Ключови фрази
Кумулации * групиране на наказания * нарушение при определяне режима и затворническото заведение за изтърпяване на наказанието * неправилно приложение на условното осъждане при групиране на наказанията

Р Е Ш Е Н И Е

№ 567

София, 04 декември 2013 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1757/2013 година
Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 16352/2012 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановеното определение от 13.12.2012 г., с което е определено общо наказание на осъдения Т. Е. В. и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на закона, изразило се в неправилно определяне на размера на общото наказание лишаване от свобода по съвкупността, неправилно приложение на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на определеното общо наказание, както и че за наказанието, което следва да се търпи отделно, съдът не е определил тип на затворническото заведение и първоначален режим.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване.
Осъденият Т. В. не се явява, редовно призован.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С атакуваното определение от 13.12.2012 г., постановено по НЧД № 16352/2012 г. от СРС, в производство по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на В. наказания, както следва :
- на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание на В. измежду наложените му по присъди (споразумения) по НОХД № 314/2008 г., НОХД № 320/2008 г., НОХД № 205/2009 г., НОХД № 508/2009г., всичките по описа на Районен съд – гр. Лом, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок;
- постановено е отделно изтърпяване на наказанието, наложено на В. по НОХД № 8499 /2012 г. по описа на СРС.
Безспорно е, както се твърди в искането за възобновяване, че най-тежкото наказание, което е определящо при прилагането на правилата, визирани в чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, е това, наложено на осъдения В. по НОХД № 508/2009 г. – десет месеца лишаване от свобода. Определяйки като общо най-тежко наказание за изпълнение една година лишаване от свобода, съдът е нарушил закона. Липсват данни с определението да е прилагана разпоредбата на чл. 24 от НК.
Основателно е и следващото възражение за неправилно приложение на чл. 66, ал.1 от НК.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, но изводът му за начина на изтърпяване на общото наказание, преценено съвместно с данните за престъплението, предмет на осъждането на В. по НОХД № 8499/2012 г., сочи на неправилно приложение на закона.
Приложението на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на общото наказание е незаконосъобразно, защото наказанието лишаване от свобода, наложено на В. по НОХД № 8499/2012 г., (в приложеното към искането споразумение, посочено като седем месеца лишаване от свобода, а в справката за съдимост шестнадесет месеца лишаване от свобода), е за деяние, извършено на 21.02.2012 г. и попадащо в тригодишните изпитателни срокове, определени по присъди (споразумения), както следва : по НОХД № 320/2008 г., влязла в сила на 21.03.2009г.; по НОХД № 205/2009 г., влязла в сила 29.05.2009 г.; по НОХД № 508/2009г., влязла в сила 16.07.2009 г. След като деянието по НОХД № 8499/2012 г. е извършено в изпитателните срокове, определени по посочените присъди, и по тази причина наказанията за отделните престъпления трябва да се търпят ефективно, то същото важи и за общото наказание.
Накрая, съдът, прилагайки неправилно чл. 66, ал.1 от НК по отношение на общото наказание, не е определил типа на затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на същото. С атакувания съдебен акт по отношение на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 8499/2012 г., за което е постановено отделно изтърпяване, също не са определени следващите се тип на затворническо заведение и първоначален режим.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане на Софийския районен съд за ново произнасяне по реда на чл. 306 от НПК, при което законът да бъде приложен правилно.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела определение от 13.12.2012 г., постановено по НЧД № 16352/2012 г. от Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в производство по чл. 306 от НПК на същия съд от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.