Р Е Ш Е Н И Е №90 София, 17.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2139/2017г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. П. и Ц. З. П., и двамата от [населено място] за отмяна на влязло в сила решениe № 102 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 169/2015г. на Апелативен съд – [населено място]. Молителите сочат основанието по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдят, че е налице ново писмено доказателство – определение от 20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1646/2010г. на Окръжен съд -Бургас,от което е видно, че имотът, предмет на иска, е придобит по престъпен начин. постановено в обезпечително производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) срещу В. М. Т.. Във връзка с това били образувани посочените в това определение досъдебно производство № ЗМ/2010г. на ОД на МВР-гр.Б., ДП№ 279/2010г. на ОП-гр.Б.. От същото определение узнали, че с определение 1518/2010г. по ч.гр.д.№1646/2010г. е допуснато обезпечение по реда на ЗОПДИППД (отм.) срещу В. М. Т., чрез налагане на възбрана върху процесния имот.Това води до извод, че Т. не е демонстрирал упражняване на фактическа власт, не е владял, явно, спокойно и непрекъснато с намерение да присвои имота им. Владението му е било смутено, чрез образуването на досъдебни производства срещу него в рамките на срока на придобивната давност, което обстоятелство не им е било известно по време на разглеждане на делото. Ответникът по молбата В. М. Т., [населено място], оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : С атакуваното решение е отменено решение № 92 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 1139/2014 г. на Окръжен съд -Бургас и е отхвърлен искът на В. Д. П. и Ц. З. П. против В. М. Т. за освобождаване и предаване владението на недвижим имот, представляващ ПИ, идентификатор 11538.501.124 по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с изградените в него масивна жилищна сграда с идентификатор 11538.501.124.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 11538.501.124.2. С определение № 98 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 238/2016 на ВКС, I г.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителите се позовават на нови писмени доказателства с твърдение,че от значение за правилното решаване на правния спор - определение от 20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1646/2010г. на Окръжен съд –Бургас, постановено в обезпечително производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) срещу В. М. Т.. Твърдят, че установява придобиване на процесния имот от ответника по престъпен начин. Това доказателство не е ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и няма значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Определението не установява нови обстоятелства, относими към гражданскоправния спор и към изводите в атакуваното решение за основателност на възражението на ответника Т., че е придобил имота на основание владение в продължение на 10 години, считано от 2001г., когато е закупил същия с нотариален акт №103/2001г. Той не е оспорвал в процеса, че тази сделка няма вещноправен ефект, поради това, че прехвърлителят не е бил собственик и по тази причина се е позовал на придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС с твърдение, че е в имота по силата на правната сделка. При това положение постановеното в обезпечителното производство по реда на ЗОПДИППД /отм./ определение, с което е отхвърлена молбата на В. Т. за отмяна на определение №1518/2010г. за допуснато обезпечение в полза на КУИППД по бъдещ иск чрез налагане възбрана върху процесния имот, е неотносимо към правния спор.То не може да обоснове извод за смущаване на владението, респ. прекъсване на давността по смисъла на чл.116 ЗЗД. Не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и представените скици на имота, изготвени от АГКК-Б. на 10.03.2017г. Те са новосъздадени доказателства. С тях молителите са могли да се снабдят и по време на процеса при положена грижа за воденето му. Освен това те са неотносими и не могат да установят твърдяните от молителите обстоятелства, че Т. не е владял имота и да разколебаят изводите в атакуваното решение за осъществено от него владение. Обсъдените по-горе доказателства не установяват и обстоятелства, обосноваващи сочената от молителите хипотеза по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител , на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителите не сочат надлежни по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК обстоятелства, установени по съдебен ред. Твърдяното придобиване на имота от Т. по престъпен начин, не е установено по надлежен съдебен ред – с влязла в сила присъда или решение на съд. Ето защо и сочените обстоятелства не могат да послужат за основание по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно представените доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. П. и Ц. З. П., за отмяна на влязло в сила решение № 102 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 169/2015г. на Апелативен съд – [населено място]. ОСЪЖДА В. Д. П. и Ц. З. П., и двамата от [населено място], да заплатят на В. М. Т., [населено място], разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на 1000 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: