О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 336 гр. София, 14.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 91/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 269535/30.07.2021 г. на „Аква Системс“ ЕАД, гр. Бургас, подадена чрез адвокат В. Д. К., срещу въззивно решение № IV-38/18.06.2021 г. по в. гр. д. № 346/2021 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да изложи в решението си мотиви по всички заявени от страните доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички представени по делото доказателства. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със следната пактика на ВКС: ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260921/21.12.2020 г. по гр. д. № 7928/2019 г. на Районен съд - Бургас в частта, с която ответникът „Аква Системс“ ЕАД е осъден да премахне натрупаните отпадъци и луга /пясък и сол/, които създават пречки за ползване на имота на ищеца „Спедия“ ЕООД, като отстрани образуваните „диги“ пред и около имот с идентификатор № 07079.605.279.4 по КККР на гр. Бургас, със застроена площ от 255 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: адмнинистративна сграда, делова сграда, с адрес: гр. Бургас, ПЗ Север, като сградата е построена в ПИ с идентификатор № 07079.605.279, собственост на ответника, както и да заплати на „Спедия“ ЕООД сумата от 7200 лева, представляваща частичен иск от общо 57600 лева - вреди, претърпени от дружеството, вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия“ ЕООД имот, от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че съгласно представените по делото писмени доказателства, към момента на придобиване от ищеца на сградата с идентификатор № 07079.605.279.4, както и към момента, към който са насипани дигите от пясък около сградата (м.март-м.май 2018 г.), имотът върху който тя е построена е бил собственост на ответното дружество. Mрез м.март 2019 г. ПИ с идентификатор № 07079.605.279, е бил апортиран от ответното дружество в „Аква рент“ ЕООД. От гласните доказателства и съдебно-техническа експертиза се установява, че тези диги пречат на достъпа до сградата. Не е налице противоречие или неяснота в исковата молба относно предмета и основанието на предявения иск. Ищецът претендира пропуснати ползи от неполучени наеми, а не претърпени загуби. Искът за осъждане на ответника да премахне струпаните около сградата строителни материали и пясък, които пречат на достъпа на ищеца до сградата и на възможността да я ремонтира и ползва, е с правно основание чл.109 ЗС. Правната квалификация на иска за осъждане на ответника да заплати 7 200 лева - претърпени от дружеството вреди, е по чл. 49 ЗЗД. Оформянето на дигите около сградата на ищеца се е случило по време, когато собственик на поземления имот е бил ответникът, а редът за достъп в имота и за разтоварване, складиране и товарене на пясъка е бил възложен на служители на ответното дружество. Ответникът, като възложител на работата на тези, които осигуряват пропусквателен режим в имота и разпореждащи се къде да бъде складиран пясъкът, носи отговорност за това, че е бил насипан на диги, препятстващи достъпа на ищеца до собствената му сграда. Обстоятелството, че към датата на завеждане на иска, ответникът вече не е собственик на имота, не го освобождава от задължението да премахне създадените от него пречки за ищеца. За неоснователни са приети възраженията на ответника за липсата на учредено по съответния ред в полза на ищеца сервитутно право на преминаване. С оглед разпоредбата на чл.64 ЗС, не е необходимо учредяване в полза на ищеца на сервитутно право на преминаване, за да може същият да ползва собствената си постройка, изградена върху терен на ответника. За неоснователни са приети и оплакванията по отношение уважаването на иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД. Съдът е приел, че ищецът е доказал пропускането на доходи от наем от процесната сграда поради разваляне на договора за наем от страна наемателя, тъй като ищецът като наемодател не е могъл да предаде на наемателя сградата. В представената по делото нотариална покана от „Спедия“ ЕООД до ответното дружество от 26.03.2018 г., изрично е посочено, че достъп до имота следва да бъде осигурен и на „представители и служители на фирма „Спектър 25“ ЕООД“, с която ищцовото дружество е сключило договор за наем за намиращата се в имота административна сграда. Ирелевантни за спора са твърденията на ответника, че сградата на ищеца не била в състояние, годно за ползване. Доказани са твърденията на ищеца, че не е успял да ремонтира сградата и да я предаде на наемателя, поради създадените му от ответника пречки при достъпа до нея с изградените диги, което е причина за прекратяване на договора за наем. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № IV-38/18.06.2021 г. по в. гр. д. № 346/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: