Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 420 С., 11.01.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 99 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Б. от АК-С., против въззивно решение от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4538 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което е отменено решението от 21.12.2009 г. по гр.д. № 12047/2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 38 с-в, и е прогласен за нищожен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка по н.а. № 140/23.07.2002 г., т. І, рег. № 3297, д. № 127/2002 г., като сключен при основанието на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД – по иска на К. Г. Т. от [населено място] срещу В. Г. А.. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. Б. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД като неоснователен. Ответникът по касационната жалба К. Г. Т. от [населено място] не изразява становище по нея. С определение № 1001 от 10.08.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси от значение за изхода на делото, а именно - счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила около шест месеца след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора; за наличието на кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е да е налице равновесие в престациите на двете страни по сделката; допустимо ли е прилагане на т.нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателката се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателката за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса; в случай, че в договора за издръжка и гледане изрично е посочено, че сделката се извършва и с оглед грижите, които приобретателката е полагала преди сделката и с оглед даваната в миналото издръжка, може ли да се приеме, че е налице нищожност на част или на цялата сделка. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявения иск за нищожност на алеаторния договор на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед характера на договора – прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в алеаторната си част с оглед преклонната възраст и вложено здравословно състояние на прехвърлителката, той не обслужва типичната цел/кауза/ на подобни договори и следва да бъде прогласен за нищожен. По поставения материалноправен въпрос, а именно счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила около шест месеца след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора и в тази връзка, за да е налице кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е равновесие в престациите на двете страни по сделката и допустимо ли е прилагане на т.нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателката се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателката за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, е постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с която е даден еднозначен отговор на този въпрос. Така в решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, е прието, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. По отношение на поставения материалноправен въпрос, какво правно значение има клаузата, според която имотът се прехвърля за грижи и издръжка за минало време, следва да се посочи, че съдебната практика е непротиворечива, че по алеаторните договори задължението за издръжка и гледане е неделимо поради своята природа и поради намерението на договорящите/чл. 128, ал. 1 ЗЗД и ТР № 30/81 г. на О./. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо продължителността на изпълнението. Грижите, положени за минало време, не обосновават наличие на изпълнение, защото договорът за издръжка и гледане поражда задължения занапред. В случая обаче този въпрос е поставен в теоретичен аспект и няма отношение към правилността на решението. Върховният касационен съд в настоящия си състав възприема напълно даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото. Касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с иск за нищожност на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД. От фактическа страна е установено по делото, че с н.а. № 140/23.07.2002 г., т. 1, рег. № 3297, н.д. № 127/2002 г. М. Я. К. е прехвърлила на ответницата В. Г. А., нейна дъщеря, единадесет недвижими имота, находящи се в кв. В., [населено място], срещу задължението на последната да я гледа и издържа, както и срещу грижите и издръжка, които е полагала досега за нея. Прехвърлителката е починала на 12.01.2003 г., близо шест месеца след изповядване на сделката. Искът е предявен от К. Г. Т., син на прехвърлителката и брат на приобретателката. В писменото заключение на изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Н. С., се установява, че кредиторката М. Я. към 20.07.2002 г. е страдала от хронична застойна сърдечна недостатъчност, И. – предсърдно мъждене, Артериална хипертония. Предвид напредналата си възраст – 89 годишна, тя е попадала в групата болни с повишен сърдечносъдов риск. Е. е настъпил шест месеца след 20.07.2002 г. бързо в резултат на ритъмна смърт вследствие на увреденото сърце с изява на остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. В съдебно заседание на 11.12.2009 г. д-р С. е уточнил, че кредиторката е била сърдечно болна и в напреднала възраст, която я поставя в групата на сърдечно болни с повишен риск, но не може да се прогнозира след какъв период от време ще настъпи нейната смърт. От показанията на разпитаните свидетели Д. Я. и И. Г. се установява, че до смъртта си кредиторката е била жизнена, подвижна, не се е залежавала като до последно е помагала в домакинството, в т.ч. и в слагането на зимнина. При съпоставка на данните по делото за заболяването на кредиторката и нейното състояние към извършване на разпореждането с притежаваните от нея недвижими имоти, с посочените по-горе критерии на съдебната практика при претенциите за нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка като лишена от основание – чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, очевидно кредиторката към момента на сключване на договора от 23.07.2002 г. не е била в състояние, което е предполагало предстояща в най-близко време нейна смърт, нито това е било известно на длъжника по сделката В. Г. А.. Поради това направените в противен смисъл изводи на СГС в обжалваното решение от 02.07.2010 г. по гр.д. № 4538/2010 г. са необосновани от фактическа страна и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт за основателност на предявената претенция за нищожност. След отмяна на неправилното решение на въззивния съд при наличие на касационните онования по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши в противен смисъл с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. При този изход на делото и с оглед направеното искане от касаторката, на нея следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 730,88 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4538 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т. от [населено място],[жк], ул. „40”, № 30 срещу В. Г. А. от [населено място],[жк], ул. „40” № 30А, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, за признаване за нищожен на сключения с нотариален акт № 140/23.07.2002 г., т. 1, рег. № 3297, н.д. № 127/2002 г. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане между наследодателката на страните М. Я. К. като прехвърлител и В. Г. А. като приобретател, поради липса на основание. ОСЪЖДА К. Г. Т. да заплати на В. Г. А. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 730,88 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :