа на Пернишкия районен съд - лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200лв. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието. В тежест на Б. са възложени разноските по делото. С жалбата се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Твърди се, че деянията са несъставомерни, тъй като към момента на осъществяването им Б. не е знаел, че З. Б. е невинна, както и че само е предполагал, че тя е присвоила автомобила. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата и твърди, че не е извършил престъпление. Счита, че окръжният съд не е съобразил писмените доказателства, че е игнорирал свидетелски показания, включително и тези на пострадалата. Представителят на прокуратурата намира, че фактическата обстановка е напълно изяснена, и че законът е приложен правилно. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. С последната си дума Б. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е основателна. Съдът е изяснил коректно фактическата обстановка по делото. Безспорно е установено, че бащата на подсъдимия живеел е с втората си съпруга и не е поддържал връзка със сина си от първия брак. Притежавал лек автомобил „Ситроен“. Тъй като се нуждаел от средства за лечение, го заложил в заложна къща, и след като не успял да се издължи, на 12.12.2014г. автомобилът бил продаден. Новият собственик пропуснал да го регистрира в КАТ. Б. Б. починал на 17.09.2015г., което синът му научил около две години по-късно. Междувременно съпругата му З. Б. продала апартамента в гр. Перник, преместила се в гр. Варна, и подсъдимият не разполагал нито с адреса, нито с телефона й. На 24.03.2017г. автомобилът „Ситроен“ бил служебно дерегистриран заради липса на задължителна застраховка. В КАТ не разполагали с информация за прехвърлянето на собствеността и изпратили уведомление за дерегистрацията на наследниците на починалия Б. Б.. Именно по този повод подсъдимият се заинтересувал от автомобила, и след като не успял да открие нито него, нито вдовицата на баща си, решил да сезира прокуратурата с първата от инкриминираните жалби. Получил отказ за образуване на наказателно производство, който обжалвал с втората жалба. При така установените факти, преценката за съставомерност на деянията е неправилна. Набедяването по своята същност представлява информиране на надлежен орган на властта за осъществено престъпление. То е обществено опасно, защото създава предпоставки за ангажиране на ресурс и започване на наказателно преследване срещу лице, което не е извършило престъпление. Безспорно жалбата на подсъдимия представлява законен повод за започване на наказателно производство, но за да е годна да предизвика реакция от страна на прокуратурата, е необходимо кумулативно да съдържа достатъчно данни за извършено престъпление. Декларативните изявления, че З. Б. е извършила обсебване, или позоваването на текста на чл.206 от НК, не са достатъчни. На надлежния орган на властта следва да бъдат предоставени сведения за обстоятелствата, изпълващи обективните и субективни елементи на състава на престъплението, а настоящият случай не е такъв. Жалбата до Районната прокуратура в гр. Перник е изключително кратка. Изречението, за което е повдигнато обвинение срещу Б. е следното: „З. ми отказва какъвто и да било достъп до колата като съсобственик, крие колата и реално не знам къде е.“ Както е известно, изпълнителното деяние при обсебването се осъществява с действия на разпореждане с вещта като със своя, или с отказ вещта да бъде върната след отпадане на основанието да се държи, т.е. задържането трябва да е противоправно. В жалбата си подсъдимият не е посочил къде, кога и по какъв начин З. Б. се е разпоредила с вещта, нито при какви обстоятелства я е уведомил, че желае да упражни правата си върху вещта, а тя е отказала. Не само, че не е предоставил никакви конкретни данни на прокуратурата, но напротив, помолил е за съдействие, за да научи къде е автомобила. Именно поради това, че съобщеното в жалбата не е достатъчно за извод, че е осъществено престъпление, в хода на извършената проверка от Б. е изискана допълнителна информация, обобщена в обстоятелствената част на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Районната прокуратура е установила идентични факти с изложените в мотивите към въззивната присъда - че подсъдимият не е контактувал със З. Б. след смъртта на баща си, а когато я е потърсил около година и половина по-късно, не я е открил. Никога не я е запитал къде е автомобилът, нито е заявил желанието си да се ползва от него, а тя никога не му е отказвала. От особено значение е обстоятелството, че тези факти прокуратурата е установила единствено от снетите допълнителни обяснения от подсъдимия. Нито автомобилът, нито З. Б. са били издирвани. Изходящите от подсъдимия сведения са в смисъл, че след като не е успял да открие вдовицата на баща си и да научи какво е станало с колата му, е предположил, че е извършено обсебване и затова се е обърнал към прокуратурата. Набедяването не би могло да се осъществи чрез изказване на мнения и предположения. Този факт недвусмислено сочи на липса на умисъл за приписване на престъпление на Б.. Правните изводи по отношение на второто деяние също са погрешни. Въззивната инстанция е преценила, че подсъдимият е набедил Б., като е заявил в жалбата до Окръжната прокуратура в гр. Перник, че тя разпродава автомобила на части. Преди всичко следва да се отбележи, че правният извод, че Б. я е набедил в разпоредителни действия, осъществени чрез разпродаване автомобила на части, не кореспондира с изложената в същия съдебен акт фактическа обстановка. Според приетото за установено от въззивния съд, подсъдимият не е твърдял, че Б. разпродава автомобила на части, а че изтичането на срока на задължителната застраховка „предполага продажбата му на части“. Както вече беше изтъкнато, изпълнителното деяние на престъплението „набедяване“ не би могло да се осъществи чрез изказване на предположение. На следващо място следва да се отбележи, че за разлика от първата инкриминирана жалба, тази до Окръжната прокуратура е подробна, и съдържанието й не оставя никакво съмнение за това какви факти е заявил подсъдимият - че не му е известно къде живее З. Б., че изобщо не е контактувал с нея след смъртта на баща си, че няма никаква представа каква е съдбата на автомобила. Въззивната инстанция е следвало да съобрази контекста на фразата, отнасяща се до разпродажбата на автомобила на части, и да разграничи фактическите твърдения от подозренията и опасенията на Б.. Субективната несъставомерност се установява от обстоятелството, че подсъдимият добросъвестно е изложил факти, които са логически несъвместими с възможността да му е известно, че З. Б. е осъществила обсебване. Окръжният съд сам е изяснил действителната цел на извършеното от Б., като е кредитирал показанията на св. Б. С. досежно това, че желанието му не е било да предизвика наказателно преследване срещу вдовицата на баща си, а да разбере „какво се случва с процесния автомобил“. Според касационната инстанция осъщественото деяние не съставлява престъпление, и тъй като несъгласието с въззивния съд се отнася единствено до правните изводи, няма процесуална пречка Н. Б. да бъде оправдан с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя присъда № 6 от 21.04.2022г. по ВНОХД № 51/2022г. на Пернишкия окръжен съд. Признава подсъдимия Н. Б. Б. за невиновен в това в периода от 18.07.2017г. до 21.02.2018г. в гр. Перник, при условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта да е набедил З. К. Б. в извършване на престъпление по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от НК, и го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.286 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.